Анастасия Головина е първият български психиатър
Нейна идея е въвеждането в България на аутопсията на починалите за уточняване и потвърждаване на причината за смърт. Тя е сред учредителите на Физико-медицинското дружество - първото сдружение на лекари в България, а редица автори я определят като първия български психиатър.
Зад тези успехи в трудни за жените времена стои името на една достойна и гениална българка - Анастасия Головина.
Дамата медик е родена е на 17 октомври 1850 г. в молдовската столица Кишинев в семейството на изселници от Калофер. Дядо й по майчина линия Кирил (Калчо) Минков е търговец в Кишинев, който е роден в балканското ни градче.
Завършва френски колеж в родния си град, а след това започва да работи като стенографка, за да може да се издържа, тъй като баща й умира рано. Заминава за Цюрих да учи медицина. Там поради участие в движение на руски студенти революционери е принудена да напусне и продължава образованието си в Париж до завършването му през 1879 г. Защитава докторска теза в Сорбоната на тема "Хистологично проучване на стените на артериите", която предизвиква възхищението на учения Жан Шарко - френски невролог и професор по анатомична патология. Научната му работа повлиява много върху развиващите се полета на неврологията и психологията. Заради големия си принос в областта на неврозите е наричан "Наполеон на неврозите".
"Преди нея в Медицинския факултет в Париж като лекари са се дипломирали само пет жени. Тезата на д-р Головина се характеризира с прецизни наблюдения, използване на най-нови изследователски методи и анализ с творчески подход. Придобития опит в изследователската си работа тя прилага във всички свои по-нататъшни професионални и обществени дейности", пише на официалния сайт на Медицинския университет във Варна, като висшето учебно заведение се позовава на материали на доц. Невяна Фесчиева.
През 1879 г. Анастасия заминава за новоосвободената родина на предците си. След пристигането си в България е лекар в Търновската общинска здравна служба. След брака си с Александър Ф. Головин, участник в Руско-турската война, а след това - началник на кабинета на княз Батенберг, се премества в София, където е ординатор в Александровска болница и едновременно училищен лекар в Първа софийска девическа гимназия. По това време прави предложението за въвеждането на аутопсията в родното здравеопазване.
"Качествата на д-р Головина - висока образованост, перфектно владеене на няколко езика, остра наблюдателност и обществена отговорност, стават причина през 1882-1883 г. да бъде привлечена за помощник-секретар на Бюрото за кореспонденция в Канцеларията на княз Александър Батенберг. От август до декември 1882 г. редактира прокняжеския вестник "Работа", който се пише на български, руски и френски езици, и така тя става първата жена редактор на периодично издание в България", разказват още за забележителната жена от Варненския университет.
Следва период на специализация в Цюрих, а след завръщането й в България Головина започва работа първо във Варна, а след това и в Пловдив. Оглавява психиатрично отделение във Варна от 1889 до 1893 г., като е старши лекар в болницата. Именно този престой е причината да бъде определяна за първия български психиатър. Освен умна Анастасия е и смела - участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война като лекуващ лекар в морската столица.
Наред със своята пряка лечебна работа д-р Головина е автор на оригинални, преводни и научнопопулярни статии, както и на описания на интересни клинични случаи. До 1903 г. тя има 79 печатни работи, а според видния библиограф И. Алексиев общият им брой вероятно е около 150. Публикува в 20 печатни издания, в това число и чуждестранни - руски, немски, американски. Головина се интересува от теми като условията и начина на живот за възникване на душевни болести и други. Занимава се с описание на болести като идиотия, налудност за величие, социална деменция, Хънтингтънова хорея и други.
Анастасия развива широка обществена и благотворителна дейност. През 1915 г. като член на настоятелството и председател на женското благотворително дружество "Милосърдие" допринася за откриването на приют за възрастни хора и за поддръжка на сиропиталището във Варна. През 1919 г. прави дарение в памет на своя съпруг Александър Головин. Предназначено е за подпомагане на бедни, способни ученици от Варненската мъжка гимназия "Фердинанд I". Фондът е образуван на 27 май 1919 г. Управлява се от учителския съвет на гимназията и е включен в обединения фонд "Завещатели и дарители". Към 1944 г. капиталът му възлиза на 13 350 лв. До 1940 г. от фонда всяка година се отпускат помощи в размер между 380 и 780 лв. за бедни възпитаници на Варненската мъжка гимназия.
През 1927 г. подарява къщата си на клона във Варна на Съюза за закрила на децата. В нея е открита здравно-съвещателна станция. В нея се уреждат здравни курсове за ограмотяване на млади момичета и майки, получават голяма помощ от страна на благотворителното дружество "Д-р Анастасия Головина". Дружеството е основано на 12 декември 1933 г. с дейното участие на сина й Юри Головин. То подпомага с храна и облекла нуждаещите се кърмачета и деца, бедни бременни жени и организира плаж за бедни деца.
В края на живота си прави парично дарение и за училището в Белорецк в Русия, събира и предава на Историческия отдел на Националната библиотека ценна семейна кореспонденция с княз Александър I и с други политически дейци. Голяма част от специализираната си медицинска литература завещава на Градската библиотека във Варна
На 5 март 1933 г. д-р Головина завършва земния си път, но остава в българската история като една от най-ерудираните жени.
