Екатерина Симидчиева: Учителка, която бременна брани църква

Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди, казва на атакуващите в Куманово войници

Иво АНГЕЛОВ

В напреднала бременност тя повежда група смели жени, които да бранят българска църква в Скопие от атакуващи сърбомани. Нейното име е Екатерина Симидчиева. Достойната българка е учителка, активистка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и борец за църковна независимост в Македония.

Екатерина е родена в град Скопие през 1872 година и е сестра на революционера и публицист Лазар Симидчиев. Той остава в историята като делегат от Врачанското македонско дружество на VIII конгрес на македонските дружества в България в 1901 година. При разкола, настъпил в революционното движение след убийството на генерал Александър Протогеров, е на страната на протогеровистите. Пише във вестник "Протогеров лист" и е автор на учебници.

Неговата сестра не само не изостава от идеите, но дори го надминава по отдаденост. Завършва Солунската българска девическа гимназия, след което заминава за Куманово и там става учителка в българско екзархийско училище, където основава женско дружество. Омъжва се за Авксенти Георгиев - син на богат и влиятелен българин от града. Двамата имат син, когото кръщават Борис Борозанов.

Георгиев е виден деец на македонската емиграция в България. През учебната 1893/1894 година заедно с учителите Никола Пасхов, Христо Киприанов и Димитър Божков е съосновател на революционния комитет на ВМРО. На Деветия македоно-одрински конгрес през юли-август 1901 година е делегат и кандидат от сарафистката листа. Представител е на Кумановското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации.

Синът Борис Борозанов се развива като театрален и кинорежисьор, сценарист и драматичен артист. Печели обявения от Народния театър конкурс за актьори и от 1920 година е назначен за редовен артист. През 1924 година завършва школата на Исак Даниел, а по-късно и школата на Николай Масалитинов. В периода от 1920 до 1951 година Борозанов играе над 100 роли в Народния театър. През 1929 година създава детския театър към Народния театър, като почти целият репертоар е от български пиеси.

На годишния акт на училището пред турския валия вместо даденото й стихотворение Екатерина изрича бунтовни слова. Привлечена е във ВМОРО от Гьорче Петров и става куриер и апостол на организацията - пътува из селата, а в Щип се среща с Даме Груев.

Но най-смелият й акт на отдаденост за родината се развива в една драматична ситуация.

Когато сърбоманите в родния й град искат да обсебят български църковен имот за изграждане на сръбска църква, макар и в напреднала бременност, Симидчиева повежда кумановските жени, които зариват основите на строящата се църква и пред остриетата на войнишките щикове произнася: "Ние сме на бащинията си. Оттук никой няма право да ни изпъди". На 24 август 1899 година напрежението в града ескалира. Местните българки, водени от смелата Екатерина, влизат в църковната нива, където преди това е поставен основният камък на сърбоманската църква и разрушават изградените основи. Османската власт веднага реагира и изпраща подразделение с въоръжени войници, чиято задача е да изтласкат извън рамките на имота негодуващите българки. Пристигналите войници, виждайки се в неведение как да изкарат от мястото разярените жени, надяват малки ножове на върха на пушките си и с тях успяват до края на деня да освободят църковната нива. При станалите сблъсъци много жени са ранени. Но най-пострадала е предводителката на народното недоволство - учителката Екатерина. Тя е тежко ранена в корема от удар с приклад. Няколко дни по-късно губи нероденото си дете и от предизвиканите усложнения на 2 септември умира.

Екатерина Симидчиева издъхва само на 27 години, но за краткия си живот извървява път, който е достоен и дава пример за поколенията. Направеното от нея е оценено. Първото женско македоно-одринско благотворително дружество, което е учредено на 3 октомври 1899 г. в София, носи нейното име. Една от дейностите му е провеждането на вечеринки, на които известни български общественици и интелектуалци четат реферати, разглеждащи различни етапи от националноосвободителните борби на българското население в Македония.

Във връзка с убийството на българската учителка из цялата страна се провеждат протести и панихиди. На 19 октомври 1899 г. такъв акт се устройва и в Дупница. Вестник "Реформи" разказва за проявата на местните хора: "По инициатива на женското и македонското дружество в града ни със знамена начело и с участие на чиновничеството, учителското тяло, ученици и многоброен народ в двора на черквата "Св. Георги" се отслужи панихида за упокой на душата на Кумановската героиня Екатерина Симидчиева". Вероятно не е известно за мнозина, но същата година Иван Вазов публикува стихотворението "Героиня", което е посветено именно на Екатерина Симидчиева.

През 1909 година и в Скопие е основано женско благотворително дружество на нейното име. По време на българското управление в Македония през Втората световна война на нейно име са кръстени читалищата в град Куманово и в кумановското село Градище. У нас името й носят улици в София и Варна.