Заключих дъщеря си между 4 стени
Изстрадала майка на жена с тежки увреждания:
Боли ме, защото едвам намирам пари да я храня и топля
Доли ТАЧЕВА
"Заключила съм дъщеря си между четири стени, за да ходя на работа. Ако нямам пари, нали разбирате, че тя няма да е на 33 години. Много добре знам какво е да ти е болно детето. Много добре знам какво е да няма лечение за него. Не е лесно, когато се чудиш как да подсигуриш храна и топлина на детето си", споделя през сълзи пред "България Днес" Делянка Постолова.
55-годишната жена обитава една стая на семейната си къща в пернишкото село Дрен. Няма пари да поддържа повече. Вече 33 години борбената майка се грижи за дъщеря си Александра, която е с множество увреждания и е напълно сляпа. Носи я на ръце до банята, за да я изкъпе, приготвя й торти, защото това е любимата й храна, и неотлъчно е до нея, за да облекчава болките й доколкото е възможно.
Затрудненията на Делянка я връхлитат преди три години. Тогава съпругът й получава инсулт. Налага се жената да напусне работа, за да го обгрижва. Състоянието му се влошава и са нужни много пари за рехабилитации и ампутации на краката. Въпреки трудностите единствената мисъл на Делянка е да го запазят до тях. Налага се да тегли кредити. За съжаление на 17 юни 2017 г. бащата на Александра умира, а след една седмица и свекърва й починала, която до онзи момент също помага със своята малка пенсия и грижите за болното момиче. Така Делянка и Александра остават сами с многобройните заеми.
"Винаги съм разчитала единствено на мен и на мъжа ми. Никога не съм си представяла, че ще ми се наложи да прося пари. Но ето ме на! Не се срамувам от това. За децата си мога всичко да направя. Имам да връщам 8 хил. лв., които не ми позволяват дори да боледувам", разказва с мъка Постолова.
Днес Делянка ходи на работа в селото, където боядисва памук и кожа. Докато е далече от дъщеря си, сърцето й постоянно е свито. За да е спокойна, работодателите й са й позволили да използва камера, по която да наблюдава Александра. 55-годишната жена се прибира уморена с подути крака, но някак успява да събере сили за следващия трудов ден, за да спаси семейството си.
"Съжалявам за това, че не мога да дам на Александра това, което заслужава. Сърцето ми вече не може да се зарадва. Мечтая да живея извън България, в някоя нормална страна, където ще имаме бъдеще", заявява борбената майка.
Всеки, който желае да помогне на изстрадалото семейство, може да се свърже с Постолова на тел. 0876 774 866 или да дари за каузата й на:
