Елена Грънчарова - революционерката, която удря шамар на турски войник

"Ето ти сабя! Изколи ни всичките, но не изпращай цигани и черкези да ни колят и грабят!"

С тези думи смелата Елена Грънчарова се обръща съм градоначалника на Търново Реуф паша във време, когато България е под турско робство. Малко преди това борбената българка е повела населението на Горна Оряховица, за да го спаси от сигурна смърт под ударите на нападащия башибозук.

Според легендата след предателството на Априлското въстание Горна Оряховица е застрашена от пристигащи въоръжени башибозуци, цигани и заптиета. Реално в Горна Оряховица Априлско въстание не избухва. 13-те човека, които посмяват да излязат с оръжие, са заловени. По-голяма част от мъжете са арестувани, останалите успяват да избягат далеч от града. Останалите в Горна Оряховица се затварят в къщите си под заплахата от арести. Така градът остава без мъжко население, но по-страшното в тази картина е, че наоколо започват да се събират черкезки банди с идеята да грабят, палят, безчинстват.

Пристига новината, че Фазлъ паша наближава от Шумен със своите хора. Елена изпраща жени да бият камбаните на църквата "Св. Богородица", за да известят за опасността, а самата тя тръгва из улиците, крещейки: "Който е християнин, да излиза. Жени, спасете бащите и децата си! Спасете града си от разорение. Да идем при пашата в Търново! Да искаме закрила, иначе всички сме загубени!". Всички жени, мъже и деца се събират на пазара, откъдето тръгват към Търново. Най-отпред са Пауна Язаджиева - майка на Елена, както и самата Елена.

За кратко време събира няколкостотин човека и шествието потегля към Търново при тогавашния губернатор. Османлия, видял ги да слизат по баира, помислил, че идват московците, и занася това в конака. Ето защо водените от Елена Грънчарова са посрещнати от две роти турска войска.

Елена им разказва на турски език за издевателството над тях в Горна Оряховица, както и за появилите се около града башибозуци и черкези. Освен това смелата българка прави нещо друго, още по-дръзко - тя грабва сабята на мютесарафина и казва: "Ето ти сабя! Изколи ни всичките, но не изпращай цигани и черкези да ни колят и грабят!". Един чаушин я блъсва в гърдите с пушката си, а смелата жена му удря плесница. Архимандрит Стефан, придружаващ пашата, я пита: "Що правиш, Елено?", на което тя отговаря: "Мене бият и аз бия...". Изумен от смелостта на Грънчарова, Реуф паша възкликва: "Да бъде волята ти!", след което подава пръстена от ръката си на Елена и изпраща две роти, за да защитават града.

Вероятно Горна Оряховица е щяла да бъде сполетяна от съдбата на Перущица и Батак, но Елена спасява града си.

С помощта на Вичо Грънчаров (брат на втория й съпруг) през 1870 г. в Горна Оряховица Елена основава женско дружество "Майчина любов", по-късно преименувано на "Просвета". То играе ролята на верен помощник в делото на читалището и предимно в революционната му дейност. Елена Грънчарова е избрана за негов председател. По това събитие тя пише в автобиографията си: "На трийсет години съставих за първи път в България женско дружество с девера си Вичо Грънчаров... Засега името ми е написано със златни букви в дружеството". "Просвета" играе ролята на основен фактор за навлизането и активното участие на жените в културно-просветния и обществен живот на свободна България.

Заедно със своите сестри (Вангели и Зафири Писареви) и братовчедка си (Зойка Обрешкова - Шонтова) Елена изработва три знамена за Априлското въстание. В книгата си споделя: "Възложиха на дружеството да ушие 3 знамена - на зелен плат златния лъв от една с жълтото злато, от другата страна "Смърт или Свобода" и венец с бял ибришим обшити".

Грънчарова доживява Освобождението на България. През 1918 г., по време на Първата световна война, будната българка събира няколко жени от града и те заедно отиват в центъра му с искане да се даде храна на тях и децата им, както и да се върнат мъжете от фронта. Елена изпраща телеграма до София с исканията на жените. Генерал Александър Протогеров изпълнява част от тях. Отиват при председателя на прехраната, за да протестират срещу глада и мизерията.

Революционното дело на Елена е впечатляващо, но тя показва непримирим дух и в личен план. Омъжва се за наследник на богатия род Хаджидемиеви в Търново. Само и само да вървят търговските дела на мъжа й и свекъра й, била принудена всеки ден да посреща бейове и паши, на които да слугува. Но един ден, когато е на 27 години, не издържа и заедно с едногодишния си син Димитър се завръща в Горна Оряховица. Омъжва се повторно за Моско Грънчаров, който има четири деца. Братята му Сидер и Вичо са търговци на кожи, жито и спиртни напитки.

На 13 юли 1869 г. Сидер и Вичо заедно с учителя Радко Радославов откриват Народно читалище "Напредък - 1869" в Горна Оряховица. Първоначално културната институция е помещавана в стая от старото девическо училище, а след това - в старата турска джамия. Освен с културно-просветна си дейност читалището е натоварено и с революционната - да се превърне в място за популяризиране на революционните идеи. Вичо Грънчаров, който е и председател на революционния комитет в града, оглавява и читалището. За разлика от братята си, Вичо избира именно просветността като водеща за извоюване на независимост.

Елена Грънчарова доживява до 82-годишна възраст и издъхва през 1923 г., но смелостта й никога няма да бъде забравена. А подареният пръстен и до ден днешен се пази от наследниците й.