Самуел Финци гостува в Народния

Немският театър ни показва съвършената постановка "Власт и съпротива"

 

Един от най-интересните акценти на театралния сезон у нас е пиесата "Власт и съпротива" по романа на Илия Троянов, която ще се играе на 18 и 19 юни от 19,30 часа в Народния театър "Иван Вазов". В нея участва и българският актьор Самуел Финци.

Защо е задължително да гледате този политически документален театър?

Защото е изпипан до съвършенство!

Още с влизането си ще се убедите в това. Докато търсите мястото си, ще ви следват очите на актьорите, които вече са на сцената. Декорът е семпъл, но достатъчен: куб на преден план, наредени като в заведение маси зад него. Екрани, които се включват в определени моменти, за да показват документи и снимки. Приглушена светлина. Отсъствие на музика.

Сюжетът е базиран на множество проучвания, документи и свидетелства, които съставят 20-годишния труд на Илия Троянов. За два часа и половина пред нас се разгръща панорама на целия исторически период на комунизма, пречупен през две срещуположни лични съдби - на политическия затворник и властимащия насилник. В началото не е толкова очевидно кой кой е. Действието се развива постепенно, но с динамика. Четиримата актьори играят безупречно и влизат от сцена в сцена с плавен ритъм. Самуел Финци е Константин Шейтанов - политическият затворник, оцелял след 20 години в лагер, който не успява да намери новото си място в новото време и се опитва да изследва архивите по делото си и да отговори на измъчващите го въпроси.

Маркус Йон играе мъчителя Методи Попов. Той поставя препятствия пред опитите на Константин да разсекрети документите. Сара Франке и Хенинг Хартман са младите актьори, които влизат в няколко роли. Тя - на съседката, медицинска сестра, дъщерята и съпругата на Методи, а той - на вицепрезидент, на дясната ръка на Методи, на брата на Константин. Сюжетът е сериозен и дълбок, с прецизна режисура на Душан Давид Парижек, която разгъва времето през личните съдби, без да драматизира.

"Власт и съпротива" поставя въпросите за изборите - на какво да се противопоставим, с кого да останем, как обработваме миналото и настоящето. Какво правим с властта и дава ли тя желаната свобода? Какво прави невъзможна забравата? Защо няма раздадена присъда за насилниците? Големият залог на представлението е достойнството. Може ли да се прости? А другото, с което се отличава играта, е пълната тишина, в която се играе. Когато има музика, тя идва от актьорите - всеки свири на инструмент. Представлението се играе на немски със субтитри на български. Прави впечатление, че съвременните патриотични сюжети на пиеси се взимат главно от епохи преди и след Освобождението, за да се подхрани патриотичното ни чувство. Но малко са пиесите, които характеризират 45-те години комунизъм, като "Власт и съпротива". Задължително го гледайте.