Авторите на книгата за Трифон Иванов: Той беше символ на мъжественост и вяра, че българите можем

Двама от авторите на биографичната книга за легендата на българския футбол Трифон Иванов – Кристиан Иванов и Добромир Добрев, разказаха интересни истории за живота и характера на Железния защитник в предаването „100% будни".

„Когато Трифон Иванов си отиде от този свят, беше много внезапно, никой не го очакваше. В моето съзнание и това на футболните фенове, и на тези, които не са чак толкова запалени, Трифон беше символ на мъжественост, на това, че ние, българите, можем. Спомням си 93-та година – бях ученик, когато бихме Франция и се класирахме на Световното първенство в Щатите. Тогава за себе си казах, че ние, българите, можем. Трифон беше един от тези хора, които ме накараха да вярвам. Когато научих за неговата кончина, беше шок, защото големите хора не могат така да си отидат. След като написахме книгата за Гунди, решихме, че следващата ще бъде за Трифон и започнахме да събираме истории. Човекът, който много ни помогна за написването на тази книга, е неговата майка Маринка. Тя отвори вратата на дома си и семейните албуми и това е човекът, който е бил винаги до своя син", казва Кристиан.

„За Трифон Иванов се говори трудно, защото той е многопластов човек и личност. Всички го познаваме на терена – борбен и непримирим, но извън терена той също е много интересен. Наричали са го обединител. По време на световното първенство той е бил такъв. От една страна имаме групичката на Боби Михайлов и Наско Сираков, от друга – тази на Стоичков, но Трифон винаги е успявал да сплоти колектива. Ако паднем, той ще бъде човекът, който ще вдигне отбора. Той никога не е искал да се занимава с ръководенето на футбола, защото не иска да разваля приятелства. Казвал е: „Това не е за мен". Той е внасял хумор в съблекалнята и винаги е създавал настроение", споделя Добромир.

„Това, което най-много ме впечатли от разказите на майка му, приятелите и съотборниците, е това колко обикновен всъщност е бил Трифон Иванов. В книгата можете да видите снимки от родното му село Горна Липница, как е седнал на магаре. Историята на Трифон е интересна, защото показва как от полетата на Горна Липница, с труд и талант и с доза късмет можеш да достигнеш до небосклона на световния футбол. Един от неговите съотборници – Цанко Цветанов – не се сети да ни разкаже една интересна история. Тя се разиграва в „Бетис" в началото на 90-те години. Тогава в България се преминаваше от комунизъм в демокрация и на испанците им е било интересно какво става у нас и разпитват Трифон, на което той отговаря: „В България всичко е наред, много е хубаво, най-хубавата страна в света". След това негов съотборник го попитал щом е толкова хубаво в България какво прави в Испания. Той му отвърнал: „Чух, че тук не можете да играете футбол и дойдох да ви науча", разказва Кристиан.

„Абсолютно реална е била офертата към Трифон Иванов от „Барселона". Когато Стоичков е отишъл да играе там, му е казал, че ще го вземе с него. Бранител на „каталунците" се контузва сериозно и на Йохан Кройф му е бил нужен спешно друг. Тогавашният собственик на „Бетис" обаче отказва офертата. Може би щеше да бъде интересно двама силни български характери да играят заедно в „Барселона". Въпреки че са имали много спорове помежду си, Стоичков и Иванов са били много близки. Преди дебюта му с националния отбор срещу ГДР Трифон пътува сам с влак до Бургас за мача. Успява да отбележи гол и след това казва на съквартиранта си в хотела Илиян Киряков: „Вкарах, защото намерих стотинка на земята", споделя Добромир, като дава ясен отговор наистина имало ли е оферта към Трифон от "Барселона".

„Първият му треньор Васил Матев е един от хората, които са дали най-много на Трифон и семейството му. Взима го в детския отбор на „Етър" (Велико Търново), където го изгражда като мъж. Васил ни разказа за неговия метод – строга дисциплина, почти казарма. Трифон два пъти е бил подстригван. От неговата школа тръгват освен него Илиян Киряков, Краси Балъков и Цанко Цветанов", споделя разказите от срещата си с Васил Матев Кристиан.

„Заради двойки в училище са стригали Трифон, карали са го да тича из полето. Много често е правел бели. Самият Балъков ми каза, че е обичал да прави хитрости. Винаги е казвал каквото мисли и затова никога не е бил удобен за треньорите, където и да отиде. Имахме лична среща с Наско Сираков, който е бил съперник на Трифон на терена. Всичко между „Левски" и ЦСКА по това време е било само до края на мача. След него са празнували заедно. Наско каза, че това е защитникът с най-големия феърплей, срещу когото е играл. Никога не е опитвал да го фаулира с мръсни методи. В първия мач помежду им Сираков без да иска му удря един лакът, след което Трифон му казва: „Наско, недей така", казва Добромир.

„Трифон Иванов е пример за младите, че всичко е възможно. Щом той е могъл, тези, които си мечтаят да направят това, което той е постигнал, биха могли поне да опитат. Видяхме видеа с Трифон. На един кадър теренът, на който той тренира, не е толкова добър. В по-тежки условия ние, българите, можем, но както е казал Трифон Иванов – ние трябва да го искаме. Остава само да го направим", завършва Кристиан.