Надя Ковачева е първата българка, пяла в "Ла Скала"

Мецосопраното Надя Ковачева е първата българка, която е пяла на сцените на "Ла Скала" в Милано и Римската опера.

Животът й е сложна плетеница от професионални успехи и лични проблеми, които след загубата на нейния любим мъж довеждат до отвличането й от мафията в Италия.

Надя се ражда през 1902 г. в София в семейството на майка домакиня и баща железничар. На 10-годишна възраст, след като присъства на представление в Софийската опера, момиченцето заявява, че ще стане оперна певица. Пет години по-късно започва да се обучава при оперния певец и вокален педагог Иван Вулпе, който се заема с постановката на гласа й. Вулпе е бесарабският българин, който е сред идеолозите за създаване на оперен театър в България, а негова съпруга Богдана Гюзелева-Вулпе е първата българска композиторка.

Първоначално Надя пее популярните по онова време руски и руско-цигански романси, но към тях започват да се прибавят оперни арии от "Самсон и Далила" на френския композитор Сен-Санс и от "Кармен" на великия Жорж Бизе. Напредъкът й е голям и води до участието й в концерт във Военния клуб, на който младата надежда пее с утвърдени български певци.

През 1921 г. родителите й неочаквано получават наследство от леля й и животът на Надя се преобръща. Наследени пари ще й помогнат да достигне до световните върхове, но години по-късно точно наследството ще превърне живота й в ад.

Тогавашният й педагог съветва родителите на Надя да продават наследените земи, за да изпратят детето си да следва в чужбина. Те го правят и финансират заминаването на талантливата Надя за Рим, за да се яви на конкурс за редовна студентка по пеене в академията "Санта Чечилия".

На конкурса Надя е притеснена, тъй като участниците в него са над 160, а тя е номер 96 и предполага, че комисията вече ще е изморена и разсеяна и няма да й обърне нужното внимание. Явява се с ария на Жана д'Арк от "Орлеанската дева" на Чайковски, ария на Далила от "Самсон и Далила" на Сен-Санс и романс от Рахманинов. Още при представянето на програмата й членовете на комисията забелязват липсата на ария от италианския репертоар и я молят, ако знае и е готова, да включи италианска песен или канцонета. Тогава вместо романса от Рахманинов Надя изпява ария на Керубино от "Сватбата на Фигаро" на Моцарт. "Нали е написана на италиански", заявява Ковачева, разсмивайки комисията. При обявяването на резултатите българката е на второ място в списъка на всички приетите студенти и първа сред жените.

През 1924 година, третата година от следването й, Римската опера подготвя "Селска чест" от Пиетро Маскани, изключително популярна тогава в Италия. За избора на певците пристига самият композитор. Педагогът на Надя предлага на вниманието му своята студентка. След прослушване Маскани препоръчва нея, макар да знае, че е дебютантка, но ръководството на операта трудно се съгласява, с мотива, че не познава актьорските й дарби. А режисьорът на постановката Джанкарло Форцано пристига от "Ла Скала" заедно с примадоната на театъра, макар и неодобрена от Маскани, и е сигурно, че Надя няма да може да я измести. Но примадоната е отзована да пее в Париж и Ковачева излиза на сцената на Римската опера като титулярка. Това е първа поява на български певец в именития оперен театър.

Фурор! Грандиозен успех! Невероятно! Зрители, критици и медии са очаровани от таланта на българката. "Новата изпълнителка на Сантуца показа колкото гласово богатство, толкова и артистичен талант, за да превърне героинята си в страдалка и любима", пише "Кориере дела сера". А Пиетро Маскани е очарован от нея, заклева й се във вечно приятелство и остава такъв до смъртта си.

Малко по-късно Римската опера поставя "Силата на съдбата". В ролята на Прециосила трябва да е Ебе Стиняни, световноизвестно мецосопрано, обожавана в Италия. Певицата се разболява и директорът на операта вика Надя Ковачева, по това време завършваща консерваторията. С увереност в себе си и след само една репетиция българката излиза на сцената. Публиката изпада във възторг от артистичната, красива, пламенна, танцуваща по време на арията си, без да се задъхва, певица.

Успехите на Ковачева неизбежно я водят към оперния Олимп - "Ла Скала" в Милано.

През 1925 г. главният диригент Артуро Тосканини решава да бъде поставена операта "Садко" от Римски-Корсаков. Надя Ковачева е поканена да сключи договор с "Ла Скала" и в постановката получава ролята на пътуващия певец Нежата. Високо оценена от публиката и специалистите, Ковачева е поканена за ролята на Марфа в "Хованщина" и отново постига огромен успех. Следва покана за "Кармен" на режисьора Пиетро Бланко. Успехите й носят 7-годишен договор с "Ла Скала", и то като солистка с редовни ангажименти. Така Надя Ковачева влиза в историята на българското оперно изкуство като първия певец, подписал такъв договор. Любопитен момент е, че е посъветвана да смени името си с по-артистично, но българката категорично отказва.

Следват знаменити участия из цяла Италия - Неапол, Венеция, Болоня, Парма, Генуа, Палермо и други градове. През 1929 г. в "Ла Скала" се поставя Вагнеровата "Лоенгрин", в която Надя Ковачева участва като Ортруд. Следват роли в "Аида" и "Трубадур". През 30-те години на ХХ век за "Ла Скала" са традиционни турнетата на трупата в Южна Америка, като Ковачева е в центъра на вниманието.

Пътуванията до Южна Америка стават с луксозни презокеански кораби. Именно на един такъв плавателен съд я среща италианският посланик в Аржентина граф Фиандака. Очарован от нея, дипломатът през цялото пътуването я ухажва и накрая я моли да му стане съпруга. Условието му е да се откаже от сцената. Ковачева приема, но също с условие - сватбата да стане, след като си изпълни всички сценични ангажименти и се прости с публиката и с колегите си.

Прощалните изяви на Надя Ковачева в "Ла Скала" са в поредица от опери на Верди и Доницети, следва Флорентинският музикалния фестивал, гостувания в Генуа, Парма, Болоня и Палермо, завършвайки на сцените в Брюксел, Лондон и Мюнхен.

Двамата се женят на пищна сватба в Рим, на която присъстват редица известни личности от операта. Година по-късно се ражда дъщеря им Мария. Влюбените живеят щастливо за кратък период - графът умира през 40-те години, оставяйки много богато наследство на певицата в околностите на град Агридженто на остров Сицилия. Това предизвиква омразата на брата на покойния граф и той решава да отнеме наследството на Ковачева. Свързва се със сицилианската мафия и организира отвличането й от Рим и настаняването й в психиатрична болница, където никой не може да я посещава. За да подсигури за рода си нейните имоти и замъка, той жени своя син за невръстната си племенница Мария, с условието, че бракът ще се консумира, когато момичето навърши пълнолетие.

Няколко години семейството на Надя Ковачева в София не знае къде е тя. Затова сестра й Дора, след големи и дълги усилия да получи разрешение да излезе от България, пристига в Италия, за да я открие и да й помогне. След много трудности певицата е спасена от психиатричната клиника. Надя анулира брака между малолетната си дъщеря и нейния братовчед, а след това става фермерка и продължава традицията на графовете Фиандака - производството на вино.

Земният й път приключва в имението й на остров Сицилия през 1989 г., когато е на 87-годишна възраст.