Жана Гендова е от първите ни кинозвезди

"Аз вярвам, че ще дойде време, когато българският филм не само ще се сравнява с постиженията на другите народи, но и ще си съперничи с тях."

Тези думи са на една от първите български кинозвезди Жана Гендова. Макар в историята името й да се свързва повече с брака й с Васил Гендов - режисьор и автор на първия български филм "Българан е галант", актрисата успява да изгради впечатляваща лична кариера.

Родена като Ивана, талантливата дама избира по-благозвучното име Жана, което да се налага в артистичните среди. Първата си глътка въздух поема на 22 декември 1899 година в Сливен, но градът се оказва тесен за нейния талант и отива да учи в Пловдивския католически колеж "Св. Йосиф". Впоследствие заминава за германската столица Берлин, където получава драматическо образование. Огромен принос за нейното развитие имат Елена Кирчева, позната с псевдонима си Елена Снежина, и Сава Огнянов, които й водят драматични курсове.

Животът на Жана се преобръща, когато е 17-годишна ученичка и среща любовта на живота си Васил.

"Веднъж при едно посещение на група артисти от Народния театър целият пансион беше заведен на театър. Ставайки от стола в салона, роклята ми се закачи и цялата се раздра. Заведоха ме в гардеробната на артистите, където една много мила дама, също актриса, ме позаши тук-таме. В гардеробната, където ме шиеха, влезе Васил Гендов, също артист от театъра и герой от пиесата, която току-що бяхме гледали. Без да подозира, че зад паравана има човек, Гендов заговори със сестрата, която ме беше завела. От учтивост строгата сестра трябваше да отговаря. Васил Гендов, разбира се, не знаеше и не искаше може би да знае за строгите закони на пансиона, и продължаваше да говори за театър, литература и за... филма. Той вече беше снимал първия си филм "Българан е галант" и проектираше да снима втори, за който разказваше на сестрата, аз онемях. Филм ли? У нас? И този човек беше играл във филм! Слушах и поглъщах думите му. Забравих сестрата и всичко и чаках час по-скоро да изляза, за да го видя отблизо", разказва в мемоарите си Гендова.

Това е случката, която я кара да напусне Пловдив и да замине за София, където посещава школата на Снежина и Огнянов.

Съдбата отново среща Жана и Васил и любовта им пламва. Започват да правят планове не само в личен, но и в професионален план. Искат да снимат филм заедно и търсят пари. Но получават категорични откази от политици на високи позиции - "А като сте артисти в театър, защо не си гледате работата, а сте тръгнали да измисляте разни маймунджилъци и да излагате името на артистите в театъра?" и "Абе, Гендов, ти луд ли си? Кой умен човек ще ти уйдиса на акъла?".

Въпреки препятствията двамата не се отказват и успяват да съберат пари за филма. Така през 1917 година се появява лентата "Любовта е лудост", а Жана прави своя дебют в киното. В онези времена жените са били считани подходящи единствено за актриси, но Гендова се включва като сценарист и асистент-режисьор във филмите, което създава заедно със съпруга си в продължение на 20 години.

По време на обучението си в Берлин Жана развива уменията си при артиста Алберт Басерман, като дори успява да се снима в германски филм. Не използва българското си артистично име, а използва ново, което звучи по-европейско - Жана Дорит. Именно от Германия Гендова заимства идеята за киноскеч и по нейните разкази мъжът й пише сценария на първия български киноскеч, който носи името "Военни действия в мирно време".

От 1920 до 1938 г. заедно с Васил Гендов организират и играят в пътуващия драматичен театър "Български театър", по-късно преименуван на "Сензационен театър" и "Васил Гендов". Чрез представленията успяват да събират пари, които да инвестират в идеите си.

"Наехме стая в най-елегантния хотел "Лондон", но на тавана... Към 11 часа обядвахме от складираните под кревата пъпеши и към 12 часа излизахме към Морската градина с вида, че отиваме на обяд в Морското казино. Обикаляхме няколко пъти самото казино, към един и половина се връщахме и си позволявахме най-големия лукс - да пием кафе в най-голямото кафене... Чувствителността на публиката беше задоволена, ние минавахме за богати и с добро положение артисти", разказва още в спомените си Жана по повод престой във Варна, където заедно с Васил участват в представления съвместно с циркови артисти и затова търпят тежки критики.

Жана се снима във филмите "Дяволът в София", където играе проститутка, "Човекът, който забрави Бога" в ролята на Ринка, "Пътят на безпътните" - Лена, "Улични божества" - жената на работника, "Буря на младостта" - Нина, "Бунтът на робите" - Христина, и "Земята гори" - жената на Симов.

В театъра Гендова играе множество роли, като по-значимите са Саломе в едноименната пиеса на Оскар Уайлд, Офелия в "Хамлет" на Уилям Шекспир, Есмералда в "Парижката света Богородица" на Виктор Юго и Жервез във "Вертеп" на Емил Зола.

Жизненият й път приключва на 14 февруари 1976 година, когато на 76-годишна възраст издъхва в столицата.