Георги Тиханек пръв гърми в Априлското въстание

На Калъчев мост в Копривщица той убива турското заптие Кара Хюсеин

Иво АНГЕЛОВ

Мнозина считат, че Тодор Каблешков дава началото на Априлското въстание с първия изстрел. Но истината е, че пръв спусъка натиска революционерът Георги Тиханов, наричан от своите Тиханек или Тиханеца.

Роден е в 1845 година в Копривщица, тогава в пределите на Османската империя. Член е на революционния комитет и началник на тайната полиция (комитетската стража) заедно с Георги Каменарчето. Тиханек е в групата въстаници, която трябва да превземе конака, и дава първия изстрел във въстанието на 20 април, като на Калъчев мост убива турското заптие Кара Хюсеин.

Групата от 15 въоръжени българи е предвождана от Тодор Каблешков и успява да изненада турците с присъствието си, като Тиханек е най-бърз и възпроизвежда първия изстрел.

Ситуацията е изключително детайлно описана в книгата "Бенковски" на писателката с трагична съдба Яна Язова. Ето какво пише в изданието:

"Георги Тиханек повел своите хора през улица "Бяла река". Когато да завият към конака, те съгледали през дюгена на Петко Кундурджията заптието Кара Хасан, застанал да чака стопанина му, за да го хване и закара пред Неджиб ага като комитетски човек. Кара Хасан вече идвал в тъмни зори у Георги Тиханек да го залови вкъщи.

За един миг се разиграла страшна, невероятна сцена. Кара Хасан вдигнал глава и погледнал въоръжените до зъби хора, които идвали вкупом по улица "Бяла река", без да може да разбере какво виждат очите му. Османлия, при това ага, не можел да възприеме като реална такава една група хора. Въоръжени до зъби раи посред бял ден в Копривщица, и то в някакви необикновени дрехи, украсени с много зелени ширити по гърдите, с калпаци, начело със сребърни лъвчета, с бели навуща, увързани с лъскави черни върви, било гледка наистина невероятна. През дните на петстотингодишното господстване нито един османлия не бил виждал такова нещо в Копривщица. И тъй като нямал опитността в това отношение на някои свои прадеди, а бил освен това и много див, Кара Хасан вдигнал глава, погледнал чудноватите въоръжени хора и като познал начело Георги Тиханек, когото търсел от сутринта, засмял се с раззината уста. Това бил обикновеният смях, с който се засмивали всички заптии от петстотин години насам в лицето на хванатия рая. Той не могъл и да помисли, че историята в този миг променяла своето лице. Че него била определила за прицел на първата пушка, вдигната от ръката на раите. Първата пушка, пукнала за бунт и свобода.

Георги Тиханек вдигнал тази пушка в ръка. Той бил избраникът. Негов бил първият изстрел в петвековната тишина. Кара Хасан заревал, разперил ръце и грохнал с чело, пронизано от първия куршум на свободата".

В Копривщица този изстрел е един-единствен, като се изключи пукотевицата от гърмежите на въстаниците във въздуха, с които те изразяват радостта си и провъзгласяват града за освободен. Малко по-късно градът е нападнат от многоброен турски аскер, който заплашва да го превземе и ограби. Копривщенските чорбаджии събират 16 хиляди алтъна и откупуват неговото пощадяване, като се задължават да предадат и бунтовниците. Повечето от тях вече са се изтеглили в планината, където са заровили пушките и са се преоблекли в цивилни дрехи.

Тодор Каблешков е арестуван и отведен в Габрово, където се самоубива в затвора. Само Тиханеца и още 6 души се укриват в подножието на един от баирите над Копривщица. Братът на Георги, Недялко (Неделчо) Нешов Тиханов също участва във въстанието.

Историкът на Априлското въстание Димитър Страшимиров пише: "Човекът на миналото и хората на бъдещето се спогледват, настръхнали за борба. Това е първата среща на въоръженото въстание в 1876 с вековния враг... Георги Тиханек, един измежду седемте, дига пушката, замерва и тегли страшен гръм, екнал сред мъртво тихото селоЕ Тази е паметната първа пушка на Априлското въстание".

Никола Беловеждов в своите спомени отбелязва: "Първата пушка не отиде напразно - говориха си отпосле юнаците, значи, че и нашето въстание не отиде напразно".

По време на въстанието Георги Тиханек изпълнява отговорни задачи - оглавява тайната комитетска полиция, няколко пъти ходи до Панагюрище и Пловдив с комитетски поръчения, грижи се за осигуряване на вътрешния ред в препълненото с бежанци градче. Той е един от тези, попречили на Черньо Карамидчийски, изпратен от чорбаджиите, да извърши предателство.

След въстанието Георги Тиханек е заловен и откаран в София, където престоява 3 месеца. Заточен е на остров Родос. Георги Тиханек и Никола Беловеждов правят опит да избягат, но са заловени и разделени. По време на заточението Тиханек организира група за саботажи. На острова успяват да унищожат складове с муниции, оръжия и продоволствия.

Заради революционната му дейност е поканен да се присъедини към гръцката армия с чин лейтенант, като го награждават с орден. Тиханек не приема и се връща в България. Участва по-късно в движението за освобождаването на Македония, останала извън България след решенията на Берлинския конгрес. Сформира чета, която действа в Кумановско. На два пъти е pаняван, последния път тежко и затова не взима участие в Илинденcкото въcтание.

Георги Тиханек умира през 1915 година в родния си град Копривщица, но вече част от свободна България.

Мостът е кръстен на хаджи Найден Калъчев

Калъчев мост е сводест каменен мост в Копривщица, свързващ двата бряга на Бяла река, който остава в историята като мястото, дало началото на Априлското въстание.

Изграден е през 1813 г. Построен е с иждивението (разноски, разходи) на хаджи Найден Калъчев, дал името му. Годината и името на дарителя са изписани върху една от двете каменни плочи, които се издигат от двете страни на моста. На другата плоча пише, че век по-късно - през 1913 г., правнукът на хаджи Найден Калъчев - Петър Г. Калъчев, го обновява.

Непосредствено до моста е издигнат барелеф в памет на обявяването на Априлското въстание, изработен от архитект Анастас Дудулов през 1928 г. На барелефа са издълбани имената на участниците в отряда на Георги Тиханек, както и текст в прослава на събитията от 1876 г.