Кикбоксьорът Даниел Гецов: Карам такси и се бия на ринга

Кикбоксьорът Даниел Гецов работи като таксиметров шофьор и се бие в най-големите бойни организации в България. Той се завърна през лятото с великолепна победа. Пред ютюб канала "Спортната джунгла" и "България Днес" Гецов разказа защо е започнал с бойните спортове.

- Даниел, тази година направихте грандиозно завръщане на галавечерта "Профайт". Къде се загубихте през последните две години. Какво се случи с вас?

- Бях решил да приключвам. Но желанието за игра и участие явно не е умряло в мен и затова реших да се завърна. Това не значи, че съм спирал да тренирам. През цялото време си поддържах форма. Просто наблягах на тренировки с щанги, като правех един-два пъти в седмицата задължително кикбоксови тренировки. Помагах от време на време на момчетата. Не съм излизал от форма, но не съм играл. Бях решил, че ще спирам.

- А каква е причината?

- Не знам, може би ми беше дошло в повече. До този момент играех и на професионалния, и на аматьорския ринг, непрекъснато сваляне на килограми. Една седмица играех на европейско първенство или на някоя купа, държавно първенство, след това някое профи. В един момент прегрях и имах нужда от тази почивка.

- Имало ли е конкретен момент, в който сте си казали: "Не мога повече, стига толкова!".

- Да! Вече бях решил, че ще приключа с аматьорската кариера, и исках да играя профи, обаче към този момент нямаше непрекъснато гали. Сега има, нови вериги се появиха. Започват да правят събития все по-често. Към онзи момент правеха доста по-малко събития, а и трябваше да играя на една от българските гали. Имаше проблеми, пак не можеха да ми намерят противник. До последно търсеха и в един момент това ми дойде тотално в повече. Реших: "Стига толкова! Време е да си почивам!".

- Как се промени животът ви, когато спряхте с боевете? Каква беше разликата?

- Жена ми забременя с второто ми дете. Първите един-два месеца наистина си почивах. Почти не бях тренирал, но в един момент почнах да не се чувствам добре. Наддавах килата. Не много, но започна да ми тежи. Сам се сетих, че трябва да се пораздвижвам. Така започнах полека пак да да си спортувам всеки ден.

- Кога отново ви се върна апетитът за изява на професионалната сцена?

- Бях реших, че ще участвам на кастинга за BKFC. Предполагах, че ще трябва да играем нещо, и трябваше да започна да се подготвям. Сам си се готвех, правех повече боксови тренировки. Чувството, че се готвя за някъде, макар и за кастинг, леко започна да завира в мен. След кастинга Марио Кирилов ме пита какво правим? Казах му да търси някъде да участвам, ако мога да играя.

- Каква беше тръпката, когато разбрахте, че ще имате мач на "Профайт"?

- Сега се чувствам доста по-спокоен от преди от почивката. Като цяло в кариерата ми за последните 10 години, откакто се занимавам с кикбокс, два пъти съм израснал в спорта. Единият беше през пандемията. Пак почивахме, но не съм спирал да тренирам. За нищо друго не мислех. Сега по същия начин си починах психически от това да се готвя за някъде. И за "Профайт" бях суперспокоен. Имаше тръпка от това, че исках да изляза и да се сбия и да си направя кеф.

- На "Профайт" играхте с импровизация, направихте една комбинация, която лично аз никога не съм виждал.

- Гледал съм безброй пъти да правя от време на време такива по-различни неща. Теодор Христов много ме мотивира за тях, защото той изпълнява също такива на моменти идиотски работи. Вървят ми различни неща и обикновено противниците се изненадват.

- Запали ли ви се желанието отново да опитате да стигнете на международната сцена?

- Разбира се, всеки боец иска да стигне до голямата международна сцена. Дали ще стане, това не зависи само от мен. Всички знаем, че нещата с мениджърите в България стоят много сложно. Тъй че, ако е рекъл Господ.

- Вие много рано започвате с бойните спортове. Още на 7 години влизате в залата по таекундо. Как попаднахте там?

