Певецът Борис Комитов: Написах първата гей песен у нас
Имам най-много - четири дуета, с Данчето Христова
Кой е той
Борис Комитов е роден през 1952 г. в Пловдив. Започва да пее в края на 60-те години на миналия век, повлиян от магнетичната сила в песните на един от най-големите поп певци на България Емил Димитров. През 1973-1977 г. основава свой състав, с който изнася множество концерти заедно с повечето от най-известните по онова време изпълнители и артисти, сред които Георги Парцалев. Преценката на един изтъкнат тогава композитор, че за певец като него, близък до стила на Емил Димитров, няма място в България, оформя решението на Борис Комитов да се върне в Пловдив и да започне работа като инженер. Едва през 1995 г. издава първия си албум, озаглавен "Борис Комитов". На концерта за премиерата на албума му "Говорете ми за Нея" в Пловдив през 2003 г. участват Лили Иванова, Иван Лечев, Георги Мамалев, Христо Кидиков. Същата година Комитов получава и наградата за най-добър идеен албум на годината от Нов музикален съюз и Арт и Рок-Поп център. През 2013 г. написва специално за албума на Йорданка Христова песента "Тъжна е нощта".
- Г-н Комитов, вярно ли е, че сте написали първата гей песен в българската музика?
- Да, това се случи съвсем скоро. И няма да ме обвинят в политнекоректност, защото аз нищо не казвам против тях. Всеки има право на мнение, крив, прав, той си отговаря. Не приемам обаче парадите им, показността...
Написал съм послеслов по темата към видеото, което съм качил във фейсбук. От много години сме близки с Ицо Петрофф, като братя сме, живяхме една година в обща квартира, като изнасяхме концерти в Пазарджик. Никога обаче не сме имали конфликти на тема сексуални предпочитания, каквото си прави, това си е негова лична работа. Много мои колежки от естрадата реагираха вече на песента.
- Вие сте единственият български певец, поканен лично от Великотърновския митрополит Григорий да направи диск с песни за БПЦ. Виждате ли се сега с дядо Григорий, имате ли нови поръчки от него?
- Виждаме се, макар и не много често, защото и двамата сме заети хора. Имахме уговорка да направим с него едно предаване как дядо Григорий разказва историята на храмовете в Арбанаси. Да видим кога ще го осъществим, може би през ноември.
- Наричан сте с право "най-предпочитаният дуетен партньор" на Йорданка Христова. Планирате ли нова съвместна песен с нея?
- В момента съм ориентиран към по-индивидуални изяви. Но наистина от всички български изпълнители аз имам най-много песни с Данчето Христова. Аз имам цели четири дуета с нея. Но не може да се прави едно и също. С нея се познаваме от много време. И ще ви кажа, че бенефиса на Емил Димитров го направи Данчето. Лили Иванова ходеше да го вижда в болницата, помагаше му. Но Данчето е като майка, милосърдна, помага.
- Вашият приятел Ицо Петрофф спомена, че одобрява израза на Панайот Панайотов "мижав интерес" по адрес на колежката му Кичка Бодурова, като уточни, че интересът и към изявите на изпълнителя на "Момчето, което говори с морето" също е мижав...
- Лошото е, че всички стари изпълнители залагат на емоцията от едно време. Хората имат някакви спомени, женили се, обичали са, запознали се... Но всъщност те са като историци на естрадната песен. Чували ли сте Лили Иванова да говори къде е била, какво е правила? Няма и да го чуете. Ако нещо е направила, тогава говори. Аз съм пътувал с нея. Лили ми е казвала: "Ще се явиш някъде, когато имаш новина. Направил си песен, имаш концерт, някаква инициатива... Но да вървиш да пляскаш къде си бил, какво си правил, каква смешна случка е станала, това е пълен абсурд".
Извинявайте, но Панайот да каже, че "Момчето, което говори с морето" е най-хубавата българска песен, означава, че този човек няма представа за себе си. Първо, Лили и Емил имат на килограми такива песни. Навремето хората не слушаха западна музика, а като те пуснат по телевизията, ставаш известен. Той още живее с едно време. Но времето вече е друго. Начинът на пеене вече е друг.
- Как преценявате музикалните тв шоута сега, не може да отречете, че те дават път на много млади таланти?
- Много сме говорили за това с моя приятел Иван Лечев. Получава се шоу, от което хората печелят пари, но от него не излизат певци. Митко Щерев развива една теория. Ние сме малка държава, казва той, за да може в съвременния свят да изпъкнеш, да направиш нещо, трябва да ти купуват дисковете. А у нас колко хора, пита Митко, ще ти купят дисковете? Това не е Западът, онзи свят е 70-80 милиона. По тази причина нямаме и продуценти. За да вложи един продуцент в теб пари, трябва да ги изкара. Когато продукцията не се купува, е много трудна работа да направиш нещо.
