Емил Камиларов е българският Паганини
Виртуозът Емил Камиларов е наричан българският Паганини не само защото е единственият музикант в света, който два пъти е свирил с цигулката на италианския музикант, но и заради вселенския му талант и умения.
Още с раждането си през 1928 г. показва на света колко е необикновен - появява се на бял свят във влак, който пътувал за френския град Тулуза. През 1955 г. учи в Ленинградската консерватория, защитава дисертация, а по-късно преподава в престижното учебно заведение. От 1963 г. е професор.
През 1961 г. в италианския град Генуа Камиларов печели Голямата награда в създадения през 1953 г. конкурс на името на великия гений Николо Паганини и оттам сравненията стават неизбежни. Италианецът е сред най-известните цигулари на своето време (живял е през 17-и и 18-и век) и най-ярките личности в музиката. Смятан от мнозина за първия виртуоз на цигулката, Паганини притежава отлична интонация и прилага новаторски техники. Автор е на многобройни музикални произведения за струнни инструменти.
В началото на 60-те години на миналия век Камиларов сформира в София Български камерен оркестър. Със съпругата си Дина Шнайдерман, за която се оженва през 1955 г., свирят в дует и се превръщат в абсолютни фаворити на публиката. И до днес световни радиостанции излъчват издадения някога от "Балкантон" на винилна плоча запис на Първия концерт на Паганини със Софийската филхармония, дирижирана от Васил Стефанов.
Емил среща любимата си Дина в Ленинград. "Изчака ме да порасна и тогава поиска ръката ми. Беше толкова галантен, истински кавалер", спомни си за миналото с големия ни цигулар професорката, която издъхна на 9 август 2016 година. Плод на любовта им е талантливият цигулар Стефан Камиларов, който се ражда във влака на път от Москва за България.
У нас Камиларов и Шнайдерман винаги са били изключително уважавани музиканти. С години подиумът на зала "България" винаги е препълнен на техните концерти, а дори и комунистическата власт ги толерира, и то съвсем основателно. Когато Дина иска да купи цигулката на покойната Недялка Симеонова, лично Вълко Червенков дава пари от джоба си на сина на Недялка. С тази цигулка Дина не се разделя и до последния си ден, споделят близките й.
Въпреки заболяването й тя всекидневно репетираше, за да не губи форма. На откриването на всеки от конкурсите във Военния клуб в София Дина винаги започваше с изпълнение на част от "Годишните времена" на Вивалди в памет на съпруга си. Било му любимо произведение. Самата Дина молеше присъстващите да не аплодират. "Сякаш така духът на Емил идваше в залата. Така го чувствах", обясни в последното си интервю за "България Днес" Шнайдерман. За мнозина от най-добрите й приятели - като бившия министър на културата от соца Георги Йорданов и съпругата му Мария, е непонятно защо Дина и мъжът й решиха да живеят извън България. "Нямахме избор. У нас се ходеше войник, а Стефан не искаше да отива в казармата. В Швеция военната служба не е задължителна, затова отидохме в Упсала и там останахме, заради сина ни", споделяше Дина.
Там двамата ни именити цигулари са ценени, но твърде самотни. Трудно намират собствена среда. В повечето време Шнайдерман концертира в Италия, за да печели пари, а Емил преподава в Упсала.
Комунистическият режим ги обявява за "невъзвращенци" и ги вкарва в "черния списък". Споменаване на имената и излъчване на записите им е абсолютно забранено. Едва през средата на 90-те години семейството се завръща на българска сцена, изнася струнен концерт с полупрофесионален оркестър и води майсторски клас.
До последния му ден, а и след смъртта му, отношенията на Емил Камиларов с България остават неизяснени. Вероятно натрупани в продължение на много години обиди, оскърбления и недоразумения са причина за скъсаната връзка на големия музикант с родината му. Според съпругата му в началото на 80-те години те са прехвърлени във филхармонията - той от Музикалната академия, а тя от Концертна дирекция, като в заповедта за преместването им завършва с нареждането "без право да свирят".
През 1996 г. получихме разрешение от италианското правителство и ни беше поверена цигулката на Паганини. Когато Паганини умира, я завещава на общината в Генуа. Оттам ни разрешиха цигулката да направи гостуване в Швеция, в замъка до Упсала. В продължение на седмица изнасяхме по два концерта на ден. Това беше голяма сензация Ц за първи път след повече от 200 г. цигулката на Паганини зазвуча отново. Разчу се в цял свят - хора пристигаха от Европа, Америка. Правиха записи, предаваха по телевизиите. След година това достигна и до България. Получихме запитване дали бихме искали да участваме в юбилея на оркестъра, който навремето ние създадохме - Българския камерен оркестър. Разбира се, ние казахме, че ще дойдем. Когато излязохме от самолета, хората понесоха на ръце Камиларов. Тогава още имаше пункта с митницата - целуваха му ръце, благодариха му, че пак ще свири и пак ще могат да го чуят. Така започнаха нашите пътувания до България", разказва Шнайдерман в интервю за "24 часа" през 2014 г.
Емил Камиларов умира в санаториум на 4 октомври 2007 г. в Упсала (Швеция), където живее от близо 30 години след продължително лечение от рак на простатата. Там е погребан. По желание на цигуларя кончината му е запазена в тайна. Едва на 19 ноември 2007 г. новината за смъртта му е обявена от семейството.
В продължение на пет години цигуларката Дина събираше във Военния клуб в София дарования, предоставяше им сцена и възможности за общуване с именити професори от цял свят.
"Идеята ми винаги е била не само да поощрявам децата, но и да допринасям за позитивния образ на България пред света. Исках всички лауреати на конкурса да отнесат в сърцата си скъп спомен от пребиваването в България", сподели приживе пред "България Днес" професорката. Според нея името на Емил Камиларов действа като магнит и обединява всички. "Дори италианската преса го наричаше "Паганини булгаро", след като мъжът ми спечели първа награда на конкурс в Генуа", сподели преди години Шнайдерман.