- Баща ми ме заведе. Първо щеше да ме записва на футбол. Може би някой му беше казал, че няма да ставам за футбол, и да ме запише на някой боен спорт. Така попаднах в залата по таекуондо.

- Още в началото ли започнаха да ви се получават нещата?

- Не, в началото бях такъв лигльо, че няма как да ти се получат нещата. С годините тренирах. Имам и международни състезания, имам медали, имам и първи места, републикански шампион съм ставал, ставал съм втори и трети. Нямам някаква блестяща кариера там. В кикбокса имам доста по-развита кариера.

- Как решихте да влезете в кикбоксовата зала?

- Винаги съм бил агресивна личност. Харесвал съм по-грубите дисциплини. Таекуондото е много хубав спорт, но е една идея по-лек стил. Исках да се бия и затова плавно преминах в кикбокса. 2016 година играх на едно състезание по кикбокс контакт, държавно първенство. Тогава още тренирах таекундо и паднах първата среща от Деян Топалски. Той беше точно след "Биг брадър", суперзвезда едва ли не. Казах си: "Щом се качих срещу него да играя, ставам". После се свързах с Марио. Постепенно започнах.

- Чувал съм, че в началото не ви е било никак леко, защото директно са ви хвърлили в огъня горе-долу?

- Удряш болната тема. Като дойдох, в началото ядох много бой от всички. Първата тренировка Марио бая ме наби и се качих в колата после трудно. Той на следващия път като видя, че пак се върнах в залата, ме пита. Казах му, че искам да се преместя към кикбокса. Поисках да остана и постепенно започнах. В началото много бой ядох. Бях 85 кила, те всичките бяха по 90. Размятаха ме като чувал, защото няма нищо общо таекуондо с кикбокса. Трябват години много натискане, за да си промениш като цяло начина на играта.

- Какво се случи на първите ви състезания? Започнахте ли веднага да печелите медали?

- Не. Играх първо състезание на едно К1 с едно момче от Варна. Срещнах дългогодишен състезател. Загубих от него. После постепенно с мачове, пък и с тези момчета, които бяха тук, няма как да не дръпнеш. Дойде момент, в който съм равностоен дори и на тежките, въпреки че продължавам да съм лекичък.

- В аматьорския кикбокс кои са най-големите ви успехи?

- Имам участие на световна купа. Имам второ място. Европейска купа съм печелил също. Играл съм на световно, на европейско. От 2018 до 2022 г. нямам загуба.

- В един момент започвате да се фокусирате малко повече върху професионалното направление. Имате мач с испанец. Разкажете малко за тази битка.

- Поканиха ни тогава, търсеха противник за друг испанец, не за мейнивента. Бяха питали Марио и той се обърна към мен. Аз много ясно исках да играя. Преди да заминем още, му се бяха обадили на Марио, дали искам да съм в главната среща вместо в някоя от предните. Ние приехме и отидохме. Бях с мисълта, че ако не го нокаутирам, няма кой да ми даде победата. Не го нокаутирах. Дадоха ни равен. Той обаче много се беше изморил и не искаше да правим четвърти рунд. Така си взех победата.

- С какво се занимавате извън кикбокса?

- Такси карам, таксиметров шофьор съм. Това е професията, която ми позволява да тренирам. Нямам началник на главата, нямам работно време и мога сам да си координирам кога да работя, кога да тренирам. Не се оплаквам. С това нещо издържам мен, семейството ми, плюс всички добавки, които взимам, за да мога да се готвя за мачовете. Тъй че съм доволен .

- А това дълго седене в колата как се комбинира с активните неща, които правите на тренировка?

- Аз не съм постоянно седнал в колата. Мога да сляза по всякое време, да се кача. Плюс това мисля, че достатъчно се движа в залата, че да не се схващам и да не ме боли кръстът, както повечето шофьори. Имам достатъчно часове в движение през деня, че работата ми да ми пречи по някакъв начин.

- Случвало ли ви се е някой път да използвате уменията си срещу клиент, който, да речем, не иска да си плати или става агресивен?

- Ако каже, че не, ще излъжа. Като цяло не съм човек, който провокира да стават проблеми, само че има хора, които си го търсят. Колкото и да избягваш, има моменти, където няма как.