Реклама
https://www.bgdnes.bg/klub_vdahnovenie/article/5010199 www.bgdnes.bg

Здравей, приятелю!

Клуб Вдъхновение представя творчеството на Син Грейка от София

Роден съм в гр.Бобовдол, Кюстендилска област, а живея със семейството си в София. Завършил съм СУ „Св.Климент Охридски”, специалност „Право”. Автор съм на книгите:”Бързушка”-за деца,” Докога с тези илюзии”-стихосбирка, ”Полетът на знаменития мечтател на футболната слава”-роман и на разкази и публицистика. Най-чиста е поезията.”Син”-това са първите три букви от собствените ми имена, ако се интересувате, защото често ме питат.

...
Аз поет съм на красотата-
реят се мечтите във мене
и светло се борят на пук.

Реклама

Животът – външно любезен –
изблъсква ме със завист от ред,
където се редят за въздух.

Притиска,мирише,пухти,
та дано ме види нищожен
и ме направи разярен човек.

Във него злото се пени,не спи,
и див огън в очите му
ме търси да стана на пепел.

Ала поет съм на красотата-
реят се мечтите във мене
и светло се борят на пук.

В планината

Приятелство там така се измерява:
извиват се остро клекове стари
и всеки се дърпа и люто задава,
далеч от шум и снажни тротоари.

Надежда,ти за миг не ни напускаш
и държиш се гордо спътнице добра!
„Напред”е знакът,който не изпускаш
и сме горди,че с него ни подбра!

Там кои ли със сигнали се шегуват
на тази стройна и висока ела?...
Очи игриво клоните редуват...
Два коса човъркат,разправят дела.

До мен приятелят сладко си спи.
Въздиша дълбоко след дългия път
и тайно в съня си мислите върти
воини да бъдем и след този кът...

Уникален съвет

Реклама

Трудът си,приятелю, не щади,
защо не ще попаднеш във забрава:
името по улици и площади
весел знак ще бъде за твойта слава.

А продавачка кокетно изправена
ще подава бюста ти от конфортен щанд
и ще бъде от случая заставена
да е разнежена,а не груб педант.

А на съвещания духом ще си там
и ще се дарява бюстът с топлина.
И без да съм го виждал,знам:
ще плува той във всякакви цветя!

Здравей,приятелю!

Когато бързо като телеграма
при теб пристигне и се усмихне Той,
ще прозвучи като епиграма,
навярно,историята ти – мой герой!

Не се сърди,люти,не роптай!
На фантазията мигом полет дай
как отново идеала си прегърнал
и в преждните си мечти надзърнал!

Пак светли чувства ще те обладаят
и макар милионите да знаят,
че ти си същият – пак обикновен,
щастлив ще си отново в този ден.

Не се сърди! – повтарям пак дословно.
Не ще да гледаме света виновно,
когато чрез теб станах аз поет,
а ти не бе забравен – бе възпет!

Признание към автор

Не ми е работа да се бъркам
все едно,че света ще объркам,
ако умувам като философ,
но за разговор съм винаги готов.
Не може да не ме вълнуват-
очите ми трепетно жадуват,
когато чета и препрочитам,
и дълбоко у мен аз зачитам
ония святи и мили редове,
разказващи за села и градове,
за мечтател,обич и другарство.
Тъжа аз за тоз приятел чуден-
все държа се настоятелен и буден,
та дано не си отворя рана –
уви,почти намирам го в романа;
в сърцето мое неспокойно,
където,като в лято знойно,
има тамо винаги полянка,
а на нея,под лъжи и на сянка,
жужят и шептят си мисли чисти,
подскачат те на свежи листи,
на прелестни цветя за него.
Поклон,приятелю,и на тебе,
че ти видя,описа и скъта.

Младост

Писател описва мечтател:
„Без милост буря стволите размахва-
хвърчат наокол клони и листа...
Виждам аз,че дървото се задъхва,
но не изпуска то от себе си властта.

А след бурята е вече затаено,
преминало през изпит тежък и суров.
гордо стои то непроменено,
очаквайки радост,слънце и любов.”
Отговор:
Благодаря,приятелю,че ме намери
за развихрено дърво по неравния път!
Всеки друг по него ще затрепери,
но не това ще направи моята плът!

Нагоре ме звезда потайна тегли
и лишен аз от недъзите за ад,
към нея мускули са се впрегли
и просто съм космически апарат!
...
Младост,младост,къде отхвръкна ти?
Вървиш напред и не падаш духом!
Светът в борбата на пръсти се върти!

Наблюдателност
Когато на село бюста си поставих,
където беше телевизора на шкафа,
меко с мисли себе си заставих:
„Нима почтен съм аз сега за строфа?

С образ на Аристотел,Демостен си бях,
Херодот или Омир-поет велик,
а по ценност,ученост,далеч стоях
и се чувствах като някакъв смешник!

„Моят приност какъв е – си помислих.-
Какво оставих на света,какво съм дал?”
И с проста аритметика изчислих,
че оскъден и беден е моят дял.

...

Носталгия пред земляк

Над скалите бавно орелът се вие
и бди над гората от сутрин до здрач
и натам по навик ще завие,
където козари събуждат се с глъч.

При тези скали високи ти се отби-
издути са сякаш от майстор стъклари,
и там,между красивите зъби,
мястото е с новите козари.

От него сутрин лудо заизлизат
и поемат път към сладките треви,
а вечер сити безотказно влизат,
чада стройни с вирнати глави.

И моя рогатчо,моля, навести,
и кажи:светът е тесен без него
и блед и празен е,и:”Скъп си му ти!”

Признание от приятел към приятел

Поет,приятелю,така и не станах,
но ще живее в мен дългия симпозиум,
защото посредством него аз застанах
на път,дето крепне и се развива ум!

И в мен мило споменът изплувва
и си пробива път с този ден,
когато всичко в мен се развълнува
и към тебе останах задължен!...

Навярно ти вече си го спомняш,
как застанал си пред мен кат Дон Кихот
и за славата думите не спираш-
сякаш Санчо бях и съм тръгнал за имот.

На треньора
Край стените скъпи ти се появи
и припомни си светкавично делата.
С въздишка тежка си заяви:
„Тази „пущина”ми отне главата!”

Но не роптувай,треньоре,не тъжи!
Знаеш ли ти кой задочник бе герой
и на кой срамът на плещите лежи?
Ето,виждаш ли,не си сам,Хори мой!

Бездънна обида у нас ще дреме,
но нека във това да е бедата.
Всеки своя скръбен дял ще вземе-
ще бъдем приятели в съдбата.

Едва ли ще си търсим наще дири,
дълбоко погълнати от незнаен страх,
но някой ден от там влакът ще извири,
от градецът твой-по жребий кой избрах.

У мен споменът ще пропълзи,
ще бухне като гъбка след роен дъжд,
ще питам-потънал в горест и сълзи:
-Хори как е?Поздравете този мъж!

Реклама
Реклама
Реклама