Тавтограми
Роден съм през 1961 г. в Казанлък и днес живея във Варна. От дълги години творя в трудния поетичен жанр тавтограма. Жанр - рядък, неразвит и непознат за широката читателска и литературна общност. Звукописът, както обичам да наричам това, което пиша, е едно особено поетично споделяне на чувства, емоции и възприятия. Стиховете ми се раждат не толкова от моето лично себеизразяване, а от литературната, философска и емоционална изповед на думичките в българския език към мен. Думички - търсени в рамката на една-единствена буква от родната азбука. От това ми общуване с буквите и думите открих цветове и музика, закодирани във всяка една буква. Дано с прочита на моите творби откриете и вашия цвят, нота или тоналност.
МИНУТА МЪЛЧАНИЕ
Морето милва мрака мелодичен,
музика маякът мраморен мълви;
мига монохромно месец магнетичен,
мержелеят меки, мрежести мъгли.
Мие, мокри мидена мозайка,
мъниста матови, мастилен мъх.
Махат мъничко момиче, майка,
милее мълчаливо мрачен мъж.
Мечти-миражи милион менява,
морето мамещо моряка-мъченик.
Между материци младостта минава,
младост мимолетна, младост-миг.
Море могъщо, мъдро моля:
мраз, метежи, мълнии махни!
Милост мъничко морякът моли,
множи, море, младежките мечти!
Махни, море, момински мъки,
мисли мрачни, морски мор!
Музицирай маршове магични,
маршове моряшки, ми-мажор!
Мълчи морето мигове, минута.
Мълчат: маякът, мътните мъгли.
Месечина мраморно мъждука.
Морето меса ми-минор мълви.
БЪЛГАРСКИ БЛЯН
Буря безпощадна България брули.
Безвремие бълва бесове безброй.
България безплътна, бездуховна броди.
Богослови бълват богохулства бол.
Богатства български бере безправник.
Броим безстойностни банкноти билион.
Боклука бърка бледият бездомник.
Безпризорни болни. Болници без бон.
Бутици бляскави. Бедняци боси.
Босове богати брани бодигард.
Безнаказан бие, безнаказан беси.
Блудници безпътни. Блудстващ булевард.
Безплатна България беднее безспорно.
Безработност бушува. Безпаричност. Беди
Богатеят блатни бурени, безплодни.
Банди безчинстват. Беззаконност брожи.
Боклуци безкрайни България бълва.
Боклук безпризорен битува.
Балира България. Бърза.
Бързо бунище бленува.
КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ КУПЛЕТИ
Кръчма квартална. Колеги. Коняк.
Кипят коментари. Клокотят конфликтно.
Колко? Къде? Коментираме: как
капиталът класичен крепне космично?
Комплименти красни култови кича
към капитала, който крепко класú.
Култово към капитал коленича,
капитала, който комфорта крепи.
Казвам: където капиталът класú,
класите къщи купуват комфортни;
комфортно кормуват красиви коли;
кръстосват класни, картинни курорти.
... Край къта краен към коридора
колега кротнат коняк консумира.
Кусва кротко кафе, кока-кола,
кусва коняк... Капитала контрира:
- Кажете! Кажете! Класици кои,
кой композитор краси капитала?
Книга, която капитала краси?
Казан куплет? Канцонета кънтяла?
Картини? Кантати? Кинофилми кои,
кажете конкретно, красят капитала?
Каппартии колко, кажете, кажи,
капиталистически казват, кръщават?
Колегата кратки констатации каза.
Констатации канят коментари комай.
Конфузно към къщи криволичейки крача...
Късам! Късам куплетите! Край!
ТУК
Тъмнина, тресавища, трънеста тел,
траншеи, торища, тиня, тръстика.
Термити трамбоват темели, тунел.
Тук търпеливо труд тежък те тикат.
Течащата траурно тук тишина
тътри талазено трясъци, тътен.
