Реклама
https://www.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/12510380 www.bgdnes.bg

Ген. Иван Колев е Бащата на българската конница

Уникален тактик, който спи и се храни с войниците под дъжда 

Мечтае да бъде учител, но стана един от най-великите ни пълководци 

"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"

Паметните думи са на генерал Иван Колев, познат като Бащата на българската конница. Бележитият български офицер не е изобретател или откривател, няма уникални научни познания, но притежава рядко срещани личностни качества. Като повечето герои в поредицата ни, генералът е хвърлен в забравата на националната памет през социализма. Защото има смелостта да се изправи срещу непоканените у нас руски войски през Първата световна война. Поколения наред няма да прочетат нищо за него, няма и да го срещнат в учебниците по история.

Реклама

Но вече времената са други и българският офицер заслужава историята му да се разказва, защото той наистина е гений на човешкото ДНК.

За четири месеца през есента на 1916 г. се превръща в легендарен боец. За българите е идол, за казаците е демон.

По време на Първата световна война (1915 - 1918) генерал-майор Колев първоначално командва поверената му дивизия, след което на 23 март 1916 е командир на Първа конна дивизия, като от 7 май същата година е инспектор на конницата.

На 1 септември 1916 г. България влиза във война с Румъния, за да си върне коварно заграбената три години по-рано Добруджа с изстрадалото под румънски тормоз българско население. Румънската армия превъзхожда по численост и по брой на оръдия българската. Северните ни съседи разполагат със 120 хиляди души и 280 оръдия срещу 70-хилядната Трета българска армия с 220 оръдия. На румънска страна срещу България воюва и "освободителката" Русия, включени са и сръбски части.

Под ръководството на ген. Колев конницита взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници - румънски, сръбски и руски.

Реклама

При непрекъснати бойни действия Първа конна дивизия изминава над 1000 км, помитайки всичко по пътя си. Прочутите и страховити казаци го обръщат на бяг, предпочитат да се хвърлят в Дунав, сигурни, че ще загубят битката срещу конниците на България.

Паметни са останали думите му на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница, когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската. Тогава той пита какво правят казаците по родните земи. И ги разбива.

Ген. Колев освобождава цяла Добруджа, до делтата на река Дунав. Армията на офицера дава 189 убити, а пленява 490 офицери, над 6000 войници, едно знаме, 14 оръдия, много коне и коли.

Заслугата е преди всичко на генерал Иван Колев. Той се проявява като отличен командир и тактик, който взема бързи решения, дори нарушава заповеди само и само да не изпусне инициативата. Безразличен към опасностите и смъртта, ген. Колев не търси удобства, храни се с войниците, спи под дъжда, почива по 2-3 часа на ден и се стреми да избягва излишни жертви. Затова и войниците го обичат и са готови да отидат след него и до края на света, ако трябва.

На 30 септември 1916 г. гениалния пълководец е награден с германски железен кръст "За храброст" лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен - главнокомандващ войските на Балканите. При награждаването главнокомандващият изтъква невижданото досега, което ген. Колев успява да направи.

"Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте, се е случило наистина!", изумен е Фон Макензен.

На 10 март 1917 г. Колев поема командването на останалата в Добруджа самостоятелна българска армия, но два месеца по-късно се налага да замине на лечение във Виена. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. в австрийската столица. По това време е едва на 53 години.

На 7 август същата година тленните му останки са пренесени в София и след това са погребани след церемониал в съборната църква "Св. Неделя".

Преди да извърви или по-точни да измине на кон най-успешните си години, българският генерал преминава през няколко значими периода в живота си.

Роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка (дн. Украйна), създадено от български преселници от Тракия. Младият Иван иска да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех по-късно става писар в общината.

Когато е на 21 г., заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд. След по-малко от година на заеманата длъжност той е повишен в секретар.

Животът му се преобръща през ноември 1885 г., когато избухва Сръбско-българската война. Само седмица след началото той се записва доброволец.

На 14 януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София. Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Иван Колев като отличник е определен за артилерист. Още от малък той се увлича по ездата и при новината, че ще става артилерист, заявява: "Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа - ще се уволня!". На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и зачислен като взводен командир в Трети конен полк в Пловдив.

След като завършва генералщабна академия в Италия, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа и по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери и става главен инициатор на конните състезания в българската войска. Останалото е история, която всеки българин трябва да знае.

Вазов възхвалява подвига му 

Стихотворението "Добруджанската конница" на Иван Вазов е посветено на подвига на генерал Колев и бойците му.

"Не конница - морски

вълни побеснели,

сонм зверове горски

от гняв пощръклели;

не конница - буря

от бесни демони,

що всичко катуря

ил тъпче, ил гони;

не конница - хала

от саблен звек, блясък,

от цвил, ура - цяла

от топот и трясък,

блян вихрен понесен

над степ ековита,

ужасната песен

на конски копита!

Не конница - лава

в димящи талази,

в прах, гръмот и слава

летящи витязи!"

Реклама
Реклама
Реклама