Владимир Кабаиванов е откривател на секундното лепило

Под негово ръководство над 30 млади учени са защитили кандидатски дисертации

Знаете ли какво представляват контактните цианоакрилатни лепила?

Обяснено на езика на науката, това са еднокомпонентни лепила със студено втвърдяване, без разтворители. Те бързо полимеризират, като реагират с влагата както върху повърхностите, които трябва да се свързват, така и от въздуха, и се втвърдяват под леко налягане. Обяснено на разговорен език - това е секундното лепило, което всички използваме във всекидневието си.

През 1982 година един велик българин - химикът органик Владимир Караиванов, става създател на секундното лепило "Каноколит", което използваме в продължение на десетилетия. В откритието му помагат неговите бивши студенти проф. Петър Новаков и доц. Христо Константинов. От първите срички на фамилиите им - КА - НО - КО, плюс сричката ЛИТ идва наименованието на изобретението им, което променя света.

В онези времена техническите и медицинските лепила са били изключително скъпи и затова изобретението на българския екип е наистина революционно, тъй като е много по-евтино и достъпно за всички. Научните изследвания на Караиванов са популярни по целия свят, като българинът е автор на около 80 различни изобретения.

Владимир Кабаиванов е роден на 27 май 1917 г. във великотърновското Самоводене. Между 1937 и 1939 г. следва индустриална химия в чешкия град Бърно, а 2 години по-късно завършва химия в Софийския университет. В периода 1945-1953 г. е асистент по индустриална химия в Държавната политехника в столицата. Научните му интереси са в областта на химия на полимерите и технология на пластмасите. През 1953 г. и 1960 г. става съответно доцент и професор. Върхова степен в научния му път е член-кореспондент на Българската академия на науките от 1974 г.

Кабаиванов има принос за организирането на химикотехнологичното образование в България и създаването на Химикотехнологичния и металургичен университет в София.

Началото на висшето химикотехнологично образование в България е поставено през 1945 г. със създаването на Отдел по индустриална химия към Машинния факултет на Държавната политехника. С указ на Президиума на Народното събрание от 10 юни 1953 г. Държавната политехника се разделя на 4 самостоятелни висши технически института, сред които е Химикотехнологичният институт (ХТИ) с 2 факултета - Инженерно-химичен и Металургичен, с общо 11 специалности.

Бързата индустриализация в следвоенните години и по-специално интензивното развитие на химичната и металургичната промишленост в края на 50-те години на ХХ век дава нов тласък в развитието на химикотехнологичното и металургичното образование. През 1953 г. се въвежда задочна форма на обучение, а от 1959 г. рязко се увеличава приемът на студенти.

През 1960 г. се създава Научноизследователски сектор, чието предназначение е да решава технологични проблеми на промишлените предприятия. С това Химикотехнологичният институт се оформя като учебен и научноизследователски център в областта на химията и металургията.

С решение на Министерския съвет през 1963 г. ХТИ става Висш химикотехнологичен институт (ВХТИ), а през 1995 г. с решение на Народното събрание е преименуван на Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ).

Кабаиванов е активен член на Съюза на химиците в България, а под негово ръководство над 30 млади учени са защитили кандидатски дисертации.

Ученият издъхва на 27 май 2008 г., когато е на достолепната 91-годишна възраст.

Приживе е носител на редица отличия. През 1978 г. е награден с орден "Народна република България" I степен "по случай 60-годишнината от рождението му и за активно участие в борбата против фашизма и капитализма и за неговата научна дейност". Също така е Заслужил деятел на науката - май 1979, Лауреат на Димитровска награда - 1982, и носител на орден "Георги Димитров" - май 1987 г.

Компютърът ще задържа развитието на мисълта на човека

Ето и някои от по-ярките цитати на Владимир Кабаиванов приживе, в които споделя вижданията си за живота:

- "Началото на света е материално! Това доказват явленията в природата през хилядолетията и установените от човека закономерности!"

- "Уважавам труда. Интелект без труд и трудът без интелекта са абсурд. Компютърът улеснява човека, но същевременно ще задържа развитието на неговите мисловни функции."

- "Искам да вярвам, че все още добрите хора са повече от лошите, защото в противен случай човечеството би изчезнало преждевременно. Доброто на нашата планета Земя расте в аритметична прогресия, а лошото - в геометрична, което вещае за човечеството мрачни бъднини."

- "Ненавиждам и мразя двуличието, кражбата, измамничеството и лъжата!"

- "Презирам алчността и нестихващата грабителска борба за надмощие в световен и национален мащаб за сметка на трудовите хора!"

- Желанието ми е: "Да се уча до последния си дъх от хората на околната среда!".