Реклама
https://www.bgdnes.bg/klub_vdahnovenie/article/3194196 www.bgdnes.bg

Аз имам мечти

 

Клуб Вдъхновение представя творчеството на Лора Пашова от Пловдив

Казвам се Лора Пашова и съм на 14 години. Уча в ГХП "Св.Св. Кирил и Методий"- първото училище в България. Живея в града на седемте тепета- Пловдив и тук прекарвам тинейджърските си години. Занимавам се с поезия близо година и половина. Проявих особено голям интерес към поезията и художествената литература още в ранна детска възраст. Едни от любимите ми автори и книги са: Агата Кристи - "Стаена смърт" , Албер Камю- "Чужденецът" и др.

С творчеството си целя да изразя мислите и чувствата си, за мен това е начин да покажа на хората света през моите очи. Освен поезия много се интересувам от историята на другите народи - това е мое хоби. Разбира се, като тинейджър имам много различни занимания... Преди също съм правила опити стихотворенията ми да се публикуват, но те така и не се появяваха във вестниците или списанията. Не търся известност, а просто желанието ми е да покажа, че човек може да постигне всичко, независимо на каква възраст е. За мен е важно хората да достигнат до мислите и чувствата ми...

Реклама

Определям поезията си като аматьорска. Не мисля да се занимавам с това в бъдеще, защото имам други мечти, макар че една от тях е да напиша книга. Нямаше да постигна всичко това, ако до мен не бяха семейството ми и приятелите ми. До последно те ме насърчаваха да не се отказвам, за което им благодаря.

Любов

I фрагмент

Жар от пепелта се ражда,
също като в любовта,
тя е като младо цвете чакащо да се стопи снега.
Любовта е огън, от който се гори,
Обгоряващ силно нашите сърца,
ах, любов, но за да обичаш
колко изстрадала трябва да е тя!

II фрагмент

Получих аз едно писмо любовно,
получих аз една душа,
трепереща над мен докато заспя.
Получих аз едно сърце, което
за любовта си ми разказа,
получих аз една ръка,
която здраво и стъбилно
да ме държи над повърхността.
Получих аз една любов ,за която
да не съжаля,
почувствах се обичана
като отвято листо от есента...

III фрагмент
Любовта разказва за една жена,
чиято любов живее във вечността.
Но ,за да обичаш
Трябва нож да ти се забие в гърба,
ах,любов ,колко радост и болка носиш на света.
любов прекрасна краси нашите сърца,
като ранна пролет полегнала си в нашата душа.

IV фрагмент
Любовта е песен ,чийто куплет гласи това:
„...Всяка песен си има своя край ,нали така?’’,
но когато се разхождаш с любимия човек по брега,
забравяш този ироничен и неромантичен
куплет от песента!

V фрагмент
Любовта е огън ,от които се гори
обгоряващ силно нашите сърца,
ах, любов ,но за да обичаш,
колко изстрадала трябва да е тя?!

Реклама

 

САМО


Само думата „обичм те” ме трогва от сърце.
Само една твоя дума и падам на колене.
Само един твои поглед е като периферна мъгла,
само един жест ме заинтригува мака.

Само нежно докосване може ме развълнува сега,
само твоя шепот ме възбужда в нощта...
Само твоя аромат е на пролетни цветя,
Без теб въздуха е като задушаваща тъма.

Чувства не повторими обливат ме сега,
като пияна вишна е моята душа,
опианена от ласките на любовта.

 

ОТНОВО САМА

Докоснеш ли ме – ще се счупя,
но не спирай продължи...
като ранена прица крилото ми превържи...
Докоснеш ли сърцето ми – ще ме заболи,
като зима клоните прекършваш ти...

Вземи ме ! Нека полетим!
Повдигни ме – и до теб ме изправи,
хванани ръката ми
и до топлото ми тяло ти се настани...