Тъпчейки твари, тъмнотъжна трева,
тръска тътрузно туловище търтей.
Тровят творене тении, тумори;
тъмни, тунелни, топлината топят.
Троскотно тъпчат твореното тръни;
търтейна тук тирания творят.
Трошете тиранство, твари творящи!
... Твари творящи тиранство търпят;
тачат тиранство твари търпящи;
телом те тук тирания торят.
ХАРМОНИЧЕН ХАОС
Хребети хвърлят хладина хаотично.
Хладното хлъзва, хлътва, хълмú.
Хоризонт хубавее хромов, химично.
Хора хортуват хули, хвалби.
Хукват хлапета. Хармония-хаос.
Хълм-хоризонт хлапетата хваща.
Хладнеят хорските хули-халос.
Хвърчило хартиено хората хласва.
СТАЯ СЛЕД СМЪРТТА
Стая след смърт. Сред стая - светица,
страдно склопила сини слънца.
Спирам се, сядам, светвам свещица.
Скришно се стича суха сълза.
Стая след смърт. Силуети съзирам -
силуети, стаили скръбности, скреж.
Смразени, сълзите си сдържано спирам -
сълзите - скърбящо се стичаща свещ.
Костенурки крото край ковчег коленичат.
Клюмнали китки. Кандило кади.
Костенурките кретащо крепове кичат.
Катедрална камбана кончинно кънти.
Моето младо момиче моряха
мъки могъщи - метастазни мъгли.
Мъртво макар, ме милва, ми маха:
- Майчице мила! - мълчаливо мълви.
Тръпна тревожна. Топлината тънее.
Терзания тежки! Тленност тече.
Тишината тягостно тлее, тъмнее;
траурна тъжност тамянът тъче.
Сипе студености слънцето смугло;
струпясало стели сумрачно снега;
спотаено, смълчано, сетно се спуска...
Сред стаята спря стремглаво страха.
/...Псалми покрусени птиците пяха./
Погалих прощално просълзената плът.
Положих покровно - посърнала, плаха -
Пражката пролет под пустинната пръст.
ЕСЕННА ЕКЛЕКТИКА
Ефир елмазен, есен едролунна.
Едрее еластично ехо есенес,
емва електрично есен еднострунна.
Ела! Ехти екстазно есемес.
Ела! Енигмена, ефирна! Ето:
есенее ехо. Есенееща ела!
Ела! Екстазно, еротично ехо!
Есен ехоструйна. Еклектика една.
Екват еротично есенни енигми...
Екстазно есенна, естествена, ела!
Ембрион едрее - езерца ефирни.
Ерогенен елексир е есента.
ДВУСЪНИЕ
Дългият ден дъждоструйно догаря,
дъх детелинов довява дъжда.
Диплят дерета, друми, дъбрави
дъхаво девствена, дивна дъга.
Диря дома, дето детство денувах.
Детство денувах до доесенни дни.
Диря дома, де доброто добрува:
дядо, дечица - другари добри.
Диря дома, дето дъб дълголетен
до двор детелинен достолепно дъхти.
Диря дъба - дъгоклонестен, дето
домашния дух дълголетно държи.
Дочувам далече - дудуче допява.
Дочувам добитък да дрънка. Дали
добичета дядо довежда, довпряга,
добичета дойни, до дам да дои?
Дирейки дълго, домръквам до двери,
дъбови двери - двукатно дърво.
Домръквам до дом - дувари дебели.
Дом, дето дядо дарува добро.
Дръжката дръпвам. Допирайки длани,
драки докосвам, дохлопват дъски.
Двери доскръцват дървоядно дълбани.
Дънер до двора догниващ дъхти.
... Днеска домът, дето детство денувах,
див, дообрасъл, досрутен дими.
Дървояди дълбаят, догробно домуват.
Дявол до двери двуножник държи.
Дядо, дечица - другари добри,
диря деня, дето детство денувах...
Детство денувах до доесенни дни.
Диря дома де добро досънувах.
