Реклама
https://www.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/12395270 www.bgdnes.bg

Стефан Черкезов спаси 47 души и загина

Лекарят с едва 8 месеца стаж жертва живота си в горящ автобус 

Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти! - казва героят в болницата 

"Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене - показах се като истински лекар..."

Реклама

Словата, които опъват и най-нежната струна на човешкото сърце, са изречени от 26-годишния лекар Стефан Черкезов. И след тях умира. Но остава безсмъртен завинаги, защото спасява 47 души от горящ автобус. Без мисъл за себе си, без егоизъм и без чудене дали саможертвата за другия си заслужава.

Годината е 1963-та, а слънцето безмилостно пече навръх Голяма Богородица - 15 август. Д-р Черкезов има едва 8 месеца стаж, а от началото на година работи като участъков лекар във великотърновското село Стрелец.

В трагичния ден се прибира от командировка в района на Горна Оряховица, където разказва на местното население за опасността от дифтерит. Традиционно Черкезов обичал да се придвижва с мотор из областта, но този път решава да пътува с автобус. Дори отказва предложението на приятел да го закара с колата си до Велико Търново, като съветва да даде мястото на някой друг.

Съдбата обича смелите и вероятно точно тя праща младия медик в автобуса, който ще го закара към последния му житейски път.

Превозното средство едва излиза от Горна Оряховица, когато се случва нещо страшно - удря се в камион и полита в канавката. За нещастие, возило избухва в пламъци. При катастрофата Стефан изхвърча от автобуса, но не мисли да бяга, а се връща. Защото знае, че вътре е пълно с хора, които имат нужда от помощ.

Истории на очевидци свидетелстват, че косата на младия лекар е горяла, а от високата температура дрехите буквално са се стопявали върху него и кожата му е падала на парчета. Чудо или не, в тези моменти Черкезов не усещал болка, а мислел единствено да има повече оцелели. И успява - нито един от пътниците не загива при тежката катастрофа с пожар. Освен самият той. Да, точно така - д-р Стефан Черкезов е единствената жертва в този злощастен инцидент.

Реклама

Трудно е да кажем дали Господ прибира първо добрите хора, или просто ги взема в един по-добър свят, който човечеството в голямата си част още не е достигнало.

Когато от Велико Търново и Горна Оряховица пристигат спасителните линейки, 26-годишният медик, сам нуждаещ се от спешна помощ, започва да пренася пострадалите с носилки и отказва да бъде транспортиран, за да помогне и на последния нуждаещ се. Накрая остава съвсем сам и тръгва под жаркото слънце пеша. По пътя го пресреща върнала се специално за него линейка. Пристигнал в хирургичното отделение на болницата, той отпраща втурналите се към него лекари с думите: "Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти!".

Колегите му още от първите моменти разбират, че шансовете му да оцелее не са големи. Неотлъчно в последните му часове до него е съпругата му Лидия, с която имат дъщеря, като години по-късно тя също става лекар.

В онези моменти на пътуване между живота и смъртта 26-годишният герой изрича вечните си думи: "Кажи на татко, че не е харчил напразно парите си, за да ме изучи; и нека да бъде горд с мене - показах се като истински лекар...". И вероятно родителите му наистина са били горди, че на 26 април 1937 г. във великотърновското село Виноград се ражда толкова доблестен човек.

Известно време делото на Черкезов не е широкопопулярно. Но няколко месеца по-късно посмъртно е отличен със званието "Герой на социалистическия труд". А година по-късно една от най-старите болници у нас, лечебното заведение във Велико Търново, е кръстено на него. И носи гордо името си до ден днешен.

По повод петгодишнината от гибелта на д-р Стефан Черкезов в брой 99 на вестник "Борба" от 1968 година пише: "Пет години ни делят от оня злокобен ден. Денят на страшната катастрофа, в пламъците на които загина и един млад лекар, един човек, в старата българска столица. Пожертвал живота си, за да дари живот на другите, един герой, първият лекар, герой на социалистическия труд!".

На него са кръстени още улицата във Виноград, на която се намира родната му къща, и здравната служба в селото, като на лицевата й страна е поставена паметна плоча. Негов паметник има и двора на великотърновската болница (виж карето).

От 2005 г. в негова чест 15 август е обявен за Ден на спасението в България. Отдава се почит на всички лекари, починали при изпълнение на своя дълг, и на пострадалите при всички професии. С тъга отбелязваме, че си спомняме името на д-р Стефан Черкезов предимно на тази дата, а той заслужава много повече - с героизма си, саможертвата и любовта към другите човешки същества.

Преди десетина години на отбелязването на Деня на спасението във великотърновската болница присъства Стела Колева - пенсионирана рентгенова лаборантка от онкологията, която преди повече от половин век е станала неволен свидетел на горящия автобус.

"Бях с детската количка и отивах на разходка с големия син. Имах среща с мъжа си, който работеше в едно предприятие, близо до катастрофата. Всичко и сега е пред очите ми, никога няма да забравя виещите линейки и как д-р Черкезов вадеше хората от горящия автобус. Помня как професионално действаха лекарите. Благодарение на това нито един от 47-те пътници не пострада, с изключение на младия лекар", със сълзи разказва тогава Колева.

Първата болница, открита през турското робство

Болницата във Велико Търново, която носи името на Стефан Черкезов, е първото родно лечебно заведение, открито по време на турското робство.

Със своето завещание през 1854 г. Михаил Кефалов реализира една родолюбива българска инициатива за разкриване на болница и училище във Велико Търново. Дейността по изпълнение на завещанието му се изпълнява от Ефорията в Букурещ и Епитропията в Търново, в която влизат видните търновци д-р Васил Хаджиберон, Хаджи Славчо Хаджипаскалев, Янко Станеоглу, хаджи Христаки Стоянов и Димитър Станчов.

Според завещанието на Кефалов се предвижда и устав за устройството и дейността на болницата, където не било пропуснато да се установи редът за свиждане на болните - това трябвало да става в четвъртък и неделя в определени часове.

На 2 януари 1867 г. в къщата на Хаджи Димитър Хаджи Ничов е открита болница, наречена "Свети Козма и Дамян, безсребреници". За неин управител бил назначен Стефан Карагьозов, а за лекар Янаки Златев. Поради липса на средства през ноември същата година е закрита.

По-късно по време на Освободителната война Руският червен кръст и Славянското дружество възстановяват дейността й в четири бейски конака и лекуват бранителите на Шипченския проход.

В същите здания на 1 юни 1879 г. по решение на правителството е открита първокласна болница с 60 легла. По-късно било построено специално здание, в което била преместена на 1 септември 1888 г. През 1973 г. е открит и новия стационарен комплекс, т.нар. нова болница.

Реклама
Реклама
Реклама