Реклама
https://www.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/16928769 www.bgdnes.bg

Александър Морфов е бащата на войнишката хорова песен

  • Участник е в три войни, изобретява нов инструмент - орфеин 
  • При атентата в църквата "Света Неделя" загива жена му, а композиторът губи долната си челюст 

Александър Морфов е един от пионерите на българската хорова музика и баща на българската войнишка хорова песен.

Реклама

Композитор, поет, публицист и офицер, който участва в Балканските войни и в Първата световна. За своите 54 години на тази земя Морфов изживява драматичен живот, в който не само твори и прави открития, но и се сблъсква с ужаса на атентата в столичната църква "Света Неделя".

Роден е на 13 януари 1880 година в Пловдив, в семейството на Василаки Морфов и Кина Терзиева - негова втора съпруга. Фамилията му е съставена от впечатляващи хора, като всеки от тях има значим принос в сферата, в която извървява професионален път. Неговата сестра е Христина Морфова - великата ни оперна певица, сопрано, работила дълго време в Чехословакия, чийто глас обхваща диапазон от 3 октави. Негови полубратя от първия брак на баща му са също интересни личности - полк. Георги (Генко) Морфов (офицер от кавалерията, участник в Сръбско-българската война), полк. Христо Морфов (началник-щаб на Шеста пехотна бдинска дивизия по време на Балканската война и началник-щаб на Македонската военноинспекционна област през Първата световна война), инж. Богдан Морфов (инженер и общественик, член е на българската делегация преди подписването на Ньойския договор) и д-р Мирчо Морфов.

Уникални хора с уникални съдби. Не по-различен е и животът на Александър.

"Александър Морфов завършва униатската българска католическа гимназия в Одрин, където учи основни музикалнотеоретични дисциплини и флейта. Завършва Военното училище в София (1902 г.), в което през 1904 г. постъпва като възпитател. Излиза в оставка през 1922 г. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) и Първата световна (1914-1918 г.)", посочват от Съюза на българските композитори. И добавят: "Александър Морфов е един от пионерите на българската хорова музика и баща на българската войнишка хорова песен. Виолист и виолончелист. Творческа личност с разностранни интереси, той е поет, публицист, музикален общественик, художник, скулптор, дърводелец, резбар, фотограф. Изобретател е на нов вид флейта, която се произвежда от италианската фирма "Рампони" и на нов инструмент - орфеин, с тембър на виола и виолончело."

Още по-впечатляващо е, че самият Морфов свири виртуозно на тези инструменти. Също така участва в създаването на Съюза на народните хорове в България. Автор е на две песни за мъжки хор, около 10 творби за смесен хор, между които известните "Дамян танец води", "Баба Минковица" и баладата "Сеймени". Към впечатляващата биография може да добавим и около 30 военни марша и четири солови песни, като две са със съпровод на пиано. "Автор е на текстовете на голяма част от своите творби, както и на либретото на операта на маестро Георги Атанасов "Запустялата воденица".

Един от върховете в живота му е създаването на марша на македонските революционери "Изгрей, зора на свободата". Военната творба е използвана от Вътрешната македонска революционна организация, Македонската патриотична организация, а също и като пръв химн на Народна република Македония. Текстът и музиката на марша са написани от Александър Морфов през 1923 г. след обявен конкурс на ВМРО.

Реклама

Журито не одобрява нито едно от предложените произведения. Тогава Александър Морфов, председател на журито, вдъхновено, на един дъх написва и музиката, и текста на песента.

"Зора на вечната борба.

Изгрей въ душите и въ сърдцата

На всички роби по света!

Тирани, чудо ще направимъ,

Ний чуждо иго не търпимъ,

Съ юнашка кръвь ще ви удавимъ,

И пакъ ще се освободимъ!

Юнаци смели пакъ развиха

Окървавени знамена,

Комити нови забродиха

Изъ македонската земя.

Тирани, чудо ще направимъ...", гласи част от текста на марша.

Произведението е представено от композитора на революционера Тодор Александров в дома на генерал Коста Николов. Мнозина определят творбата като "Марсилезата на македонските българи".

"Македонската организация е натоварила нашите композитори да напишат текст и музика за македонски марш, а мен викаха за член на комисията по одобрението му. Един писал марш, друг писал химн. Слушах, слушах около десетина. Не ми хареса нито един. И си рекох: да напиша и аз един, но за себе си, за мое и твое удоволствие, приятелю. Ето, написах го! Слушай сега, пък отсъди!", разказва композиторът подполковник Павел Христов в спомените си, публикувани във вестник "Целокупна България" на 27 май 1941 г.

Не по-малко значима е и военната кариера на Морфов. Служи в Първи пехотен софийски полк и в Двадесет и пети пехотен драгомански полк. По-късно е командир на рота в Школата за запасни офицери и във Военното училище. Командва и 7-а пехотна дружина. За военните си заслуги е награден с орден "За храброст", 4-та степен.

Достойният му музикален живот има трагичен край. Едно събитие преобръща живота му и Морфов завинаги спира да свири и да твори. При атентата в църквата "Света Неделя" в София през 1925 г. загива неговата жена, а композиторът губи долната си челюст. Това е същото ужасяващо събитие, при което на 16 април - Велики четвъртък, група крайнолеви дейци на военната организация на Българската комунистическа партия взривяват покрива на храма. Загиват 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си.

Александър Морфов трудно преживява загубата на любимата си жена. Творецът напуска тленния свят на 19 април 1934 г. в София. Но творчеството му продължава да живее и днес.

Реклама
Реклама
Реклама