Чаша с вода и кокичета вдъхновяват учителя Пасков

Комунистическата власт го обвинява в плагиатство 

Откриването на нивалина води до успешна битка с детския паралич

Една случайно изпита чаша с вода, в която е имало блатни кокичета, променя световната медицина. Българинът Димитър Пасков става свидетел на тази сцена и благодарение на последвалите изследвания детският паралич влиза в графата "лечими болести" и милиони деца по света са спасени.

"Един от колосите на българската фармакология, учителят Пасков", както го наричат колеги и негови ученици, остава завинаги в историята, но и той среща трудности през социализма, тъй като се прави опит делото му да бъде приписано на други.

Огромна роля за развитието на българската фармакология има именно проф. д-р Димитър Пасков, който ръководи катедрата към Медицинския факултет в София в продължение на две десетилетия. Той е заслужил български лекар, специализирал в Русия, но се връща у нас с амбицията да развие експерименталната фармакология в България. Първите лаборатории, изследвания върху лабораторни животни, опитни постановки, денонощни експерименти върху нови лекарства, много разработвани дисертационни трудове свързват периода на работа под ръководството на Пасков. С огромен опит и знания той обучава десетки бъдещи фармаколози. В катедрата научни трудове защитават и израстват като водещи фармаколози 12 аспиранти на професора.

Върхът в кариерата му настъпва през 1959 г., когато Пасков извлича антихолинестеразната съставка от листата и цветовете на блатното кокиче - алкалоид, който наричат галантамин. Изолирана в чист вид, тази съставка получава името нивалин. Откритието на свойствата на блатното кокиче става случайно, когато докторът забелязва подобрение у момиче, болно от детски паралич, което, без да иска, изпива водата от чашка с кокичета, която родителите й са оставили на масата до леглото. Изследванията на Пасков върху луковицата на блатното кокиче започват години по-рано и в крайна сметка се увенчават с успех.

Професорът заминава за Ленинград, където прави изследвания с лекарството върху различни парализи. Защитава и докторат при академик Сергей Аничков. Именно в СССР той прави бележитото си откритие, наречено нивалин (представлява бял кристален прах с горчив вкус, трудно разтворим във вода). Лекувани са деца, преболедували детски паралич, с остатъчни явления, тоест отсъствие на активни движения. Препаратът показва изключително добри резултати - рязко подобрение на двигателните функции и отзвучаване на пораженията на лицевия нерв.

След завръщането си в България е обвинен в плагиатство, вероятно под съветски натиск, за да остане откритието съветска интелектуална собственост. Сергей Аничков и Михаил Машковски обаче защитават Пасков и признават заслугите му за откритието на лекарството.

Това не омилостивява родната власт и великият български откривател е уволнен като ръководител в Института по експериментална медицина. Академик Атанас Малеев - брат на Мара Малеева-Живкова (съпруга на Тодор Живков), се обявява против връчването на Пасков на званието Лауреат на Димитровска награда.

Откривателят ни все пак е оценен, но не в България, а в Италия. На Ботуша получава международната награда за постижения в науката "Еньо". Получава и званието "Заслужил лекар на републиката".

"Мечтата на всеки лекар фармаколог е да свърже фармакологичните механизми с химическата структура и да доведе научните предклинични изследвания до лекарство, внедрено в производство и за хората. Този труден процес, за който във фирмите днес отделят милиони, в годините 1956-1980 г. се провежда в катедрата от учениците на проф. Пасков и под негово ръководство. Създават се и внедряват важни за клиничната практика у нас лекарства: Nivalin, Pymadin, Cytisin, Nivalin P, Dibazol, INHA -17, Verbascan, Aminton, Depreton, Dimex и др. Десетки пречистени химически и доведени до активни вещества екстракти от лекарствени растения са изучени и внедрявани за периоди от време. Огромен научен и преподавателски потенциал на катедрата, значим опит и знания дава "един от колосите на българската фармакология, учителят Пасков". Рано пенсиониран от тогавашния председател на Медицинска академия, професорът продължава научните изследвания и ръководството на последните си дисертантки Н. Бояджиева и М. Власковска", казват за учения от Медицинския факултет в столицата.

Пасков е роден на 18 октомври 1914 г. в българското село Горно Броди, което е в пределите на днешна Гърция. В Пещера и региона мъжете от рода му са гурбетчии дюлгери (строители, обикновено по дървените части на къща, например дървени греди на покрив), когато започват войните от 1912-1918 г. Почти всички се включват в борбите за национално обединение, участват като доброволци в 27-и Чепински пехотен полк, в чиито редици се бият в Първата световна. Жестоките гонения след приключването на войната ги принуждават да се изселят от родното място. През 1925 г. бащата на бъдещия професор - Спас Пасков, се заселва в Пещера с жена си и четирите си деца. Живеят по чужди къщи и се прехранват от производство на тютюн и зидарство.

Пасков завършва непълна гимназия в Пещера и средно образование в Асеновград в 1934 година. В София той завършва Медицинския факултет на Софийския университет и започва своята практика като лекар в селата Козарско и Бяга, а по-късно е околийски лекар в Пещера, където остава до 1945 година. По време на българското управление в Македония в годините на Втората световна война е в освободените земи. Носител е на орден "За храброст".

Професор Пасков е автор на повече от 120 труда в областта на фармакологията, както и на учебник за студенти и медици. Признат е за един от основоположниците на съвременната българска експериментална фармакология и никога няма да бъде забравен с делото си.

 

В Червената книга е в категория "уязвим"

Обикновеното блатно кокиче (Leucojum aestivum) е наричано от старите хора и "лятно блатно кокиче". Най-често може да бъде открито по поречията на реките Дунав, Тунджа, Марица, Камчия, Дяволска, Факийска и др. Включено е в Червената книга на България с категория "уязвим".

Цветът е съставен от шест еднакви, бели, със зелени върхове, дълги 10-15 милиметра околоцветни листчета. Цъфти април-май. Цветовете излъчват силна приятна миризма.

Съдържа алкалоида галантамин, от който се произвеждат различни лекарствени препарати.

Елвис Пресли се ваксинира срещу полиомиелита

През 1956 г. Елвис Пресли прави едно от най-забележителните си изпълнения - имунизира се пред тв камери с току-що одобрената ваксина срещу детски паралич.

Преди шоуто на Ед Съливан рок легендата запретва ръкав пред двама от шефовете на нюйоркската здравна служба и подава ръка, за да му забият иглата. След това грабва китарата и изнася паметен концерт.

По това време острата вирусна инфекция полиомиелит, която удря централната нервна система, поразява хиляди по света (предимно деца на възраст от 1 до 5 години), включително в България. Сред тях е президентът на САЩ Франклин Рузвелт. Той се заразява 39-годишен и завършва живота си в инвалидна количка.

До 1954 г., когато започва имунизацията срещу това заболяване, полиомиелитът е бил широко разпространен. Проявявал се с големи епидемии. След въвеждането на живата полиомиелитна ваксина заболеваемостта е понижена рязко. Днес се наблюдават единични спорадични случаи и много рядко епидемични избухвания. Световната здравна организация обявява, че борбата с полиомиелита се намира в последния етап преди ликвидирането му. През 1994 г. Западното полукълбо е обявено за свободно от заболяването.