Йордан Казанджиев е пилотът с най-много бойни полети с балон

15 октомври 1912 г. е бележита дата за българската армия - тогава се осъществява първото бойно кръщение на българското въздухоплаване.

В 9 ч. в онази есенна сутрин по време на Балканската война балонът "София-1" с командир капитан Йордан Казанджиев извършва въздушно наблюдение над Одрин. И това е само началото на една забележителна военна кариера.

Казанджиев е роден на 10 януари 1882 г. във Враца. Завършва Военното училище в София, а през 1908 г. приключва обучението си във Въздухоплавателна школа в Санкт Петербург в Русия като дипломиран балонист.

Заедно с Васил Златаров през 1912 г. построяват първия български сферичен балон "София-1" с обем 640 кубични метра. Казанджиев е назначен за командир на балонното отделение към Въздухоплавателния парк. При издигането на балона на 600 метра капитан Йордан Казанджиев разкрива позициите на турските войски, опитващи се да преминат в настъпление в посока село Кемал. В резултат на разузнаването бойците от 34-ти полк, 5-а и 6-а артилерия разбиват турските сили. За отлично изпълнената задача капитан Йордан Казанджиев е представен за награждаване.

В хода на войната капитанът изпълнява въздушни наблюдения в продължение на 10 бойни дни, разказват от музея на авиацията в пловдивското село Крумово.

През Първата световна война балонното отделение отново се ръководи от капитан Казанджиев. С новопостроения змейков балон "Солун" се извършват наблюдения и коригиране огъня на артилерията в поддръжка на Първа българска армия в районите на Цариброд и Пирот. След влизането на Румъния във войната балонното отделение се пребазира на Добруджанския фронт и изпълнява задачи от района на Русе. Активно участва в превземането на крепостта Тутракан, пробива на Кубадинската позиция, наблюдения в районите на Тулча. От 31 декември 1916 г. капитан Казанджиев е назначен за командир на новосформираната Балонна група, в чийто състав влизат 1-во и 2-ро балонно отделение с балон "Солун" и новополучения балон от Германия "Одрин", разположени в района на Тулча. До август 1918 г. изпълняват бойни задачи на Добруджанския фронт, след което са прехвърлени на Солунския фронт, където воюват до края на войната, посочват още от авиационния музей.

В историята Казанджиев ще остане като боеца, извършил най-много бойни полети с балон. Като част от делото си създава и обучава балонни класове и също е автор на първите български учебници и инструкции по въздухоплаване.

"В навечерието на Първата световна война към Техническата дружина съществува едно балонно отделение с началник капитан Йордан Казанджиев. То е придружавано от газодобивно отделение с началник химика поручик Илия Цончев Гавазов. Задачата на отделението е да подготвя водорода, с който се пълнят балоните по време на военни действия. Водородът се получава в газодобивен апарат (от сярна киселина и железни стърготини) в един генератор с два големи казана, обвити от вътрешната страна в дебел оловен лист. Тези два казана са свързани с цилиндър за промиване на водорода и други два по-малки цилиндри, напълнени - единият с кокс и сода каустик за прочистване на водорода от въглероден двуокис. За просушаване почистеният водород преминава през друг цилиндър, напълнен с кокс и сух калциев двухлорид. Прочистеният и просушен водород се събира по 100 кубично метра в малки газосъхранители, откъдето се препразва в балона с обем 800 кубични метра. С въпросния "генератор" начело с 50-60 коли и гальоти, комплектувани по мобилизационен план от целия Софийски окръг (коли от едно място, коне от друго, амуниции от трето, а колари, по-интелигентни младежи, с незавършено средно образование, събрани от разни краища на страната), отделението потегля на война с Първа дивизия през Драгоман-Сливница-Пирот и Ниш", пишат от музея в Крумово.

След обявяването на война на Румъния балонното с газоснабдителното отделение получават нареждане да се отправят за Русе, където са предадени към Русенския укрепен пункт и влизат в състава на 3-та армия.

При започване на военните действия на Северния фронт отделението с напълнен балон при село Кулата (Русенско) взема участие в бойните действия при Тутракан - Меджидие - Кюстенджа - Кубадин - Исакча - Мачин. По-късно то се развръща в балонна група с три балонни и едно газодобивно отделение, което се установява в село Каталой (12 километра южно от Тулча). Първоначално водородът се добива с газодобивен апарат, като за един кубически метър водород е нужно голямо количество вода (не по-малко от 2 кубически метра) и тъй като Добруджа е изключително безводна, това предизвиква сериозни затруднения на газодобивното отделение. Поради тази причина групата започва да получава сгъстен водород от германската станция в Ямбол, като цилиндрите с по 5 кубически метра сгъстен водород се превозват с жп транспорт до крайния пункт в Добруджа, а оттам с два камиона до местоназначението им.

След свършване на военните действия в Добруджа сформираните две балонни отделения се пребазират на Южния фронт, като всяко включва газоснабдителна станция. Газодобивното отделение остава в София, за да организира получаване на водород от силиций и натриева основа чрез електрическо разлагане на водата във вече създадените две инсталации при Въздухоплавателната дружина, посочват експерти по този детайл от българската военна история.