Никола Беловеждов е учителят революционер от Априлското въстание
В пантеона на българските възрожденци има имена, които звучат гръмко и познато, и други - по-тихи, но не по-малко значими. Такъв е Никола Беловеждов - революционер, учител и общественик, чийто живот преминава между идеала за свобода и мисията да образова бъдещите поколения.
Роден на 25 октомври 1856 г. в Копривщица - един от центровете на революционното движение, Беловеждов израства в среда, пропита с патриотизъм. Още като ученик показва изключителни способности, които го отвеждат до Пловдивското класно училище - едно от най-престижните за времето си.
Едва 17-годишен, той вече е учител. Ранният му старт в образованието не е просто професионален избор, а призвание - стремеж да пробужда съзнанието на младите българи в епоха на национално възраждане.
В един етап от житейския си път се сдружава с Тодор Каблешков, Найден Попстоянов и други копривщенски бунтовници. И полага клетва като съзаклятник в Копривщенския частен революционен комитет. Попстоянов е сред най-енергичните, трудолюбиви и способни учители, хилядник на въстаниците по време на Априлското въстание. Преподава в класното училище в Копривщица в периода 1870-1873 година като главен даскал. Неговата история ще ви разкажем следващата седмица в поредицата "Забравени български гении".
По време на Априлското въстание през 1876 г. младият учител се превръща във водач. Той оглавява чета от около 80 души и участва активно в събитията около превземането на конака в Копривщица. Впоследствие е избран за секретар на Военния революционен съвет - позиция, която го поставя сред ключовите фигури в организацията на въстанието в района.
Трескавата подготовка прави впечатление на местните мюсюлмани, на османските власти и туркофилите. Сигурна информация за Априлското въстание получават едва след Оборище от участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище са изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападат и прогонват с оръжие полицията. Мюдюринът е убит, а в градчето е установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпраща в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
За зла участ Беловеждов е заловен от турците, осъден е на смърт и заточен на остров Родос, където за негова лична радост дочаква Освобождението.
След Освобождението Беловеждов не търси политическа кариера или лична изгода. Вместо това се посвещава на изграждането на нова България чрез образование.
В София развива активна преподавателска дейност - преподава в училището при църквата "Св. Неделя", по-късно в Драз махала в столицата участва в създаването на училище "Св. св. Кирил и Методий" и преподава български език и методика в престижни столични гимназии.
Неговият принос не се изчерпва с преподаването. Беловеждов е сред основателите на Учителската взаимоспомагателна каса - организация, която подпомага учителите и укрепва съсловието. В продължение на години той е неин председател, работейки за социалната сигурност и професионалното развитие на българските учители.
Освен учител Беловеждов е активен читалищен деец и участник в обществения живот на младата държава. Той вярва, че истинската свобода не се изчерпва с политическото освобождение, а изисква културно и духовно израстване.
На Априлската епопея посвещава книгата си "Първата пушка за Априлското въстание", която издава през 1901 г., а през 1918 г. щабът на действащата армия я издава в поредицата "Походна войнишка библиотека".
Никола Беловеждов умира на 4 ноември 1930 г. в София на 74-годишна възраст, оставяйки след себе си пример за последователност и отдаденост. Той принадлежи към онова поколение българи, което първо се бори за свободата, а след това търпеливо изгражда основите на държавата.
Днес неговото име носят училища и улици - знак, че делото му не е забравено. И заема достойно място сред бележитите дейци на Априлското въстание, сред българските народни будители, учители и просветители.
Но най-голямото му наследство остава в идеята, че истинската революция не свършва с оръжие - тя продължава чрез знанието и води до свободата.
Училище носи неговото име
108-о средно училище "Никола Беловеждов" е открито на 15 септември 1972 г.
На 25 октомври 1977 г. училището приема за свой патрон името на възрожденеца Никола Беловеждов, всеотдаен учител и участник в Априлското въстание.
На първия патронен празник, проведен в Културен дом "Дружба", присъстват и внуците на бележития българин, чието име грее в редиците на просветителите на българския народ, наричани "народни будители". На 25-годишния юбилей на училището през 1997 г. отново присъстват потомците на Беловеждов. Своята благодарност за популяризирането на името на Никола Беловеждов те оставят в летописната книга на училището.
