Борис Колчев - офицерът, който развива железниците

Борис Колчев е български офицер, чийто живот е посветен на развитието на българските железници. Въпреки забележителното му дело краят на житейския му път е трагичен и е убит на едва 54-годишна възраст.

Борис Борисов Колчев е роден в град Ямбол на 26 юли 1890 г. Завършва кадетския курс на Военното училище в София, след което е началник на тракционните курсове и за кратко преподавател по машинна техника в жп школа, съобщават на официалния си сайт Български държавни железници (БДЖ).

Участник е в Балканската война, впоследствие и в Първата световна война като офицер по железопътното движение. Част е от българско-германската жп дирекция в Скопие и завежда построяването на жп линията Кичево-Охрид-Струга.

През 1923 г. Борис Колчев се превръща в един от основателите на Държавното главно железопътно училище. След приключване на военните конфликти се реализира в политиката и получава редица ръководни длъжности - всички от тях свързани с железопътния транспорт.

Завършва финансово-административния отдел на Свободния университет (познат в наши дни като УНСС), а в периода 1934-1942 г. е главен директор на железниците и пристанищата. Избран е и за директор на Железопътното училище и заема поста в периода 1931-1934 г. Издигането му не изненадва никого, защото железничарите смятат за нужно да имат ръководител като него - харесват го и одобряват управленските му политики.

Максимата, която Колчев изповядва, е: "Обичам честния труд. Уважавам човешкото достойнство. Не унижавам и не допускам да бъда унижаван...". Думи, които му печелят огромно уважение не само в железниците, но и извън тях.

През 1938 г. Българските държавни железници честват своя 50-годишен юбилей. Под личното ръководство на Борис Колчев е организирано тържество, което дълги години се помни от железничарите. Година по-късно офицерът и политик от първата половина на ХХ век успешно защитава в Народното събрание "Програма за постройка на нови железопътни линии за период от 10 години (1939-1948)". В нея е предвидено построяването на 595 км нови железопътни линии, модерна триажна гара Подуене и разширение на жп гарите в Горна Оряховица, Стара Загора, Мездра и др.

"Сред офицерството името на полковник Борис Колчев се произнася с уважение. По-младите гледат на него като на образец за подражание, а по-възрастните - като на достоен и уважаван колега. Намира духовна близост с офицерите от Военния съюз и по-специално с подполковник Владимир Стойчев, началник на Кавалерийската школа. След години, вече генерал, Стойчев пише за него: "Той бе истински офицер. Цялата му сила на човек и интелект се криеше в неповторимата му организираност и честност", разказват в онлайн страницата на БДЖ.

Съвсем в края на житейския му път е върхът в професионалната му кариера. През 1944 г. заема поста министър на железниците, пощите и телеграфиите и е временно управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството в кабинета на Иван Багрянов.

През лятото на 1944 г. Багрянов оглавява правителството и започва преговори за сключване на примирие с Великобритания и САЩ. Тези опити срещат съпротивата на Съветския съюз, която довежда до провал на преговорите. На 2 септември 1944 г. Иван Багрянов се оттегля, за да бъде съставено ново правителство като последен опит за предотвратяване на настъплението на Съветския съюз срещу България.

Съдбата е изключително жестока към Борис Колчев. Въпреки безспорния му принос към родината става жертва на установения в България комунистически режим. Осъден е от т.нар. народен съд на смърт, пет милиона лева глоба и конфискация на имуществото.

Разстрелян е в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. недалеч от Софийските гробища. Едва през 1996 г., години след падането на комунистическия режим и началото на прехода, е реабилитиран посмъртно от Върховния съд.

Същата съдба застига и Багрянов, като и той е екзекутиран. Кореспондентът на вестник "Таймс" коментира от София: "Защо разстреляха Иван Багрянов? Защото предприе най-сполучливия ход и доста навременен, за да прегради пътя на болшевишкото нашествие в България".

Въпреки рано отнетия живот на Борис Колчев не могат да бъдат отнети безспорните постижения в развитието и строителството на българските железници.

Първата линия е Русе - Варна

Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе - Варна.

Решението за построяването й е взето през септември 1861 г. Построена е от английска компания с главни акционери братя Бъркли, която получава концесия за това от османското правителство през 1863 г. Открита е за движение на 7 ноември 1866 г. с дължина 223 км, като същата година в гр. Русе е открит и първият Локомотивен и вагонен завод (ЛВЗ - Русе).

През 1874 г. английската компания прехвърля експлоатацията на дружеството на барон Морис дьо Хирш, а през 1888 г. дружеството е откупено от българската държава.

В първите години след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в БДЖ се провеждат политически чистки в железниците, които довеждат до назначаването на некомпетентни кадри и разстройство в организацията на работа. Резултат от това са някои тежки произшествия като катастрофата при гара "Хумата", в която загиват 21 души.

Електрификацията на българските железници започва от 1963 г. Първият двупосочен участък между Варна и Синдел е открит през 1964 г.