Реклама
https://www.bgdnes.bg/klub_vdahnovenie/article/4862800 www.bgdnes.bg

За Ботев и Зверино с преклонение

Клуб "Вдъхновение" представя творчеството на 73-годишната Христана Нокова от врачанското село Зверино.

Родена съм и израснах в живописното врачанско село Зверино.
Добродушна и трудолюбива,
всекиму добро би сторила.
С малката пенсия и голямото сърце
щастливо си живее в родното селце.

Реклама

На Христо Ботев

Край Враца на стръмната скала
паметникът на БОтев изправил е снага.
В студени и горещи дни,
там Ботев вечно ще лежи.

На 2-ри юни той умря,
даде си живота за нашата свобода.
Българските синове няма да забравим
и неговото име нека вечно да се слави.

Майко мила, ти роди
закрилящи ни синове и дъщери
и от дълго робство
България, мила се освободи.

4 юни - празник на Зверино

Когато всичко се озеленило,
дърво от плод се свило.
Ботев паднал, загинал,
останал от вярна дружина.

Четнижи тръгнали, продължили,
от проклети врагове се спасили.
Вървели, що вървели
и през наше село минали.

Добри зверинчани на оцелели
четници ръка подали.
А нейде майки плакали,
ден и нощ синове чакали,
отново вкъщи да се върнат
бащин дом да зърнат.

Реклама

Днес в Зверино празнуваме,
незнайни войни споменуваме.
За нашата свобода те се били
и от тежко робство освободили.

Дядо Йоцо

Дядо Йоцо гледа
тук от Стара планина.
В Искърското дефиле
дядо Йоцо 84 години живе.

Проклет от съдбата,
не видял свободата
и 64-годишен ослепял.
Беден, буден българин
на почит тук стои
и все ще гледа
влакът как върви.

За тази умна идея
Огнян Петров да поздравим,
че родно село не забрави
и село Очин дол в цяла България прослави.

Пенсионерче

Хей, пенсионерче
вози ли ти се на влакче или рейсче
да обиколим света,
да потърсиш младостта.

Защо от нас тя се крие,
нали никой няма да я бие!
С перо ще я галим и на царски
трон ще я поставим.

Пенсионери!
Всеки в живота път намери!
Работихте, трудихте, много ли пари спестихте?
Сега по-малко работете,
порите си в разкош харчете!

Горо ле, горо

Горо, горо мила,
много си се усамотила.
Ураснали пътеки стари,
стърнаци и букари.

Буренясали угари и стърнища!
От тая нива някога народът
с хляб се е засищал.

Няма агне да блее.
клопераца и медния
звънец да пее.
Де е чичо, стрина?
Всичко някога отмина!

Горо ле, горо зелена
и ти кладенчова вода студена.
От много спомени
душата ми е натъжена.

Вересия

Тръгна баба с торбата
хляб да купи за децата.
В магазина на голямата витрина
от пиле мляко има.
И салам, и луканка,
яде се на Иванка,
яде се и на Станка.

Уви! Народа увиснал без пари.
Пенсията малка,
замръзна като ледена пързалка.
Ни натам, ни насам - долу падаш сам.

И затова решихме,
в магазина сметка открихме.
Вересия се казва тя,
но не е приятелка добра!
Боже, помогни ни!
Боже ти спаси ни!
С приятелка вересия да не дружим,
че здравето силно си рушим!

Обич

Обичаш ли небето синьо,
вечер пълно със звезди?
Обичаш ли луната
как нощем свети?
Обичаш ли цветята нежни,
пълни с аромат?
Обичаш ли земята,
тя на всички даде хляб?
И слънцето обичаш ли
топло що ни грее.
На всички живот дари
и светът хубавее.

Кокичета

Кокичета снежно бели
и тази година не сте закъснели.
От студ не се бойте
и дълго под снега стойте.

Вие сте предизвестие
че идва пролетта.
След вас ще цъфнат
всички пролетни цветя.

Но те чакат топло
слънце да изгрее
и южен вятър да повее.

8-ми март

Как бързо минават
календарните дни.
Всеки ден ред по ред се реди.
Така идва 8 март,
празник на всички жени.

Жени, жени, майки грижовни и добри.
От всякакви раси, далечни страни.
През морета и океани,
по сърца сме едни.

Еднакво се трудили
и майчино любили.
Нека на света
да няма война.
А безгрижни да растат
нашите деца.

На Невена
(учителка в с.Зверино)

Помниш ли Невено, помниш ли
колко бедни бяхме,
когато кравите пасяхме?

С цървули свински ходихме.
В тиквен лист сирене увито
от мухите скрито.

Сладко не сме яли,
на бучка захар сме се радвали.
За море не сме мечтали,
басейн не сме знаели,
но пък в Искър-а доволно сме се къпали.

Детство мило, мизерно беше
но пораснахме и различни пътища хванахме.
Ти учителка стана,
захвана друга програма.

Нашите деца учи,
към света им отвори очи.
Но времето мина
и ти се пенсионира.

Три жени решихме,
пенсионерски клуб открихме.
И времето мина,
ти на 70 години стана.

Да си жива и здрава,
до стотната все такава.

На Слави

Българин те наричам,
всичко българско обичаш.
Не литна като птица в чужбина,
обичаш своята родина.

Силен като орел в небето,
огряваш всичко като слънцето в полето.
Всичко виждаш, всичко знаеш,
нечестно в децата не траеш.

Много умен си Слави,
с този дух продължавай.
И нашата хубава България
от мизерия спасявай.

На Панко

Честит рожден ден!
От Бог богато си дарен,
сърцето вечно да играе,
умора да не знае.

Хорото ти поведе,
децата ни в чужбина заведе.
На различни сцени в колко държави,
твоето хоро са играли.

Работатат си обичаш,
с голямо желание тичаш.
Всяка стъпка мериш,
целия трепериш.

Искам всеки да знае,
нашенското хоро да играе.
И бабите поведе,
не на хоро, на море н изаведе.

В Галата на фара,
пяхме на фестивала.
Другата година Варна,
морската градина, Раковица,
пак запя грипа "Плетеница".

Нищо, че сме стари,
ти не ни забрави.
Наред с децата вървяхме,
те играха, ние пяхме.

Жаби

Цяла зима мирни във водата бяхте.
Не подскачахте, нито пяхте.
Щом топло слънце дойде,
отново чухме вашите гласове.

Ква, ква пее всяка жаба,
ква ква пролет е дошла.
Цяло лято при вас песни ще има,
докато дойде люта зима.

Реклама
Реклама
Реклама