Олимпийският шампион Асен Златев: Най-близките на Абаджиев го предадоха

*Аз отказах да се включа в заговора на неговите противници

*Бях спокоен в Москва

*Разплаках се в Сеул, като ни спряха

Кой е той

Втората олимпийска титла е само на няколко часа разстояние за Асен Златев. Неговата форма е изключителна, а конкуренцията на подиума няма шансове. Следобедната дрямка е прекъсната. С възможно най-лошата новина. България е спряна от участие на Олимпийските игри в Сеул. Ето го разказа за жестоката истина от човека, който преживява всичко.

- Г-н Златев, как преминаха Игрите в Москва през вашите очи? Колко уверен бяхте, че ще станете олимпийски шампион?

- Нямах такава мисъл дали ще ставам олимпийски шампион, или няма. Така ми е устроена психиката. Това нещо отсъстваше. Отивам си като на поредното състезание. Около десетина дена преди олимпиадата с Андон Николов, който беше контузен в единия крак, стана въпрос кой ще стане първи. Той каза: "Ами то е ясно кой ще стане първи". Аз го погледнах и се учудих какво му е ясно на него, понеже в моята глава нямаше такова виждане. Изобщо отсъстваше. Просто отивам да си направя опитите. Интересното е, че в деня на състезанието се наспах от 10 до 8 сутринта. Спах непробудно, не съм мислил, не съм се въртял. Бях изключително спокоен. Това беше и благодарение на добрата ми подготовка с четири изтласквания на ден.

- Имате предвид четири тренировки, в които правите пълноценни изтласквания.

- Да, тъй като исках непременно в тласкането да съм добре подготвен. Впрочем Абаджиев ме спря веднъж. Направи ми по-лека програма преди Игрите.

- В Москва правите невероятни постижения.

- Не беше без конкуренция. Руснакът беше също изключително добре подготвен. С него подобрихме 7-8 кг световния рекорд в изтласкването. Това е много. Много рядко се е случвало в цялата история на вдигането на тежести за всички категории. За олимпийския рекорд да не говорим. Може и 10-15 кг да сме го ударили.

- Как се промени животът ви след олимпийската титла? Какво стана по-различно?

- В началото ходихме на един лагер в Мексико и се бях разпищолил. Нещо ми се беше врътнала главата. Мислиш, че си хванал Господ за шлифера, а той шлифер може би и няма. И се спречкахме с Иван Абаджиев на този лагер. След като свърши, ми дойде друг акъл, че нещата трябва да си продължат по стария начин. 

- А вие как се осъзнахте? Имаше ли някаква случка?

- В самолета на връщане от Мексико отиваме на световна купа. И ми се привижда баща ми и стана едно осъзнаване, едно приземяване.

- След титлата в Москва сякаш някой ви проклина да не можете повече да участвате на олимпийски игри.

- Е, само на три олимпиади не съм участвал. Какво толкова? 12 години. 84-та специално за олимпийските игри бях в много добра форма. Предната година също бях във форма. Даже и не ме болеше кръстът тогава до самата олимпиада. Тъкмо на европейското ги бях победил най-големите конкуренти заедно. Казаха ни, че няма да участваме, месец преди олимпиадата. То просто загубваш всичката си опорно-подсъзнателна дейност или съзнателната може би. До голяма степен е потушена. Може би това е някакъв предпазен механизъм на организма. Няма мисъл, няма емоции. Това дни наред, докато се осефериш.

- Колко време ви трябваше да излезете от това състояние?

- Поне седмица-две, и то тази силна психика. Трябва време, докато излезеш от дълбокото. То никога не го и преживяваш съвсем, но се отърсваш.

