Треньорката по спортно катерене Мария Георгиева пред "България Днес": Катеренето е свобода!
КОЯ Е ТЯ?
Мария Георгиева е треньор по спортно катерене на хиляди студенти в УНСС. Завършила е бакалавърска степен по "Туризъм, алпинизъм и ориентиране" в НСА през 2006 г. и магистратура по "Туризъм" в УНСС през 2009 г. Притежава професионални свидетелства за ски учител, спасител и съдия по волейбол. Спортът за нея е начин на живот, а в катеренето влюбва всеки новопостъпил студент в УНСС, който избере нейната дисциплина. Любимата преподавателка на студентите е на 42 г. е, неомъжена, без деца.
- Здравейте, освен че сте постоянно в залата за катерене на УНСС и запалвате страстта по катереното у студентите, остава ли ви време, което да посветите на лични спортни активности?
- Разбира се. Два пъти в седмицата тичам по 5-6 километра в Южния парк, след което отивам на площадката и изпълнявам различни комплекси - набирания, лицеви опори, коремни преси, а понякога на поляната в парка опъваме с приятели или с непознати хора мрежа и играем волейбол. Много е забавно да спортуваш колективна игра с непознати хора, винаги има много смях от сърце и всеки участник си тръгва зареден, усмихнат и добре раздвижен. Активно участвам и в заниманията на известна волейболна школа, където тренировките с протичат в разнообразие, както в игрово отношение, така и с физически упражнения. Успявам да тренирам, докато водя занятията на децата и на студентите, защото им показвам различни техники. Така че във всекидневието ми има много личен спорт.
- Преди време станахте лице на инициативата "Спортувай с президента". Какво всъщност представлява тя?
- Това е една инициатива на президента на България, която стартира през 2024 г. и цели да насърчи физическата активност на българските деца и младежи чрез извънучилищни спортни занимания и алтернативни форми за физическо възпитание. Защото статистиката сочи, че с всяка изминала година и младото, и населението в активна възраст, все повече се обездвижва и се отдалечава от спорта. Идеята е чрез групови масови инициативи хората да се запалят по спорта, което пък подобрява здравословното състояние на българина и повишава усещането за щастие и пълноценност у всеки човек.
- Как започнахте да се занимавате със спортно катерене и как разбрахте, че това ще е вашия спорт?
- Като бях малко дете се катерех навсякъде - по дърветата, по гаражи.... И веднъж един човек ме свали от едно дърво и ме вкара в салона по физическо, където имаше стена за катерене. И ме пусна да лудувам. Тогава разбрах, че има такъв спорт и се влюбих в него. Оттогава не съм спирала да се катеря.
- Кое е най-трудното за овладяване нещо по време на катеренето - силата, техниката или психиката?
- Психиката определено е най-трудна за овладяване. Без психика няма катерене. Тя е водеща в катераческия спорт.
- А страхът от височините как се преодолява?
- С много катерене. Като малка и аз изпитвах страх от високото, но колкото повече и по-нависоко се катерех, толкова по-малко се страхувах. Страхът е чувство, което може да се култивира и да му се противодейства. Единственият най-сигурен начин за това е с анализ на постигнатото, отговорност към себе си и балансирана равносметка на риска. И така в един момент, когато включиш и трите компонента, си даваш сметка, че нямаш причина да се страхуваш.
- Какво отличава великия от обикновения катерач?
- Може би разликата между обикновения и великия катерач е в комплексните качества, които притежава втория. Способността му да мисли комплексно, да тренира и подготвя всеки един мускул от тялото си, да гради физическата и психологическата устойчивост, е силата на втория. Ако е и бързо адаптивен към новите ситуации, той става непобедим. Уменията, които човек научава от спортното катерене, са изключително полезни в реалния живот. Бързината на мисълта, която катеренето развива, е безценна за оцеляването както в социалния, така и в професионалния, но и в личния живот на всеки човек.
- Има ли национален и световен шампионат по катерене?
- Има, да. Националният се организира от Федерацията по алпинизъм и катерене. Календарът е подреден по кръгове, следват държавните шампионати, после балканските, европейски, световни, дори вече има от няколко години и олимпийски шампионат по спортно катерене.
- На каква възраст е най-добре да се започне с катеренето?
- В днешно време много родители искат децата им да се впуснат този спорт още от 3-4 годишна възраст и това е е препоръчително, защото така се подпомага двигателния им апарат, повишава се двигателната им култура. Състезанията за най-малките започват от 6-годишна възраст, когато децата вече имат някаква осъзнатост и да изпълняват задачите, които треньорите им поставят.
- Кои са най-полезните неща, на които учи катеренето?
- Първо бавно и последователно убива страха от височините, а после и развива високо чувство за самосъхранение, което, ако не се катери, човек трудо успява да култивира в себе си, защото всекидневието не е свързано с постоянен риск, какъвто има при спортното катерене.
- Какво ви дава височината, което не можете да намерите на земята?
- Много интересен, но и много личен въпрос. На мен катеренето ми дава спокойствието, което не мога да намеря, когато съм здраво стъпила на земята. Височините ме зареждат с усещането да дълбока хармония и цялост, която е пристрастяваща.
- Чувствате ли се сигурна по време на групово катерене?
- Да, когато съм с другар, приятел, който е с мен и е добре подготвен и умее да се катери, съм спокойна. Но за нас катерачите техническото подсигуряване и обезопасяването ни, още докато сме на земята, са най-важната част. Когато сме в група, има динамика, а когато ни се случи да паднем заедно, адреналинът, докато летим надолу, е неописуем. Няма как обаче да тръгнеш да се катериш с човек, на когото му нямаш доверие и не разчиташ на него като на истински приятел. Като във всичко в живота, доверието помежду ни е най-важно, когато се целим във върхове.
- Ако катеренето беше емоция, каква щеше да бъде тя?
- С една дума ще отговоря - свобода!
- Участвала ли сте с катеренето във филми или в спортни телевизионни формати?
- Участвала съм като каскадьорка в американски сериал, който се снимаше у нас, и във филма "Войвода", и пъти съм се явявала на кастинг за телевизионното предаване "Фермата", на на финала все ме отхвърляха.
- На какво се стараете да научите вашите студенти?
- Да работиш с млади хора е изключително зареждащо, да виждаш как пред очите ти те надскачат себе си, страховете си и да знаеш, че частица от куража им се дължи и на теб, ми носи щастие, гордост и задоволство. Стремя се да ги възпитам най-вече на отговорност, самообладание и свобода. Защото за мен е важно младите хора да се чувстват уверени и да вярват, че могат да покорят света. Затова постоянно им повтарям - няма невъзможни неща!
TRANSLATE with x English
EMBED THE SNIPPET BELOW IN YOUR SITE Enable collaborative features and customize widget: Bing Webmaster Portal BackThis page is in BulgarianTranslate to English
Never translate Bulgarian
Never translate admin.24chasa.bg
TRANSLATE with x English
EMBED THE SNIPPET BELOW IN YOUR SITE Enable collaborative features and customize widget: Bing Webmaster Portal BackThis page is in BulgarianTranslate to English
Never translate Bulgarian
Never translate admin.24chasa.bg
TRANSLATE with x English
EMBED THE SNIPPET BELOW IN YOUR SITE Enable collaborative features and customize widget: Bing Webmaster Portal BackThis page is in BulgarianTranslate to English
Never translate Bulgarian
Never translate admin.24chasa.bg
