Реклама
https://www.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/11896843 www.bgdnes.bg

Иван Ночев "стъпи" на Луната

Трима американски президенти присъстват на погребението му 

Българинът успява да реши проблема с двигателите на лунния модул "Ийгъл" от космическата програма "Аполо" 

"Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..."

Тези исторически думи на Нийл Армстронг при стъпването на човек на Луната за пръв път можеше никога да не бъдат изречени, ако не е било делото на един велик, но забравен и низвергнат от родината си българин.

Реклама

Неговото име е Иван Ночев, който, прогонен от страната си, оставя белег в човешката история като Джон Ночев. Българинът упорито работи за решаването на най-важния и ключов момент от космическата програма "Аполо" - ракетните двигатели на спускаемия апарат "Ийгъл", с който да се извърши плавното кацане на Луната, излитането от нейната повърхност и успешното скачване с кръжащия в орбита кораб "Аполо 11". И успява. Приносът му към американската авиация е толкова значим, че на погребението му присъстват трима американски президенти, важни фигури от НАСА и нито един български представител от властта.

Но да върнем лентата назад, за да проследим пътя към славата на Ночев.

Роден е на 23 септември 1916 г. в Карлово. От малък Иван се увлича по техниката. Завършва местното механотехническо училище "Братя Евлогий и Христо Георгиеви" в Карлово, след това стажува в казанлъшкия завод "Арсенал" и постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище. По-късно той и брат му - Ганчо Ночев, са сред инициаторите за създаването на авиоремонтна работилница към военното летище "Марино поле" в родния им град.

Когато е на 26 години, заминава с група авиотехници на тримесечна специализация в Германия. Там толкова са впечатлени от уменията му, че е приет за студент в Берлинската политехника. И много скоро се утвърждава като отличника на випуска. Но Европа е в разгара на Втората световна война и несигурността е голяма. При поредните бомбардировки над Берлин университетът и квартирата на Ночев са разрушени и той се принуждава да се завърне в България.

В началото на 1944 г. продължава образованието си в Прага и го завършва във Виена, където защитава докторат. За гения няма място повече в България, говори се дори, че е приеман като враг на страната и родоотстъпник.

През 1951 г. 35-годишният Иван Ночев заминава за Канада. Началото е трудно - принуждава се да мете улици и да бере ягоди, за да си изкарва прехраната. Пет години по-късно търпението му е възнаградено и благодарение на докторската си степен заминава за САЩ, където ще се случи най-великото му дело.

Реклама

В периода от 1957 до 1965 г. работи като главен инженер по проектите в авиокосмическия гигант "Дженерал Дайнамикс", където се разработват най-новите самолети и ракетни системи. През 1962 г. получава американско гражданство и приема името Джон. През тези години д-р инж. Джон Ночев учредява собствена фирма "Лансиа", която се занимава с аерокосмически изследвания и много скоро завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия. Фирмата става доставчик на НАСА и Пентагона.

Вече окончателно свързан със САЩ, българският гений започва да работи по космическата програма "Аполо". Ночев успява да се справи с най-голямото предизвикателство - как лунният модул "Ийгъл" да се спусне плавно, да кацне и след това да успее да излети обратно.

При решаването на тази задача за пръв път на практика се използва изобретението на ядрения физик Иван Михов (с американско име Вен Майкълс-Кристофър). Той също е сред българските емигранти с научна кариера в САЩ, достигнал до званието доктор на науките. Неговата известност се дължи на методиката за използване на лазера при изчисляване на разстояния до повърхността, в случая за кацане на Луната.

На 16 юли 1969 г. "Аполо 11" излита от космическия център "Кейп Кенеди", Флорида, с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и на 20 юли 1969 спускаемият апарат "Ийгъл" успешно каца на Луната. Нийл Армстронг става първият човек в историята на човечеството, стъпил на Луната.

Със своя принос българинът Иван Ночев също "стъпва" на Луната.

Делото му е толкова велико, че на погребението му присъстват трима американски президенти - Джими Картър, Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши, както и елитът на НАСА. А ние си спомняме за живота му, за да не бъде забравен никога.

Никога не се завръща в България

В началото на 1991 г. Ночев съобщава на сестра си Мария в Карлово, че възнамерява през май същата година да посети България. Мечтата му е да превърне в колеж техникума, който навремето е завършил. През март влиза за профилактични прегледи в болница и няколко дни след като излиза, изненадващо за всички умира на 74-годишна възраст. Датата на кончината му е 13 март 1991 г., а последният му дъх е в Сан Диего, Калифорния Според близките му страдал от астма и вероятно това е причината за смъртта му.

Така Иван никога не се завръща отново в родната си България и не вижда любимото си Карлово.

Година след това почива и съпругата му - проф. Веска Ночева. Двамата не оставят наследници. На нейно име в Сан Диего има фондация, която всяка година присъжда награди на жени, работещи в областта на фармацията.

Сестра му Мария Ночева умира на 89-годишна възраст на 5 март 2012 г.

Реклама