Почакай! Още не тръгвай ти...,
виждам лицето ти в нощта,
опитваш се да докоснеш сърцето ми
с ледената си, измъчена ръка...

Но почакай! Къде така?
Остави ме отново като ранена птица,
помощ търсеща от нощта,
чакаща тя да отлети
сега полегнала тихо и зловещо над града...

 

ГОРА

Ден и нощ,
мрак и светлина,
нежна прегръдка,
умираща в нощта.

Слънцето залезе,
луната изгря,
гарвани грачат
в зловещата гора.

Чуват се стъпки
дали човек е това?-
пита се умиращата,
бедна гора.

Лишена от нейната
вечна свобода,
изглежда уморена,
колко нещастна е тя.

 

САМО ТЕБ...

С обич те посрещам,
с обич те изпращам,
с милувка те докосвам,
с целувка аз болката забравям...

С надежда се събуждам,
с въмнущение аз самотата в сърцето ти лекувам,
знай,само те обичам и жадувам!

 

* * *

Любовта е за двама,
приятелството ни го няма,
ти от мен се отдели,
сърцето ми разби!

Живота ми без теб е като бездънна яма,
щастието го няма и любовта е сляпа,
болката е голяма,
но ще те пусна, а аз ще остана...

Без теб в душата ми е есен,
но дори сега
след поредната лъжа,
живота продължава,
ала теб този път те няма...

 

Красива жена

Перлата е черна, а ябълката е червена,
сърцето? бие, а очите? са зелени...
Семпло облекло,
вечерна атмосфера, силует на жена
облечена в черно.

Като се огледаш напред – красавица голяма ,
Но като вникнеш в нея – бели се душата...
Кървави устни ,бели ръце ,
безразличен поглед с вледеняващо сърце...

Заинтересован поглед –въвличащ в тъга,
гледа тъжно красивата жена...
Топла прегръдка криеща тъга,
нежната? ръка докосва червената му устна...

Не е жена! Тя е самият дявол на греха....

 

ПОСЛЕДНА ГАРА

Последна гара на последния перон,
спира влака, уморен въздъхва,
слизат хора ,разтоварва се багажа,
но от теб и следа няма.

Виждам силует един,
той към мен сърви,
изведнъж изчезва,
оставя ме сама
в хватката на болезнената самота.

Слизаш ти ,ала вече късно е !
Тръгнах си ,а на мястото ми оставих
само моите сълзи.

 

МОЕТО СЪРЦЕ

Навън вали –само километър ни дели,
цяла вечност чака ти ,за да получиш сърцето ми ,нали?
Като самотно птиче ти летя,стара ,любима песен пя.
Когато ме срещна на отсрещния тротоар
ти чу моя смях ,очите ми сякаш разгада ,
до сърцето ми ръката си опря!

Докосна моето сърце и го прегърна с двете си ръце,
Стара песен ти изпя ,но накрая май прозря ,че любовта ми
вечно ще лежи, окована в затвора на греха.

 

КОГАТО...

Когато се вгледах в теб видях самотата...
Когато те целунах усетих тъгата...
Когато те прегърнах докоснах студината...

Когато казах „Обичам те” – разцепих тишината...
Когато погалих тъмнината открих,че до мене те няма...
Когато се събудих разбрах ,че това е илюзия на съдбата...

 

ПЕРО

Душата ми като книга е
всеки се подписва в нея ,
нямам сили ,вече не
душата ми бели се ...

Затвори се тая книга,
вече разкази непреразказва,
тя затвори се отдавна...

Дойде след време някой пак ,
тая книга отвори я със замах,
взе мастило и перо
пише ,пише и не спира...

Дращеше ме с това перо,
пише и не спира ,
ах,какво е то –толкова коварно!?

С черна шапка и палто
Някой дращеше ме с това перо
и без да иска ,
просто ей така ,
и аз като него станах птица на нощта...

Реклама
Реклама
Реклама