Фолклорната певица Ивелина Колева: Все повече млади тачат фолклора

Ивелина Колева от малка е закърмена с народната песен на Добруджа. Като малка е в Център за работа с деца, където изучава българския фолклор. След това завършва средното си образование в Добрич в музикална паралелка с профил "народно пеене". През годините работи с няколко оркестри и се явява по конкурси още от ученическите си години. Колева възпява живота и трепетите на обикновения добруджанец - от бита до любовта. Един от дуетите на Ивелина е със сестра й - фолкпевицата Преслава, и е по нейна музика. Последната им съвместна изява на благотворителния концерт за "Българската Коледа".

Иво АНГЕЛОВ

- Ивелина, вие сте една от най-ярките представителки на Добруджанска фолклорна област. Какво е типично за вашия край?

- В Добруджа са смесени няколко стила. Има го типичното добруджанско, което е повлияно от Румъния. След Освобождението идват приселци от Сливенско и Стара планина, които носят със себе си своите стилове, които се смесват. Областта е много пъстра и разнообразна, като песни, които са в различните фолклорни размери. Неравноделни, най-вече. Танците също са шарени. Обиколила съм цяла България, още от малка пътувам и знам, че в Добруджа се играят най-различни видове танци, за разлика от други краища на страната. Освен типичното право хоро, се играе бърза ръченица, бавна ръченица (популярна като "пандалаш", играе се с приведено тяло и се акцентира върху ръцете и раменете). В размер 2/4 са сборенка, данец и буенек. Копаницата в нашия край има румънска примесеница. Дайчовото хоро е дошло тук от Варненския край, а северняшкото хоро идва от Силистра. Има наистина голямо разнообразие откъм танци и песни. Като изпълнител, когато открия някое събитие с право хоро, от там нататък добруджанецът си знае - следва еленино, дайчово, ганкино, пандалаш, сборенка, данец, буенек и след това се изреждат румънски танци.

- Има ли ентусиазъм сред местните да играят народни танци?

- През последните години в Добрич се появиха много танцови състави - не за професионалисти, а т.нар. хороводи. Започнаха да играят не професионални танцьори, а обикновени хора. Не само на местни, но и на такива от други краища на България, които не са характерни за Добруджа. Танцува се много и народната музика много се тачи. Млад или стар, мъж или жена, слаб или пълен, адвокат или с друга професия - почти всеки ходи да танцува, може би половината град се учи на танци.

- Младите вълнуват ли се тази нова фолклорна вълна?

- Интересът най-вече е при младите! Те се записват, защото използват танцуването и като вид спорт. Вместо да ходят във фитнес залата, това им идва много по-приятно. Това е традиция вече от десетина години. Това е много хубаво! Имаше един период, когато аз и сестра ми (фолкпевицата Преслава - бел. ред.) бяхме ученици, ни гледаха много лошо. На нас ни се присмиваха, че се занимаваме с народна музика. Тачеха се тези, които свирят на пиано, пеят поп, а най-вече китаристите. Към нас имаше подигравателно отношение, че се занимаваме с народна музика. Тогава бях 12-13 годишна, но когато започнахме да изучаваме музикални предмети, попаднахме на правилното място и се почувствахме в свои води.

- Танцувате ли?

- Не. Знам как се играят танците, но не танцувам. Много рядко може да се случи и то по някакъв повод. Когато работя, обичам на хората да им е весело, да танцувам и музиката да е силна. Но когато съм с приятели на маса, ако може най-много радио да се чува. Не харесвам да е силна музиката. Трудно е на участие да играя ганкино хоро и след това да започна да пея. Още ще ми е учестено дишането.

- Чужденците харесват ли българския фолклор?

- Най-пресният ми спомен е посрещането на чужденци - индийци, французи, англичани, китайци в София. Много се радваха и искаха да се снимат с българска носия. На участието ми имаше гайдари от Смолян и на чужденците им беше интересно да пипнат този инструмент. Тачат много музиката ни - най-вече заради орнаментиката в пеенето и бавните безмензурните песни.

- Коя е любимата ви фолклорна песен?

- Нямам такава. Хубавата песен ми харесва, ако ще и да е много стара, да е пята и преизпявана много пъти. Всяка песен, която носи настроение, красива е като текст и има послание, ми харесва. Всичките ни народни песни са хубави и затова се запазват във времето. Моите авторски песни също са ми любими всичките, защото са излезли от душата ми и са ми като рожби. Като емблема ми е "Две жълтици" и хората масово си я знаят. "Камък си на мястото тежи" е много любима на българите в чужбина, които са далеч от родните си песни.

- На концерта за "Българската Коледа" със сестра ви Преслава представихте "Замръкнала е хубава Яна". Защо избрахте точно тази песен?

- Това е песен на Атанас Стоев - ръководителят на оркестър "Канарите". Знаем я още от ученички, когато завършвахме средното си образование в училище "Климент Охридски" - с профил "народно пеене". Записахме я отдавна - преди 8-9 години. Самата песен е на около 40 години. Носи много настроение и изпитваме голямо уважение към г-н Стоев. Затова избрахме точно тази песен. Хората ни се радваха да ни видят, облечени в народн носии. При мен по-често се случва, но сестра ми рядко я виждат по този начин. Като ученичка тя често беше с народни носии.

- Какво е послание ви към читателите на "Хоровод"? Защо трябва да си ценим фолклора и да го съхраним?

- Процесът на съхраняваме сме го започнали с клубовете за народни танци, които се появяват на все повече места в България. Хубаво е, че всеки може да се запише и още повече да обикне народната музика. На нас, изпълнителите, мисията ни е да продължаваме да записваме старите песни, които да оставим и занапред във времето с нови аранжименти. Така ще се обикнат и от младите хора. Задължително да се правят и нови песни, за да се развива тази музика. Има много млади музиканти, композитори и текстописци у нас, които създават хубави песни. Трябва да се дава шанс и на авторската музика. Българинът си носи фолклора в сърцето и на всеки един празник си спазва традициите. Ние сме родолюбци и патриоти!