Баба Илийца криела Ботевите четници в сеното

Помогнала е на много войводи, казва Диана Цветкова

Симеон ДЕМИРЕВ

Баба Илийца е криела останалите живи от Ботевите четници в плевнята, където било събирано сеното. Според нея там никой турчин не можел да ги намери.
След като са разбити от турските черкези край Околчица, четниците тръгват да бягат, за да се спасят. Именно баба Илийца открива няколко ранени мъже и им помага, с каквото може.

"Спасила е няколко Ботеви четници - разказа пред "Хоровод" Диана Цветкова, която е родственица на баба Илийца. - Не ги е криела в своята къща, защото там е било опасно. Решила е да ги отведе на мястото, където са живеели животните. Това е постройка, която е на няколко метра от къщата. Животните са били отдолу, а над тях е помещението, където баба Илийца е оставяла сено си. Именно там е криела четниците на Христо Ботев. Смятала е, че никой няма да ги открие в сеното. Носила им е храна и вода. Гледала ги е като собствени деца. Лекувала ги е, ако имат нужда".

Диана е правнучка на Цено, едно от двете внучета на баба Илийца. Цветкова, която е екскурзовод в къщата-музей на героинята на Вазов, от малка е слушала за подвигът на своята предшественица.

Баба Илийца е родена около 1820 година. Нейното истинско име е Пенка. Самата тя била изключително работлива, не подгъвала крак от сутрин до вечер. Била и доста набожна. Когато поповете от Черепишкия манастир идвали в Челопек по кръщенета и сватби, отсядали в нейния дом. Илия и Пенка имали двама сина и една дъщеря. Иван, едно от децата й, имал също двама сина - Дано и Цено. Именно първият е полумъртвото внуче, което баба Илийца носи в Черепишкия манастир онази нощ да му чете игуменът за здраве.

"Историята на Иван Вазов е писана по действителен случай. Детето, което баба Илийца носи на гърба си към Черепишкия манастир, е дядо Дано. Той е брат на моя прапрадядо Цено. И двамата са отгледани от баба Илийца, понеже майка им е починала, когато са били много малки. Тя се е грижила за децата си, внуците и животните в къщата", споделя Цветкова.

Наследничката на баба Илийца обясни, че е чувала разказ как един от Ботевите четници дошъл в Челопек да я търси, за да и благодари. Това се случило през 1903 г. Четникът разпитвал всеки в селото за спасителката си, но разбрал, че е починала.
"Баба Илийца е починала около 3 години след Освобождението. Четникът е открил нейни роднини и на тях е изказал благодарностите си, задето тяхната родственица го е спасила от почти сигурна смърт.", каза Цветкова.
Друга от наследниците на баба Илийца - Пенка, смята че тя е била героична жена. 85-годишната пенсионерка е внучка на дядо Дано, детето, което е носено на гръб от нея към Черепешкия манастир.

"Баба Илийца е била много жизнена жена. По думите на дядо ми е била слаба и кокалеста. Постоянно е искала да прави нещо. Била е леко прегърбена, най-вероятно от много работа. Никога не се е оплаквала. Била е изключително издръжлива", сподели баба Пенка.
85-годишната жена живее на няколко метра от родната къща на своята велика наследница в Челопек. Баба Пенка била много малка, когато дядо й разказвал за подвизите на своята майка.

"Дядо ми Дано е бил болен, затова баба Илийца решава да го заведе в манастира. Не го е носела на ръце, а на гръб. Той не помни историята как е стигнал до светото място, нито от какво е боледувал. Бил е много малък, на около 2 годинки. Когато е пораснал, баба му - баба Илийца, му я разказва случката. Така тя започнала да се предава от поколение на поколение", сподели пред вестника наследничката на героинята на Вазов.

Пенка споделя, че добре познава маршрута, който баба Илийца изминава, за да откара внучето си в Черепишкия манастир. По пътя си тя среща ранен Ботев четник, когато взима със себе си. С ръцете си баба Илийца успява да изтръгне огромен кол. Тя го ползва като гребло на ладия, за да премине буйната река Искър и да стигне до манастира.

"Така стига до светото място, където дядо ми се е излекувал. Баба Илийца взима и попско расо, което дава на четника, за да се скрие и да не го познаят турците", каза баба Пенка.

Директорката на къщата-музей "Баба Илийца" споделя, че великата описаната от Вазов жена жертва живота си, за да спаси четниците.
"Тя сама избира пътя си да им помага. Без нейна помощ те са били загубени. С укриването им тя жертва живота си, както и този на семейството си."
В родната на къща на баба Илийца сега живеят нейни роднини. Преди няколко години тя е бутната, защото е била пред падне. Къщата се намира в подножието на връх Околчица в село Челопек. С пари от дарения е реставрирана. В къщата са запазени редица вещи на баба Илийца. Сред най-ценните реликви в нея е едно трикрако столче, на което великата българка е сядала и си отмаряла.