Николай Дойнов разкрива сензационни факти за 115-годишнината на българските читалища

Николай Дойнов е носител е на всички най-високи държавни и обществени отличия. Известен поет и белетрист, потомствен читалищен деятел. Председател на Съюза на народните читалища от 2011 г, председател и на Съвета на настоятелите на Стопанска академия "Димитър А. Ценов" в. Свищов трети мандат. Автор на 14 книги и над 2300 публикации. Превеждан на редица езици, професор на УниБит, доктор хонорис кауза на СА.

- Проф. Дойнов, много или малко са 115 години за Съюза на народните читалища?

- Едно индианско поверие твърди, че след 115 години преминаваш в безкрая, а там те очакват с метла от прясна коприва. Това е в рамката на допустимия литературен шарж, но все пак не сме далеч от народната култура, надявам се.

А на въпроса - 115 години са достатъчни, за да се очертае, че Съюзът на народните читалища е най-голямата културна асоциация в Европа. 115 години съюзът е на картата на Европа, както и неговият пръв председател, първият ни паневропеец, проф. Иван Д. Шишманов.

Съюзът на народните читалища оцеля, защото не се страхуваше от нищо. През 1955 г. сталинистите взеха Съюза на читалищата и го пришиха към Отечествения фронт,а през 1968-а правителството го довърши, като му взеха имотите и ги дадоха на Комитета за изкуство и култура. Към днешна дата сме бедни като празни надежди на обезземлен рицар сомнамбул. Утехата е, че сме най-големите. Но всеки властник е подозрителен към голямото, особено когато то се занимава с книги и събира хората. Това ни прави щастливи!

- Това е странно при така обрисуваната картина?

- Не, не е...Виждате девиза ни: Сила, народност, чест /СНЧ/. Сила, защото стотици хиляди членове на читалищата са се хванали за ръце, народност, защото по рождение принадлежим на народа ни и водим битките си с чест. Вече 115 години.

- На 110-ата ви годишнина президентът Румен Радев произнесе слово, на което вие придавате особена стойност. Как оценявате новата му роля в обществото?

- Президентите Радев и Илияна Йотова имат голяма заслуга, че през последните десет години не допуснаха да ни принизят. Опитваха се всячески - спираха ни субсидията, аз получих забрана да стъпвам в Министерството на културата, една партия написа закон за читалищата, без въобще да ни се обади, друга ни загърби и тръгна да си прави фондации и семинари с икономически привкус, ликвидираха националния културен календар със средствата ни за годишнината.

Преди години подарих на президента Румен Радев военен компас. Сигурен съм, че този компас също посочи пътя, по който тръгнаха след него хората. Та мисля да си пиша и аз една скромна заслуга, един вид... но историята помни генералите, не и поетите. Извън кръга на шегата - Радев беше първият президент, който покани председателя на Съюза на народните читалищата в държавна делегация да посети гроба на Константин-Кирил Философ в Рим.

- Вашето поколение - родените през 60-те години на миналия век, вече управлявате президентството три мандата.

- Ние, родените през 60-те, изнесохме на раменете си прехода. В читалището, където работех, парите стигаха за семки, както и сега впрочем. Читалища от страната от време на време ми пращаха колети с едно друго, които заменях за мляко за дъщеря ни...И кой, по дяволите, беше виновен? Някъде там решихме да се отстояваме.

Когато президентът Румен Радев преди години някак съвсем естествено, минавайки край един лост на спортна площадка, се хвана за лоста и направи коремно възлизане, със закопчано сако, това беше сигнал за нас, защото много от наборите ни се бяха предали, бяха уморени. Чувстваха се излишни. На подобен лост можехме само да висим като изпрани килими, нищо повече. По някакъв алогичен начин това негово действие ни стегна и ни върна в играта. Иван Динков казваше: "Който гризе решетката, той остава жив", светла му памет.

- Готвите ли министър на културата?

- Точно в този момент въобще не е здравословно да ставаш шеф на културата, защото министерството е в развалини. А още от първия ден всички ще ти искат пари. И ние в това число. Отбелязвам мимоходом, че настояваме за министър с експертност по библиотечно дело, по музейно дело, по опазване на културно- историческото наследство. Не само сценичните изкуства са култура! Ветрилото е широко разтворено.

- Какво предстои след голямото празненство?

- Трябва да пресеем плявата и да открием зелените клонки. С мотика, на ръка. Ние сме по мотиките, не по новите иновации. Искам читалищата да бъдат признати по законов ред за неотменима част от регионалното развитие. Тоест ще търсим промяна в Закона за народните читалища. Образованието си създаде собствени читалища, наречени ОДК, сега се чуди за какво са му.

Предстои и създаването на специализиран център по народна култура, както и провеждането на международна конференция, посветена на ролята на читалищата.

- Използваните често фразеологизми от типа "читалищна работа", "читалищна пиеска", "седянка" принизяват ли така вашата дейност?

- Тези, които ги ползват, принизяват себе си. Политици също избират тези фрази, които са обидни и дават негативна оценка на читалищния живот, който те не познават.

- С президента Илияна Йотова ви свързва дългогодишно приятелство. Тя успява ли да промени отношението към читалищата?

- Тя вече успя. Бил съм с нея на десетки срещи и съм свидетел как хората я посрещат. Любовта към България, книгите, изобразителното изкуство, философията са нещата, които ни свързват. И решимостта да възстановим славата и силата на народните читалища.