Реклама
https://www.bgdnes.bg/klub_vdahnovenie/article/4501199 www.bgdnes.bg

На лов за мечти

Клуб "Вдъхновение" представя творчеството на Добромир Добрев

Когато се появих на този свят преди 28 години, не познавах любовта на жените. Това малко трептящо пламъче в очите им, което те кара да полетиш. Впоследствие опознах и болката. Хората отдавна са казали, че който не познава нещастието, не може да се зарадва на щастието. Да обичаш, означава да мечтаеш.

На човека по природа е присъщо да ловува. Така както ловецът с пушка търси в гората своята плячка, така и аз чрез моите стихове преследвам мечтите. А нима има нещо по-красиво от сбъднатата любов!

ПОЛЕТ

Казват, че от любовта боляло,

но любовта не е това -

сърцето влюбено да е туптяло,

а после да го наранява ТЯ.

Не вярвай, братко, на очите,

които казват, че те любят.

Думите омайни на жените

могат влюбения да погубят.

Красивата любов не е двубой,

тя не е състезание за двама.

Моля те, не бъркай, братко мой,

любовта със сапунената драма.

Да зърнеш изгрева в небето,

прероден да искаш полет нов,

ето туй е то, което

аз наричам истинска любов!

ПРИЯТЕЛ ИЛИ ВРАГ

Да те обичам позволи ми.

Приеми ме ти през своя праг.

Приятел ли съм ти, кажи ми,

приятел или черен враг?

Студено е! Защо мълчиш?

Защо не казваш нищо, мила?

Страх те е, че ще сгрешиш

или че вече си сгрешила?

Но ако трябва, ще си ида.

Като вълк ще скитам във нощта.

И зная пак, че ще те видя

в изгрева на новата зора.

Ала очите ти издават, мила,

че искат да ме виждат пак.

Защо не изкрещиш със сила -

приятел ли съм или враг?

АЛБЕНА

Изгубих я във сенките на тъмното,

понесена от буря разярена.

И стигнах до вратите на отвъдното,

ала не спрях да търся моята Албена.

Океани черни спираха ми пътя,

ветрове ме блъскаха в нощта студена,

препъвах се и ставах много пъти,

ала не спрях да търся моята Албена.

Изправях се с лице срещу страха,

но като птица кърваво ранена

се спусках с болка от върха,

за да търся моята Албена.

Повехнаха във ъгъла захвърлени

слънчогледите със шума изсушена.

Цветята също бяха тръгнали

да търсят моята Албена.

И открих надежда в слънчеви лъчи,

зора просветна, слаба, замъглена.

Затичах се и зърнах две очи,

бях срещнал своята Албена...

ОТРОВА ЗА СЪН

Угаснал е в злокобното мълчание

пламъкът на разтопена свещ.

Нощен дим раздира от страдание

въздуха тъй ледено горещ.

Песните на птицата затихват

в блуждаещ мрак отдалечени.

В чашата горчиво се усмихват

спомените кърваво ранени.

До дъно пий отровата лютива!

Крилете водят към света далечен.

Любовта си идва и отива.

Но сънят е вечен. Да, сънят е вечен...

СЕГА Е ТЪМНО

Ах, колко нежни тази вечер са звездите,

обсипали небето, сякаш са безброй!

Усещаш ли, кажи, ти вятъра в гърдите,

навяващ нощния покой?

Сега е тъмно! Тихо е навън!

Нима не чуваш ти гласа на тишината?

И сякаш будни сме, но в чуден сън

потъва омагьосана душата.

Ни звук, ни стон! Мигът е вечен!

Сега е тъмно! Ах, това е блян!

И сякаш тук сме, но към свят далечен

пътуваме със нощния керван.

Сега е тъмно! И звездите спят!

Небето се е сгушило само.

И сякаш не вали, но като капки от дъждът

телата ни се сливат във едно.

МОЕТО БОГАТСТВО

С диаманти и с пари не разполагам,

нямам аз палати и дворци,

но на тебе любовта си давам.

Ако искаш, я вземи.

Аз зная, че мечтаеш за чужбина,

мечтаеш ти за острови блажени,

мечтаеш да се къпеш във коприна

и за някой принц да се ожениш.

Не мога да те облека в платина,

от женска суета се уморих,

но мога да ти подаря аз, мила,

този кратък, нежен стих.

С него аз ще ти покажа,

че не всичко е пари,

че най-скъпо е, когато

човек любов ти подари!

НОЩЕН ГОСТ

Като крадец ще дойда във нощта ти,

нечакан ще нахлуя без покана.

Крадешком ще грабя любовта ти

и знам, крадец ще си остана.

Когато се събудиш в тъмнината,

крадецът бързо ще избяга,

но ти отново ще поискаш от съдбата

да се върне той веднага

Като вятър във нощта ти ще повея

и ще галя кожата ти гладка.

С топъл полъх аз ще сгрея

твоята усмивка сладка.

Когато се събудиш в тъмнината,

вятърът внезапно ще утихне,

но ти веднага ще почувстваш аромата

на морски бриз и ще се усмихнеш.

Като ангел във нощта ти ще гостувам

и в твоя сън прекрасен ще надничам.

С ангелски копнеж ще те целувам,

защото ангелски те аз обичам.

Когато се събудиш в тъмнината,

приказният ангел ще изчезне,

но ти веднага ще усетиш топлината

от целувката му нежна.

БЕЗ ДОМ

Сред градски шум,

сред хора милион

в студа

без дом

с цигулка във ръце

стои.

С измръзнало сърце.

И свири

прималял, без дом,

с очи присвити

и дири

топлина, подслон.

Нощ е,

студ и сняг.

Ала музиката още

пронизва черната тъма

и чака да се съмне пак.

С цигулка във ръце

стои.

и със затворени очи.

От студ изгарящо сърце

милее

за капка топлина, подслон

и пее.

***

Утро е!

Музиката е замряла,

а цигулката красива,

сякаш станала е сива.

Студът ограбил е душата

сред градски шум,

сред хора милион

той вече е намерил своя дом

някъде из небесата.

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ЛЪЖАТА

Да си честен в наши дни

не е лесно всеки знай,

сред измами и лъжи,

сред мошеници безкрай.

Всички хора на земята

в миналото и сега

са използвали лъжата,

та дори и на шега.

И макар да не е лесно,

честен винаги бъди!

Няма ли да е чудесно

да живеем без лъжи?

ОЧАКВАНЕ

Пустинен бряг, река и лодка.

Тиха нощ, луна, звезди.

Чайка бяла, черна котка

на високите скали.

Няма песен, само тишина.

Хармония от нежен звук.

Край брега една жена,

сама, до нея няма друг.

Тъжно, плачещо лице.

Една сълза, след нея друга.

Душа на страдащо дете,

като нежна теменуга.

Спомен мил, незабравим,

спомен остър като меч

за обичан мъж, любим,

скитащ по света далеч.

Втора лодка, нощен зов.

Мъжът, очакван толкоз дни.

Радост, щастие, любов.

Тиха нощ, луна, звезди...

ДВАМА

Да бъдеш заедно със самотата,

Туй не е тъжно, туй е красота.

Все пак двама с нея срещате зората,

А щом сте двама, няма самота!

Реклама
Реклама
Реклама
Реклама
Реклама