Илия Цанов е първият адвокат

Спасява Ботевите четници от смъртни присъди, казва, че е можел да спаси Левски от бесилото 

Априлското въстание е разгромено с кръв и терор. А османската власт иска безкомпромисно да се разправи с организатори и участници, за да даде жесток пример на борците за свобода.

Под прицел са Ботевите четници, като обвинението настоява за смърт чрез обесване на 13 от подсъдимите, а за други петима иска затвор.

Тогава на съдебната арена излиза служебният защитник Илия Цанов, от когото се очаква единствено да направи молба за милост. Но ерудираният юрист, който мнозина определят за първия български адвокат, блестящо излага защитата си на перфектен турски език, подкрепена със сериозни правни аргументи и призовава съда да не уважи искането на обвинението.

Делото се води от извънреден съд в Русе, а за всеобща изненада този процес приключва, без да е произнесена нито една смъртна присъда.

Със своето застъпничество адвокат Цанов успява да издейства да бъдат заменени смъртните присъди на Ботевите четници Иваница Данчев и Кирил Ботев (брат на Христо Ботев) с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр - затвор в малко градче, построен на полуостров в Средиземно море.

Нито един от другите четници не е убит, а получават по-леки наказания. След блестящата си работа Цанов получава прозвища "Илийчо ефенди" и "служебния защитник от Русчук", които го правят изключително популярен по време на Освобождението.

Илия Хаджитомакев Цанов е роден на 27 юли 1835 г. във Видин, като има по-малък брат - политика Найчо Цанов, който остава в историята като първия български дуелист с револвери. Илия проплаква за пръв път в дома на чорбаджи Тома(ки) Цанов и Екатерина Шишманова. Цанов учи в Свищов, след което работи в османската администрация в родния си град. От 1868 г. е адвокат в търговския съд в София.

След Освобождението Цанов първоначално работи в администрацията на Временното руско управление. Това е управлението от руски граждански и военни власти от юни 1877 г. до юни 1879 г. на завзетите от руските войски територии в хода на Руско-турската война (1877-1878) и непосредствено след нея. Цанов е сред водачите на Либералната партия и е избиран за народен представител в Учредителното събрание (1879 г.), както и в първото, второто и четвъртото Обикновено народно събрание и третото Велико народно събрание.

През 1883-1884 г. е дипломатически агент на България в Цариград. От 1884 до 1886 г. е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Петко Каравелов и именно в този период от живота си изиграва възлова роля и за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Като министър участва в преговорите за сключването на Топханенския акт през 1886 г. - споразумение между Османската империя и посланиците на Великите сили - гаранти на Берлинския договор (Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия), с което се урежда лична уния между Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз.

Споразумението урежда управлението на Източна Румелия съгласно член 17 на Берлинския договор, така че князът се назначава за управител (генерал-губернатор) на областта за срок от пет години от османския султан със съгласието на силите. По настояване на Русия, която е настроена срещу Александър Батенберг, в тази клауза не е споменато името на княза. Също под руски натиск Топханенският акт ревизира българско-турската спогодба, сключена на 20 януари в Цариград, като премахва клаузата за военна взаимопомощ, подкрепяна от Великобритания. Актът потвърждава друго условие от спогодбата - териториалните отстъпки в полза на Османската империя в Източните и Средните Родопи.

Макар де юре да остава част от Османската империя, Източна Румелия е административно слята с княжеството, което увеличава площта си от 63 752 на 96 345 квадратни километра. Статутът на областта е уреден окончателно през 1908 г. с обявяването и признаването на независимостта на България.

След идването на Стефан Стамболов на власт Илия Цанов е арестуван и заедно с Петко Каравелов е хвърлен в затвора, делото му е обругано, а заслугите му към България - отречени. След като бива освободен от затвора, се връща към адвокатската професия, но е твърде болен, за да работи активно. Налага се да разпродава бащините си ниви, за да издържа семейството си.

Илия Цанов умира в бедност и забрава в София на 14 март 1901 г. Деветото Обикновено народно събрание решава да бъде погребан на държавни разноски и на погребението да присъстват всички народни представители.

"За Видин и окръга му и за чисто българските земи в Македония България е готова да пожертва и последния си гражданин", остават негови емблематични думи, казани по повод австрийките предложения за териториални компенсации на Сърбия преди Сръбско-българската война.

През 2016 година е обявен за почетен гражданин на Видин, а улица в столичния жк "Люлин" носи неговото име. По поръчка на Висшия адвокатски съвет скулпторът Бойко Джакерски изработва паметни плочи с барелефа на Илия Цанов, които са поставени в София пред Националното бюро за правна помощ и в Русе пред административната част на Историческия музей - бившият конак, където са се провели съдебните процеси срещу Ботевите четници.

Най-силни може би остават думите на Илия Цанов: "Ако бях по това време в София, щях да спася Апостола от бесилото!". Адвокатът е вярвал, че може да спаси Васил Левски от кончината, но така и не е достигнал до тази възможност, която можеше да промени българската история.