Реклама
https://www.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/18305994 www.bgdnes.bg

Теодора Райкова е първата жена научен работник

"У нас все още разпореждането с науката е монопол на мъжа и допускането на жената ... става лично по негово желание" и жената се занимава с наука "от мегаломания или като временно забавление, докато се омъжи и има дете".

Тревожните заключения са от анкета с асистентки в различни факултети на Софийския университет, която е направена в края на 30-те години на миналия век. В онези времена научната общност масово смята, че жената няма място в университета и представителките на нежния пол са били подложени на голям натиск дори да не си помислят за научна кариера.

Реклама

Една от жертвите на това изостанало мислене е Теодора Райкова, която остава в историята като първата жена, научен работник в България, и първата жена, назначена за преподавател в българско висше училище.

Нейният път е предопределен още с раждането й - Теодора е дъщеря на Пенчо Райков, един от основоположниците на химическата наука в България. Това е човекът, който провежда изследвания върху окислителните процеси, механизма на асимилация и създава нови лабораторни прибори. Работи и в областта на аналитичната химия.

Проф. Райков става основател на Катедрата по химия в Софийския университет. През 1918 г., две години след като завършва химия в Софийския университет, Теодора е назначена за асистентка на баща си във Физико-математическия факултет. Така 25-годишната дама става първата преподавателка в български университет.

"Още преди назначаването си през 1917 г. в специализирано немско списание Райкова публикува своето изследване върху редуциращото действие на хлороформа върху Фелинговия реактив, което свързва с образуването на въглеокис. Това е едва втората научна статия по химия на възпитаничка на Софийския университет. Първата е от 1906 г. на Евгения Юркевич, с която проф. Пенчо Райков работи върху откриването и определянето на нитротолуол в нитробензол и на толуол в бензол.

Райкова специализира в Германия (1922 г.) и Австрия (1931 г.) и публикува във водещите германски научни издания, участва в учредяването на Софийското химическо дружество, избирана е в ръководството на Съюза на химиците и е делегатка на техни конгреси. Дългогодишна редакторка на списание "Химия и индустрия", пишат за Райкова от Българския хелзинкски комитет.

Реклама

Два от върховете в научната й кариера са, че през 1918 г. Теодора Райкова предлага оригинален метод за откриване на стронций в присъствието на барий чрез гипсов разтвор, а точно десет години по-късно - първата цветна реакция за разпознаване на американски от руски и румънски петрол.

"Въпреки това кариерата й във Физико-математическия факултет в Софийския университет не е блестяща. На два пъти, през 1928 и 1930 година, академичните власти искат уволнението й под предлог, че като дъщеря на титуляря не е удобно да заема длъжността. Малко помагат отличните отзиви на германски професори за научната й дейност, която "далеко надхвърля границите на изискванията от един асистент". Договорите на Райкова са сключвани за 2-годишен срок и при първия удобен случай - прекратени. Това се случва през 1932 г., малко преди тя да замине на специализация в Париж и по повод масово съкращение, когато жените сред 8-те уволнени стават жертва на действащия сексистки Асистентски правилник", посочват от Българската асоциация на университетските жени.

А какво гласи правилникът? През октомври 1924 г. Академичният съвет изменя Асистентския правилник, така че да позволява назначаването на жени в Софийския университет само ако за поста няма кандидати мъже. Тази политика се запазва поне 10 г. и се прилага при наемането или подновяването на договорите на работещите във факултета жени, включително Райкова.

Посичането на преподавателската дейност не я спира да се занимава с наука. Теодора създава своя лаборатория за парфюмерия и козметика, където съвместява експериментаторска работа с упражняване на професията. Но идва нов тежък удар по не нея - лабораторията е национализирана през 1944 г.

След промените Райкова е обнадеждена, че може да се завърне като преподавател в Софийския университет, но това така и не се случва. На камък удря и с опита да се яви на конкурс за старши научен сътрудник в Института по химия на БАН.

"До края на живота си Теодора Райкова се занимава с любимата си наука извън официалните институции. Изследванията й в областта на стереохимията на оксимите предизвикват интерес в специализирания чуждестранен печат, като тя е единственото българско име, цитирано в обзорното съчинение на Пол Валден (Paul Walden) за органичната химия. През 1955 г. името й за пореден път е вписано в регистрите за рационализации към тогавашния Институт за рационализации, занимаващ се със създаване на унифицирани стандарти в индустрията (днешното Патентно ведомство) - този път с нов метод за унищожаване на какавиди", добавят нотки към живота й от Българския хелзинкски комитет.

Теодора Райкова издъхва през 1963 година в София на 70-годишна възраст и след себе си остава усещането, че е можела да даде много повече за науката в България, но винаги е била спирана, защото... е жена.

Четете още

Симеон Петров е първият български пилот

Симеон Петров е първият български пилот

Авитохол е първият българин

Авитохол е първият българин

ВЕЛИК, НО ЗАБРАВЕН БЪЛГАРИН! Константин Чилов създава клиничната медицина

ВЕЛИК, НО ЗАБРАВЕН БЪЛГАРИН! Константин Чилов създава клиничната медицина

Сребра Апостолова - смелата революционерка и майка на 4 деца

Сребра Апостолова - смелата революционерка и майка на 4 деца

Реклама