Нейчо Калъчев е първият български снайперист

През 2026 г. България отбелязва 150 години от Априлското въстание!

С почит и уважение към участниците в битките за освобождение на България през април 1876 г. в поредицата "Забравените български гении" ще ви разкажем за бележити, но малко популярни герои от въстанието.

Една такава забележителна личност е Нейчо Калъчев, който остава в историята като първия български снайперист и човека, успял да спаси живота на стотици хора.

В стари хроники е записано неговото име и се разказва как с пушката си е държал башибозука на поне 200 метра разстояние, за да може народът да избяга в гората. По време на Априлското въстание успява да убие последователно двама от турските знаменосци, което окуражава въстаниците и внася смут в турските редици. Така дава възможност на населението да спечели време и да се изтегли към Копривщица.

Калъчев е родом от Клисура и остава в сянката на земляка си Боримечката, но делото му е също толкова значимо. В знак на признателност и до днес в балканското градче има паметник на Нейчо. Монументът е поставен до църквата "Св. Богородица", а на него е изписано: Най-точният стрелец и четоводец на Априлското въстание (1876).

Описват го като типичен балканджия - як, широкоплещест, с широко лице, черни мустаци и дебели надвиснали вежди, под които гори силен поглед. На младини Калъча отива в Одрин като овчар. Именно от там се разпространява много популярна легенда за него. Един турчин започнал често-често да си избира най-угоената овца и да я взема, без да плаща. Буен по нрав, младият овчар не издържал и го убил. Бързо напуснал Одрин и се върнал в родната Клисура, където случилото се било потулено. Взели Калъча за пандурин (стражар) в конака. Получил пушка мартинка - една от най-добрите за времето си. Но не само модерното му оръжие помагало в изпълнението на служебните задължения. Той бил неустрашим, с твърд характер и изключително точен мерник - качества, които впоследствие неведнъж ще докаже.

През 1867 г. каймаканинът в Карлово му възлага задача да убие турчина разбойник Поряз Имам от Рахманларе (в наши дни пловдивското село Розино), който бил страшен и неуловим. Точната ръка на Калъча ликвидира разбойника и проблемът е решен.

Въпреки че работел в конака, Нейчо горял за идеята за въстание и да види България освободена. През пролетта на 1876 г. е един от най-активните членове на клисурския революционен комитет - лее куршуми в Старата църква, става куриер на организацията, придружава Панайот Волов при пътуванията му между Клисура и Копривщица. Упълномощен е да присъства на събранието в Оборище, където охранява клисурските представители.

По време на Априлското въстание се сражава в местността Зли дол, която се намира на северните склонове на Същинска Средна гора. При избухването на въстанието карловският феодал и башибозушки командир Тосун бей тръгва с 3 хиляди души от Карлово срещу Клисура и е посрещнат от въстаниците начело с Никола Караджов на 26 април в местността.

Там клисурските въстаници получават подкрепа от бойците на четите на Вельо Бояджиев, Кунчо Куйлеков и Илия Бабанаков, изпратени в селото от съседна Копривщица. Още по време на сраженията Клисура е разграбена, изгорена и плячкосана. От 1200 къщи оцелява само една-единствена. Частите на Тосун избиват около 400 души, предимно жени и деца. Оцелелите въстаници и техните близки се отправят през прохода Върлишница и се евакуират в Копривщица.

По това време Нейчо повалил турско заптие, което искало да премине през завардените за влизане и излизане пътища. Отстрелял също турски ага и неговия знаменосец. След това с точен куршум гръмвал всеки, който понечвал да вдигне падналото знаме. Това стреснало турците и те спрели настъплението за час, за да обсъдят как да действат оттук нататък. Времето било напълно достатъчно, за да бъде спасен животът на местните хора.

"... Нямало човек в Клисура в онези размирни години, който да не познава Нейчо Калъчев. Не само в Клисура, но цялата Гьопса и Златишко, турци и българи знаели мурафета му. Мерне ли се отнякъде фигурата му, хората отдалеч го разпознавали - строен и висок, с поглед ястребов и строг, на главата с голям рунтав калпак, а на кръста му - тежък силях. За миналото му се носели различни легенди. Всеки знаел за подвизите му, когато е шетал из Балкана, но под ключ пазел народът юнашките му дела от злите уши на поробителя...", пише в книгата "Пустите клисурци" на Христо Енчев.

Според българската историография загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население над 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени. Според американския военен журналист Джанюариъс Макгахан "Турците определят броя на убитите в България на 15 000, но те са много повече дори от официалната версия за 40 000 души. По време на въстанието е възродена практиката на поробвания на християни".

Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание от страна на всички Велики сили на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българския народ дотогава.

След погрома на въстанието Нейчо Калъчев се крие в Копривщица, Клисура, Сопот, Карлово и Пловдив и по този начин дочаква Освобождението. В свободна България продължава да работи като стражар. Умира в родния си град на 18 март 1905 г., но напуска този свят като свободен българин.