- Още по-тежко е на Олимпийските игри в Сеул, когато на практика разбирате, че няма да участвате, в деня на състезанието

- Два-три часа преди състезанието. А смея да твърдя, че в цялата олимпиада не е имало пет човека с такава подготовка. Бяхме като машини наистина. Даже целият български спорт беше така. То и си показа - тогава ни е най-силната олимпиада. Точно преди участието бях легнал да си почина и бях позадрямал. Тогава бях много по-сигурен от московската олимпиада. Като подготовка става въпрос. Вътрешно въобще нямах никакво колебание. Тогава ни събраха. Аз се учудих защо ме викат, обикновено в такива случаи те оставят. Като ни казаха, започна да ми се премрежва отпред. Не можех да виждам добре. Фокусът ми се беше загубил. Усещам, че това не е от зениците, а от сълзи. Те не капят, ами текат и фланелката ми цялата мокра. Гледам я и си викам: "Ай, виж, тя ми е тая, дето ще участвам на състезанието с нея. И си измокрих си фланелката. Сега няма да мога да си я облека на състезанието". И изведнъж се усещам. Състезание няма. Беше жесток шок.

- Предполагам, че след Сеул ви е било още по-тежко да го преживеете и да се отърсите. Сигурно не ви се е хващала щанга дълго време?

- Тогава тръгнах за Бундеслига. Не съм от хората, които дълго време ги преживяват тези неща. Просто животът е такъв. Той няма гладко нещо. Няма само щастие. Има разни неща в живота и има и много по-тежки загуби, отколкото една олимпиада или две или три, както при мен. Големият проблем е, че тука има много усилия. Ти целенасочени усилия правиш години наред. За първата четири години, за втората осем години, за третата 12 години. Това са целенасочени усилия, които не са обикновени, а са такива, в които минаваш в почти всеки ден предела на издръжливостта. И сега ги сънувам олимпиадите.

- След Олимпийските игри Иван Абаджиев се разделя с националния отбор. Това е всъщност неговият предпоследен период, тъй като той се завръща след това, след Атланта. Как се промениха нещата в националния отбор? Вие основно в Бундеслигата сте участвали. Въпреки това сте имали една мисъл за Барселона.

- В началото я нямах тая мисъл. Не мислех за това. В самия национален отбор момчетата бяха ги подкокоросали да сменят Абаджиев тогава. Той не е вечен. Трябва по някое време да се оттегли. Дойдоха и при мен. Бях се върнал от Германия и те дойдоха една кола, пет човека се натоварили от София, дошли при бате си Асен да говорят. 

- Вие сте капитан на националния отбор по това време?

- Бях от преди това, бях осем години. Те дойдоха и ми викат: "Такава е нагласата". Такава постановка беше направена. Те бяха използвани момчетата, за да се смени Абаджиев. Главно от неговите хора. Тия, които бяхме противници и бяхме в противоречие, впоследствие застанахме зад него. А пък по неговите хора почти няма някой. Може би да има някой, ама не се сещам, който да не го е предал по един или по друг начин. Тогава беше такова положението, такъв беше целият преход. Всичко да се отрича, да се разтуря, да се развали. Такова беше времето.

- Горе-долу началото на прехода съвпада с края на вашата кариера преди Барселона. Какво се случи там? Защо не успяхте да участвате?

- Не искам да говоря с подробности, тъй като не искам да използвам имена. Аз винаги съм имал специфична подготовка и ако ми гледаш предварителната подготовка за състезанието, може да не разбереш, че съм добре подготвен. В случая не беше така, тъй като този, от когото зависеше подготовката и участието, ме познаваше много добре в продължение на последното десетилетие. Но тогава така се стекоха обстоятелства, че едно разболяване се случи за едно от контролните. Беше ни казано, че ще е 12 дена преди датата на обявяване в олимпийския комитет на участниците и резервите. После беше издърпано това решителното контролно за определяне на състава. Аз не го знаех това нещо и си тръгнах доброволно. Бяха сменени правилата в движение. Както и да е, няма значение. Така или иначе не успях да участвам. А тя беше тогава изключително слаба категория. Така си бях направил подготовката, че за самото състезание да бъда в много добра форма. Тук имаше едно телевизорче за самото състезание и като видях резултатите какви са, отидох в една горичка наблизо с кучето. Там се наплаках и се навиках на воля и кучето и то ви с мен.

- На практика вие тогава се отказвате.

- Вдигах в Бундеслигата още две-три години. И треньор бях по същото време.