Георги Киселинчев - скулпторът на София

След Освобождението София започва да се превръща от село с кални улици в модерен европейски град с впечатляваща архитектура.

Сред хората, дали своя принос за развитието на столицата ни, се откроява името на Георги Киселинчев - талантлив скулптор и каменоделец, който смайва с таланта си.

Георги Киселинчев е роден на 4 април 1878 година в голямото костурско село Косинец в семейството на известния строител Търпо Киселинчев. В наши дни селото се намира на територията на Гърция и е само на 3 километра от албано-гръцката граница в подножието на планината Орлово, но тогава в пределите на все още неразпадналата се Османска империя. Занаята научава от баща си, а по-късно учи и в Италия, като в училището в родното си село стига само до трети клас.

При избухването на Балканската война в 1912 година 34-годишният Георги е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията "Коне".

Но истинските си умения показва на бойното поле на каменоделството. Заедно с брат си Лазар Георги Киселинчев участва в създаването на каменните облицовки на редица емблематични сгради в София - катедралата "Свети Александър Невски", руската църква "Свети Николай", Военното книгоиздателство, Американския колеж, Халите, Градската баня, Дюлгерския дом и Синодалната палата. Творецът е още създател на българската каменоделна школа, както строител и съсобственик на емблематичния в историята ни хотел "Славянска беседа".

Дело на Киселинчев е гербът на столицата ни на Централните софийски хали, композицията на централната фасада на Строително-занаятчийското сдружение на бул. "Христо Ботев", украсата на сграда на банка на ул. "Московска", като творбата е съвместно дело със скулптора проф. Марин Василев, и много други.

Но майсторът работи не само в столицата ни. Най-големият монумент в Русе - Паметникът на свободата (17,8 метра), е проектиран в началото на XX век от италианския скулптор Арналдо Дзоки. Същият Дзоки, който създава и паметника на Цар Освободител пред сградата на Народното събрание. Но изработката на монумента в Русе е дело точно на Киселинчев, който се справя блестящо, като с течение на времето конструкцията е придобила значение като един от символите на града и е част от герба му.

Статуята на върха представлява фигура на жена, която държи меч в лявата си ръка, а с дясната сочи на северозапад към свободните народи на Европа. Единият от двата бронзови лъва при основата разкъсва със зъби робските вериги, а другият пази Меча и Щита на Свободата. На пиедестала има релефни изображения на опълченски сцени. След 1944 г. Русе остава единственият по-голям град в България, в който най-големият паметник и символ на града не е съветски.

В работата на Георги му помага брат му Лазар, който е революционер и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Лазар, който е с 5 години по-голям, завършва пети клас в гръцка гимназия в Атина и поставя основите на български Македонски комитет в гръцката столица. Преди Илинденско-Преображенското въстание е в родния си край и подпомага преминаването на местните църковни общини към Българската екзархия. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение, също като брат си. Началник е на секцията патронаши. Автор е на книгата "Строителите отъ най-старите времена до днесъ", която е издадена от Съюз на строително-занаятчийските сдружения в България през 1927 г.

И Георги Киселинчев не се ограничава само в едно поприще на живота.

По време на окупацията на Гърция през Втората световна война в началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на ВМРО Костурското братство праща делегация в Костурско. В групата влизат Спиро Василев, Георги Киселинчев, Тома Бакрачев, Димитър Палчев и Никола Трифонов. При завръщането си в доклад до Борис III делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терори от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти. И моли да се отпуснат на българската паравоенна организация "Охрана" 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци, и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.

Третият брат - Пандо, също е скулптор, като е пионер на анималистичния жанр в България. След като родният му край попада в Гърция след Междусъюзническата война, Пандо Киселинчев заминава за свободна България и през 1915 година завършва Художествено-индустриалното училище, днешната Национална художествена академия, където учи при Жеко Спиридонов. Заедно с Петър Морозов през 1920 година е един от основателите на Дружеството на независимите художници. Ранните му творби са с фолклорни и битови мотиви, като цикъла за Крали Марко.

В работите си на скулптор използва материали като дърво, мрамор, бронз и бетон. Типични за стила му са силното чувство за реализъм, пластичността и движението, както и прецизното изобразяване на анатомията на животните. Скулптури на Киселинчев се намират в много бургаски, варненски и софийски градини и паркове, както и в художествени галерии в България, Гърция, бивша ГДР, бивша Югославия, бивша Чехословакия.

Георги Киселинчев заедно с двамата си братя е масон. Доживява до 92-годишна възраст и издъхва на 6 март 1971 година в София - града, който носи най-много спомени за неговото творчество.