Кина Конова се бори за равно заплащане на жени и мъже

Помага на бедни и неграмотни хора. С нейни усилия Софийският университет започва да приема дами

Коя българка е първата жена ядрен физик? Кой е бащата на шоколада у нас и кой наш изобретател впечатлява Хенри Форд? Коя жена е първата българка дипломиран лекар?
В поредицата "Забравените български гении" ще получите отговорите на всички тези въпроси. Всеки понеделник ви разказваме историите на гениални българи, които откриват и изработват нещо невиждано дотогава, които правят света по-добро място за живеене и с които можем само да се гордеем. Част от тях са забравени или са по-познати в чужбина, отколкото у нас. С поредицата "Забравените български гении" ще възродим отново ореола около великите им дела.

Кина Конова е сред онези жени, които изпреварват времето, в което живеят. Не приема, че е слаб пол и че мъжете трябва да имат повече права в свободна България. И започва дълъг път на битки за равноправие.

Конова е сред активистките, които се борят за еднакво заплащане за жените и мъжете учители и за достъп до висше образование в Софийския университет за всички жени. Самата Кина усеща тази несправедливост, като не е можела да учи в Алма матер у нас и е принудена да отиде в чужбина, за да придобие знания и да получи диплома. През 1897 година заплатите на учителите са уеднаквени, а през 1901 г. започва приемът на жени във висшето училище. И Кина Конова е сред хората, които имат огромен принос това да се случи.
Родена е като Кина Мутафова през 1872 година в град Севлиево, тогава градът се е намирал в пределите на Османската империя. Има двама братя - Сава и Христо. През 1889 година завършва начално образование в своя роден град, а по-късно завършва средно образование в Девическата гимназия в Габрово. В периода 1889-1890 година работи като учителка и създава женската организация "Пиринска дружинка-женски клон", която е първата местна женска организация в България. Формированието се занимава с преводаческа дейност, главно от руски на български език. Конова превежда "Загуба на незнанието" на Николай Шелгунов, "За освобождението на жената" на Иван Тарасов и части от "Историческата съдба на жената" на Серафим Шашков.
През 1890 година заминава да учи в Женевския университет, като причината е до болка ясна - Софийският университет не приема жени. Година по-късно се връща в Севлиево, където започва да преподава, докато уреди по-нататъшното си обучение в Швейцария.
Паралелно с професионалните успехи Кина бележи успех и на личния фронт - омъжва се за Андрей Конов, който е учител, адвокат и народен представител от Севлиево. Двамата заедно заминават за Швейцария, където Кина учи социални науки, както и акушерство в Лозанския университет. След връщането си в България през 1897 година тя създава женската организация "Надежда" в Севлиево. Като председателка организира неделни уроци за неграмотни хора и множество лекции на образователни теми.
Кина Конова е сред основателките на Българския женски съюз (БЖС) заедно с Вела Благоева, Анна Карима, Юлия Малинова и Екатерина Каравелова, като за част от дамите сме ви разказвали в поредицата "Забравените български гении".

Дейността на БЖС през първите три години се препятства от противопоставянето между ръководството и Вела Благоева и Кина Конова. По-късно те напускат съюза. С годините Конова става по-умерена във възгледите си спрямо женското движение и през 1921 година се присъединява към Женския социалдемократически съюз. Основната цел на тази организация е да се бори за гражданското и политическото образование на работещите жени и да ги подготви за реализирането на социалистическите идеи. През 1926 година Кина Конова става почетна членка на БЖС.

На 22 май 1942 г., подтикната от желанието да подпомогне бедни родолюбиви студенти от Софийския университет, Конова предава на Министерството на народната просвета сумата 20 хиляди лева. Желанието й е да се образува фонд към учебното заведение, който да носи нейното и на съпруга й име Андрей Конов, пише енциклопедия "Дарителството".
Лихвите на фонда трябва да служат за подпомагане на четирима студенти от Севлиево чрез плащане на студентските им такси или да им се дават безплатни учебни пособия. Молбата й е сумата да се внесе веднага на олихвяване в доходно учреждение, за да може фондът по-бързо да нарасне и да започне оползотворяването му. Сумата е внесена в БНБ по сметката на фонд "Завещатели и дарители" към Министерството на народната просвета.
Фондът се учредява със заповед на министъра на народното просвещение Борис Йоцов от 30 май 1942 г., в която се постановява да се закупят ДЦК - облигации, вложени в БНБ по сметката на министерството.

Излезлите в тираж облигации на фонда и погасени от банката да се заменят незабавно с нови. В началото на всяка бюджетна година лихвите да се изплащат за подпомагане на четирима студенти. Използването на лихвите започва още през 1943 г. С писмо министърът уведомява Конова, че фондът е основан към министерството, нейната воля на завещателка ще бъде зачетена и името й ще бъде вписано в Златната книга на дарителите, посочват още от "Дарителството".

До края на живота си Конова работи като учителка в родния си град, участва в обществени дейности, членува в училищното настоятелство и продължава да публикува статии, свързани с позицията на жените в българското общество.
Издъхва на 2 май 1952 година в София, когато е на 76-годишна възраст, но името й остава завинаги изписано със златни букви в историята заради битката й за правата на жените и даренията в подкрепа на бедните.

Следващата седмица четете за Христина Морфова, първата българска оперна певица с грамофонна плоча