В Бялата кула нехаят за Петко войвода

Не през цялото си съществуване Бялата кула е била бяла и е била сред главните туристически атракции в Солун. Тя е построена през XV век от големия османски архитект Синан, автор на джамиите "Селимие" в Одрин, както и "Баня Башъ" в София.

През годините са я използвали за крепост на града, военен щаб и дори затвор. Кулата била наричана Кървавата, или Червената, след заповед на султан Махмуд Втори, който нарежда да бъдат убити всички разбунтували се еничари, които са били затворени в нея. Там са извършени още много убийства и мъчения. От историята знаем, че и великият поборник за свобода и правдини Капитан Петко войвода е страдал в кулата.

Но днешните гръцки историци, работещи в кулата, избелена преди почти век, не знаят и не щат и да чуят за това, че някогашният борец и за тяхната свобода заедно с някои от четниците си е ял турски пердах в тъмните килии. През 1863 г. в кулата е бил затворен и изтезаван бележитият български хайдушки войвода.

Роден през 1844 г., Петко става хайдутин по неволя едва 17-годишен, след като убива бея в Доганхисар - Махмед, който затрива преди това по-големия му брат. През лятото на 1863 г., четата е обкръжена от потеря край село Исьорен. Двама четници са убити, а останалите, сред тях и Петко, са заловени и пратени в затвор в Галиполи. Разбира се, кафезът не е подходящо място за мъже от Соколовата крепост (родното село на Петко Киряков е Доганхисар) и те бързат да организират бягство. За зла съдба, са заловени и са преместени в Солун, където се озовават в занданите на Кървавата кула. Въпреки изтезанията и разпитите хайдутите не се пречупват и в крайна сметка решават да ги преместят в затвора в Драма. По пътя за натам Петко и съратниците му успяват да напият охраняващите ги заптиета и да избягат. Османските власти са нащрек и организират нова засада, залавяйки всички бегълци освен войводата.

През 1864 г. Петко заминава за Атина, където става слушател във Военното училище. На следващата година пътува за Италия, където се среща с Джузепе Гарибалди. Заедно с прочутия италианец Петко войвода участва в създаването на доброволчески отряд, който през 1866 г. се включва в кървавото въстание на остров Крит. Отрядът, който Петко командва, се справя успешно с няколко османски потери, но в крайна сметка е принуден да напусне Крит. След въстанието Петко войвода получил почетното звание "капитан".

И през следващото десетилетие Капитан Петко войвода се сражава и печели славни победи над турците в Тракия и Родопите. Днешните солунски историци гледат с учудване, когато гости от България им разказват, че героят е роден в пределите на днешна Гърция и се е сражавал за свободата както на българите, така и на гърците и всички поробени.

Но явно откакто солунската кула е Бяла, а не Кървава, историята се преиначава и премълчава в угода на гръцкия интерес. В днешно време старината е превърната в музей за историята на Солун, но за голямо учудване, в нито една от експозиционните зали по етажите не се споменава дори бегло за "турско робство", "османско владичество", "присъствие" и всякакви подобни "политически коректни" думички. Да, ясно е, че в Солун освен гърци са живеели и много българи, евреи, арменци и турци. Но кой какъв принос има към това днес градът, кръстен на сестрата на Александър Велики, да е свободен, изобщо не става въпрос. А това, че и българи имат такъв, не заслужава внимание дори от местните историци.