Найден Попстоянов - даскалът, измъчван след Априлското въстание

• Бил против гръцките учители, превежда няколко учебника
• Революционерът е смазан от бой от турците, оскубват дългата му брада

Иво АНГЕЛОВ

"Даскал Найден Попстоянов, хилядникът на Копривщица, който командува една част от обсадата на Стрелешката джамия, е хванат, заедно с Каблешков в Троянския Балкан. Найден бил съвършено отпаднал духом. Тежестта на годините - той бил човек на 45 години - мисълта за изоставените деца и жена, както и физическата немощ, следствие редица години усилена учителска дятелност, правили пътя на скиталчеството по балкана, особено след такава съкрушителна катастрофа на делото, несносен за кроткия инак по характер мирен културен деец. А когато вече паднал във вражески ръце, силите му го оставили съвършено; той не можел да върви. Тогава почнали инквизиторските смъртни мъчения над него. Опитали с бой и с издевателства да повърнат силите на стария труженик, а с това го убили още повече. Той носил дълга брада, оскубали му я. Така, смазан от бой и от мъки, той паднал полумъртъв и тогава го метнали "като кожа на самаря на един мършав кон и една вечер късно бил замъкнат в Търново".

Тези исторически слова на Димитър Страшимиров в "История на Априлското въстание" (1907 г.) описват тъжния, но героичен житейски завършек на Найден Попстоянов - учител и участник в Априлското въстание от 1876 година, чието величие отбелязваме със 150-ата годишнина през този месец.

Този забележителен българин е сред най-енергичните, трудолюбиви и способни учители, хилядник на въстаниците по време на Априлското въстание. Преподава в класното училище в Копривщица през 1870-1873 година като главен даскал и оставя зад гърба си един изключително достоен живот.

Найден Попстоянов е роден в Копривщица през 1830 година. Учи в местното взаимно училище на Неофит Рилски и в пловдивското класно училище "Св. св. Кирил и Методий" при Найден Геров, след завършването си се отдава на учителската професия. В периода 1861 - 1864 г. е главен учител в Панагюрище. С особено внимание Попстоянов преподавал български език, граматика и правопис. Изисквал от учениците си да запомнят и правилно да употребяват правописните знаци и особени букви, разказва Петя Маноилова, която е уредник в Исторически музей - Панагюрище.

Попстоянов остро се противопоставял срещу назначаването на гръцки учители в училищата, и срещу духовниците от метосите, които се изявявали като елинофили и застъпници на черковното обучение. За нуждите на образованието даскалът превежда учебниците: "Кратка антропология или наука за человека", "Кратко землеописание за деца" и "Кратка аритметика за първоначални ученици".

През 1866 г. се премества в Свищов, след това учителства в Плевен, а през 1869 г. се завръща в Копривщица. Инициира създаването на Народно читалище "Неофит Рилски" и изготвя читалищния устав, посочва още Маноилова.

Баща на четири деца, Найден става член на копривщенския революционен комитет. За подпомагане на четата на Филип Тотю през 1860 година е затворен и преследван от турските власти, но успява да продължи битката за свобода и става делегат на Оборищенското събрание.

Събранието се провежда от 14 до 16 април 1876 г. в местността Оборище край Панагюрище. То е свикано по решение на Гюргевския революционен комитет, за да се уточнят въпросите, свързани с хода на подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Според чуждите документи за Априлското въстание броят на представителите е бил 300 души. Захарий Стоянов на места ги дава 350, а и много повече заедно със стражата и другите присъстващи на събранието. От това може да се заключи, че на събранието са присъствали много революционни дейци, които обаче не са били редовни делегати, но общият брой едва ли е надхвърлял 150 души.

На главните апостоли да се дадат пълномощия да ръководят изцяло борбата. Също така е гласуван План как да се води борбата. Поради преждевременното избухване на борбата този план до голяма степен не е приведен в действие - Пазарджик, Одрин, Пловдив, София, Ихтиман не са запалени; жените и децата не са изведени от селата; нито пък е отделена храна от градовете в близките околности; не са прекъснати телеграфите и пр. Захари Стоянов отбелязва: "Тоя протокол, или по-добре катехизис, не можа да се тури в действие във всичките параграфи, понеже въстанието го превари десят деня по-напред".

Оцелелите въстаници се изтеглят в планините още на 1 май и се опитват да преминат Стара планина, за да пресекат Дунав и да се укрият в Румъния. На 8 май от четата на Каблешков са останали едва 4-ма души - Тодор Каблешков, Найден Попстоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. Стигат до село Чифлик в Троянския Балкан. Вечерта отсядат в хана, където се нахранват и наспиват. На другия ден пак се връщат в гората.

За главата им има обявена награда, а изпратената потеря ги издирва ожесточено. Техен доскорошен съратник издава пред заптиетата позицията им. Бивакът им край Рогачева река е нападнат изненадващо от турците и започва престрелка. Георги Търнев и Стефан Почеков са убити на място. Каблешков е заловен жив, а Найден Попстоянов е ранен в ръката и също пленен. Убитите четници са обезглавени, а главите им са взети за трофеи. Обезглавените трупове са намерени чак през 1944 г. и погребани на самото място. Пленниците са отведени в Троян, а оттам в Ловеч. В Ловешкия затвор двамата бунтовници са подложени на мъчения. Там заварват и Захари Стоянов.

На 3 юни пленниците са отведени в Търново. След разпити, на които Каблешков не признава нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците, за да ги предаде на пловдивския съд. Даскал Попстоянов вече е полумъртъв, а Каблешков знае какво ги чака в града - още мъчения и в крайна сметка бесило. Когато конвоят спира да пренощува в конака в Габрово, Каблешков се възползва от невниманието на едно от охраняващите го заптиета, отнема револвера му и се застрелва в главата.

Попстоянов също умира в резултат на изтезанията и напуска този свят само на 46 години. В историята остава едно от най-емблематичните му изказвания: "Който за народъ ся труди и грижи, тукъ той въ гнусна темница лежи".