Спас Вацов въвежда метеорологията у нас

• Бяга от турските зверства и се образова в чужбина
• Ученият изследва също земетресенията и измерва точното време в България

Иво АНГЕЛОВ

Спас Вацов е името на забележителен българин, от когото зависи животът и в наши дни.

Гениалният ни сънародник е метеоролог, климатолог и сеизмолог (специалист, изучаващ земетресенията) и благодарение на знанията си се превръща в основоположник на метеорологията и сеизмологията в България. Сред научните му издания са "Упътване за провеждането на метеорологични наблюдения", "Упътване за наблюдение на гръмотевицата", "Къде е съгледана най-ниската и къде най-високата температура", "Народна метеорология. Сбирка от поговорки, пословици и предсказвания на времето" и "Месечни и годишни изводи от метеорологически наблюдения в София, Бургас и Пловдив през годините 1894 - 1903".

От книгата "Летописъ на Българската академия на науките" (1929 г.) научаваме, че Спас Вацов е роден на 18 май 1856 година в старобългарския романтичен град Пирот от православни родители българи: баща Вацо и майка Мика, коренни пиротски граждани.

"Първоначалното си образование в онова робско време той е почнал в народното училище на даскал Коце Григоров, в което "четмото" се изучавало от "часловеца" и "псалтира", а го завършил при същия даскал, който преобразувал това първобитно училище по новата тогава метода на отделения и нещо като класове. Тук Вацов показал голямо усърдие. Доволен от това, неговият ученолюбив баща го изпраща за по-голяма наука при приятели в София, при старото софийско семейство Тодорчо Нешови. При грижите на това семейство малкият Спас заедно с другаря си Симеон Христов, по настояването на когото са тръгнали от Пирот, постъпил и при голямо прилежание и примерно поведение до края на учебната 1870/71 година завършил I, II и III клас на "Главното софийско класно училище", основите на което е поставил покойният голям родолюбец и просветител Сава Филаретов още на 1857 г.", се казва още в изданието.

След това завършва гимназия в Загреб и физика и математика в Загребския университет, като това се случва през 1879 г.

По това време турската администрация извършва ужасни издевателства над българския народ и Вацов трябва да вземе решение дали да се прибере в родината си, или да остане да се образова в чужбина. В летописа откриваме подробна информация за този период от живота на Спас:

"Това положение, което днес мъчно може да си го представи който и да е от младото поколение, но което е живо и пред очите на всички останали живи съвременници, е засегнало твърде чувствително положението на младия Вацов в Загреб, чиито връзки с бащиния кът са били прекъснати и той останал на път - на кръстопът, в чужда страна, без никакви средства.

Да се върне през тия размирни дни в бащин дом, дето жадно са го чакали майчини прегръдки, е било абсолютно немислимо. Па и да би могъл по някакъв чародеен начин да си пробие път, това без-друго би му костувало неговия, а сигурно и живота на баща му... Тогава турците колеха българите без съд и без милост."

"Пред мене - казваше често пъти Спас - се сложила да разреша най-трудната в живота ми задача. Преживяваха се тежки и размирни дни. Лишен бях от поддръжката на баща си. Па не знаех и жив ли е? И с юношеската възраст и ум аз реших да остана в Загреб и нещо повече - да се запиша да следвам университета."

След тежки години на изпитание Вацов завършва и се завръща в България, като става директор на гимназията в Лом (1881-1882) и чиновник в Министерството на народното просвещение.

През 1890 година става началник на създадената от министерството Централна метеорологична станция в София, която през 1894 година е преобразувана в Дирекция към Министерството на народното просвещение. Дирекцията се занимава и със сеизмологични изследвания до 1950 година, когато е обособена самостоятелна сеизмологична служба.

Вацов полага основите на сеизмологичната наука и организираните сеизмоложки изследвания в България, като следи развоя на тези науки по цялото земно кълбо. Успява да убеди хората около себе си, че метеорологията е изключително важна за земеделска България. Негови съвременници разказват, че с импулсивен характер, огромна воля и безкрайно трудолюбие успява да постави научните основи на метеорологичните проучвания. За младата българска държава това било изключителен успех, който ни поставял редом до развитите държави.

Вацов участвал в конференции в Мюнхен, Париж и Лондон и постоянно обогатявал знанията си.

Малко известен факт е, че Спас Вацов поставя основите и на хронометричната служба у нас, която се занимава с измерването на точното време. Започва да издава "Метеорологически бюлетин", който информира за нововъведенията в обществения живот у нас.

От 1884 година Вацов е действителен член на Българското книжовно дружество, което в наши дни познаваме като Българска академия на науките. Също така е член-основател и дългогодишен председател на Българското природоизпитателно дружество. Занимава се с литературна, журналистическа и преводаческа дейност и цели 38 години от живота си отдава на метеорологичното дело. Земният му път приключва на 2 февруари 1928 година в София.

Кратка история по години

1842 - Защитена е първата българска дисертация по физика. Това е дисертацията в областта на метеорологията на Д. Мутьев на тема "За психрометрията". Защитата се е провела в Берлинския университет "Фр. Вилхелм".

1860 - Организиране на първите нерегулярни метеорологични наблюдения в България. Наблюденията са се провеждали в двора на австро-унгарското консулство в Русе.

1880 - Открива се втора метеорологична станция в австро-унгарското консулство в София.

1890 - Спас Вацов е назначен с "предписание" от Министерството на народното просвещение за завеждащ Софийската метеорологична станция (която се преименува в Централна метеорологична станция - ЦМС) със задължение за уреждане и управление на всички други станции, които съществуват или ще се открият. ЦМС скоро разширява дейността си със сеизмологични наблюдения, с което се полагат основите на Сеизмологичната служба у нас, отделила се като самостоятелна едва през 1950 г.

1894 - С княжески указ се създава Дирекция на метеорологията към Министерство на народното просвещение с директор Спас Вацов. Поради посочените функции на ЦМС някои смятат 1890 г. за година на основаването на българската хидрометеорологична служба, но по-правилно е за такава дата да се смята 1 януари 1894 г.