Сеизмолог №1 проф. Емил Ботев: Трус в Италия не е опасен за нас

Проф. Емил Ботев е роден през 1954 година.
Завършил е физика в Софийския университет "Свети Климент Охридски" през 1978 г. Специализирал е в Москва. Ръководител е на департамента "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българската академия на науките.

"България Днес" разговаря с него за силното земетресение в Италия и дали това ще се отрази на България.

Иво АНГЕЛОВ

- Проф. Ботев, земетресение от 6,2 по Рихтер взе жертви и разруши десетки сгради в Централна Италия. Има ли пряка опасност за България?

- Не! Теоретично няма никаква пряка връзка. В тази част на Централна Италия сме наблюдавали няколко земетресения с магнитуд 6. През април 2009 г. в Акуила, само на 40 км южно от активираната сега област, загинаха над 300 души при трус. Преди това през 1997 г. имаше друго земетресение, така че може да говорим за една периодичност от десетина години. Това са три серии плюс последващите ги трусове и напрежението се преразпределя в съседни сеизмични зони в рамките на години, или по-точно - на десет и повече години. А за да отиде на 1000 км до България, представете си през колко други сеизмични зони трябва да се мине. Абсурд е да стигне до нашата страна. Теоретично дори е невъзможно да се търси връзка за преразпределения на някакви напрежения.

- И все пак не оказва ли някакво влияние?

- Възможно е само ако земетресенията са много по-силни и на по-голяма дълбочина. Тези плитки трусове не могат да изиграят роля за индуцирането (възникване на едно явление под въздействието на друго - бел. ред.) на допълнителни напрежения в съседните зони. Трябва да са по-дълбочинни, което ще повиши и силата им. Защото земетресение с магнитуд 6 не е от най-силните за територията на Италия. В северната част на страната, в Алпите и надолу на юг към Тиренско море при подпъхването на средиземноморската плоча стават трусове с магнитуд към 8. Разликата в енергията между магнитуди 6 и 8 е около 1000 пъти. За пример земетресение с магнитуд около 8 (7,8 по Рихтер) сме имали през 1904 г. край Симитли.

- Каква е причината да има толкова много разрушения на сгради в Италия при не особено силен трус?

- В областите около самия епицентър старите исторически сгради и паметници не са от най-здравите и лесно падат. Те имат малка сеизмична издръжливост. Затова са и толкова много разрушенията.

- Какво би причинил трус от 6,2 по Рихтер, ако се случи в България?

- Тъй като нашите стари сгради не са исторически паметници или културно наследство, не се поддържат. Затова и новите сгради у нас приютяват голяма част от населението. Хората масово живеят в новопостроени сгради. Постройките, издигнати през последните години, са изградени според всички правила. Нормите на Европейския съюз са много затегнати - строи се по всички точки на правилниците за строителство в сеизмични зони. Така че нашето многоетажно модерно строителство от последните години по никакъв начин не може да се повлияе от такова земетресение, каквото разлюля Италия. Един подобен пример може да дадем за пернишкото земетресение, което беше с магнитуд от 5,8, което все пак е далеч от 6,2. При този трус нямаше паднала модерна сграда, само по селата имаше напукани стени, но не и разрушени къщи. Изобщо не говорим за ранени и жертви. Докато в случая в Италия жертвите ще минат бройката от 20, тъй като цели малки исторически сгради са паднали. Италианците не ги напускат, тъй като са техен източник на приходи от туризма. В градчето Аматриче са изпопадали десетки такива постройки. За съжаление, последващо земетресение от 5,5 по Рихтер е имало само един час след голямото и всички по-разхлабени и напукани стени са паднали от вторичния трус.

- Каква е в момента сеизмологичната обстановка в България?

- Тя е многократно по-спокойна, и то сравнено с други периоди на активизация. В момента ние сме в една нормална обстановка. Във вторник на територията на нашата страна имаше 8 земетресения, но с магнитуд по-малък от 3. Като средното количество е до 15 труса на денонощие. Това е нашият стандартен сеизмичен фон. В Италия има усетени над 60 труса с магнитуд по-голям от 3 - това е границата на усещане от хората. От тези в България са усетени не повече от 15-ина земетресения.
- Италия е далеч, от трусовете в кои съседни държави трябва да се притесняваме?
- Гърция е не по-малко активна от Италия, даже Южна Гърция има по-висока сеизмична активност. Преди 2 години - 24 май 2014 г., в Северна Гърция стана земетресение с магнитуд 7 и беше много силно усетено в Хасковско и Кърджалийско - начупени стъкла, паднали покривни елементи и комини. От Гърция трябва са се притесняваме повече, отколкото от Италия. Все пак е по-близо - северната част на Гърция е само на 100 км.

- Докъде стигна развитието на технологиите и има ли възможност земетресенията да бъдат предсказвани в България?

- Възможно е, но по-добре да не коментираме как това се прави на територията на нашата страна. Аз заемам една не много колегиална по отношение на сеизмолозите позиция, като казвам, че ние нямаме дълговременни данни за подготвяне на информация за много сериозен катастрофален трус в България. Това, като се съпостави на фона на другите проблеми на държавата ни, като че ли показва защо сеизмологията не е сред приоритетните науки, които се финансират. Имаме достатъчно други проблеми, да не говорим за социалните и икономическите. Ако говорим в световен мащаб, работи се активно. Работи се също по следенето на различни геофизични параметри и полета. Гледа се придвижването на земната повърхност по различни направления - дълбочина, континентална посока и други. Като се следят тези неща във времето, ние оценяваме какви са натрупаните напрежения.

- Какви са параметрите на тези движения?

- На територията на България движенията са в рамките на 2-3 милиметра годишно, докато в съседни територии като Гърция са 20 милиметра годишно, докато в Южна Гърция достигат 35 милиметра за година. Това показва, че у нас скоростта на натрупване на напрежение е много по-малка и отнема много повече време. При нас земната кора е вътрешноконтинентална и нейният състав е по-мек, докато при океанските структури земната кора е доста по-твърда и позволява натрупване на повече напрежение, което води до по-силни земетресения.