Ева Евдокимова е абсолютна прима балерина

Българката Ева Евдокимова е обявена за prima ballerina assoluta - най-високото в света звание за балерина. В исторически план отличието е давано изключително рядко и притежанието му се счита за труднопостижим връх в изкуството.

По време на забележителната си кариера Евдокимова е част от Кралския датски балет, Берлинския оперен балет, Английския национален балет и още редица балети по целия свят.

Ева е родена в швейцарския град Женева, като неин баща е Евдоким Евдокимов - без гражданство от българско-американски произход и роден във Видин, а майка й е американката Тора Мери Хатен. Така момичето идва на този свят с американско гражданство, но носи българските ДНК и имена в себе си.

Ева започва обучението си по балет като дете в Мюнхен. По-късно посещава Кралското балетно училище в Лондон, където учи няколко години под ръководството на Мария Фей. През 1966 г. става първата недатска танцьорка, присъединила се към Кралския датски балет, където продължава обучението си при популярната руска преподавателка Вера Волкова.

Когато е на 21-годишна възраст, завършва балета на Берлинската опера, а две години за пръв път танцува като Жизел в едноименния романтичен балет от Адолф Адам. През 1973 г. е повишена в примабалерина - позиция, която заема в продължение на 12 години. В продължение на много години българката е и водеща балерина на Лондонския фестивален балет (сега Английски национален балет ), където е избрана от Рудолф Нуреев да танцува първата принцеса Аврора в "Спящата красавица".

През цялата си кариера Евдокимова танцува с почти всяка голяма международна балетна трупа, като партньорството й на сцената с Нуреев продължава цели 15 години. И двамата са се изявявали стотици пъти заедно. Бляскавата кариера на Ева включват около 150 различни роли, като във всяка от тях влиза задълбочено и съпреживява съдбите им. Но най-любима й остава Жизел.

Съвременниците й я описват като висока, лъчезарна, добра и много надарена. Усмивката й, невинна и чиста по детски, никога не слизала от лицето и обичала да се забавлява.

След представление с балета "Киров" Евдокимова е удостоена с титлата prima ballerina assoluta. Впоследствие е призната за такава и в международен план.

Примабалерина асолута е титла, присъждана на най-забележителните балерини. Да бъдеш отличена е рядка чест, традиционно запазена за най-изключителните танцьори от всяко поколение. Първоначално вдъхновена от италианските балетни майстори на ранния романтичен балет и буквално означаваща "абсолютна първа балерина", титлата се е присъждала на примабалерини, които са били считани за изключително талантливи, изпълняващи по-високо ниво от други водещи балерини.

Днес титлата рядко се прилага на танцьори. Наскоро титли не са били присъждани, въпреки че някои балерини са били считани за достойни за титлата символично. Понастоящем не съществува универсална процедура или общи критерии, по които балетните трупи да определят дали да присъждат тази титла на танцьор.

Първото документирано използване на титлата е през 1894 г., когато френският балетмайстор Мариус Петипа я връчва на италианската балерина Пиерина Леняни. Той я смята за най-висшата водеща балерина в цяла Европа.

Втората балерина, получила титлата, е Матилда Кшесинска - съвременичка на Леняни. Това се случва през 1895 г. Петипа обаче не е съгласен Матилда да носи такава титла. Въпреки че е изключителна балерина, той смята, че тя е получила титлата предимно чрез връзките си с руския императорски двор, тъй като е имала афера с император Николай II, както и с двама други от династията Романови - великия княз Сергей Михайлович и бъдещия й съпруг великия княз Андрей Владимирович.

Единствените съветски балерини, носещи титлата, са Галина Уланова, провъзгласена за примабалерина асолута през 1944 г., и Мая Плисецкая през 1960 г. Други танцьорки, удостоени с титлата, са Анели Алханко от Швеция през 1984 г., Алисия Алонсо от Куба, Алесандра Фери от Италия през 1992 г. и англичанките Алисия Маркова и Марго Фонтейн през 1979 г.

Последният танц, създаден за Ева Евдокимова от хореографа Хенинг Рюбсам през 2002 г., накара критика на "Ню Йорк Таймс" Дженифър Дънинг да коментира: "Както солото, така и изпълнението й бяха празненства на онзи вид артистичност, която идва само със зрялост и опит".

Интересен момент от нейната кариера е, че Евдокимова е лауреатка на балетния конкурс в рамките на Международния музикален фестивал "Варненско лято" през 1970 г. За пръв път жури в Народна република България дава златен медал на американска гражданка, при това дъщеря на български политически емигрант. Това е и първата най-висока награда за американски балетисти на международен конкурс.

След края на активната си кариера българката става учителка по танци и балетен ръководител в Бостънския балет и журира множество международни балетни конкурси.

Евдокимова издъхва на 60-годишна възраст през 2009 г. в Ню Йорк. Ева е надживяна от брат си Борис Сантини и съпруга си Майкъл С. Грегори.

"Танцьорите трябва да се учат от всички форми на изкуството, от литературата, от историята Ц всичко, което ще им помогне да се развият като артисти! Повечето танцьори се фокусират върху техниката, но всъщност трябва да се ровят под повърхността!", казва приживе Евдокимова.