Реклама
https://www.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/12752485 www.bgdnes.bg

Цветан Лазаров е вторият баща на българската авиация

По време на Балканската война се влюбва в небето 

"ЛАЗ-8" е първият български пътнически самолет 

Бележита за българското самолетостроене е 1896 година.

Тогава се ражда Асен Йорданов - създателят на първия роден самолет, за който ви разказахме в поредицата ни преди няколко седмици. През същата година на бял свят се появява и днешният забравен гений - Цветан Лазаров. Той прави най-много конструкции на български летателни апарати (общо 13), сред които е и първият наш пътнически самолет. И остава в историята като втория баща на българската авиация.

Лазаров е роден в Плевен и там завършва гимназиалното си обучение. Още като ученик през 1913 г. прави успешен опит да построи самолет безмоторник, т.е. искрата към неговия професионален път е запалена.

Реклама

Но истински Лазаров се влюбва в небето през Балканската война, когато се записва доброволец в Първо аеропланно отделение в Свиленград. Там работи като механик край летището в Мустафа паша, както тогава е наричано населеното място в непосредствена близост до границата с Турция.

След многобройни писма, в които плевенчанинът моли да бъде преместен от картечна рота в авиацията, мечтата му бива изпълнена. Записва се да учи в аеропланното училище в Божурище. Но полетът му е прекършен - буквално и преносно. На службата му като летец е сложен край през 1920 година от Ньойския мирен договор, който оставя страната ни на практика без авиация.

През 1922 г. заминава за Берлин, където завършва пълния инженерен курс по машиностроене и самолетостроене. Лазаров иска да практикува в чужбина, но за добро или лошо не успява и се завръща в България, където започва работа в конструктивния отдел на Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище.

В следващите години инж. Цветан Лазаров разработва първия си проект за двуместен учебен самолет "ДАР-6" ("ЛАЗ-1"). За времето си тази машина има по-добри качества, отколкото чуждестранните аналози - такова е мнението на летците изпитатели, за това свидетелстват и отзивите в чуждестранния печат. Летателното средство има идентични и взаимозаменяеми полукрила - решение, което го отличава от останалите модели и улеснява производството и ремонтните дейности. Но превозното средство така и не влиза в серийно производство.

През 1932 г. Лазаров за кратко е назначен като технически директор на българско-италианската самолетна фабрика "Български Капрони" в Казанлък. Там той конструира учебно-тренировъчния самолет КБ-3 "Чучулига-1" и подобрената конструкция на самолет КБ2-А, който дори влиза в серийно производство.

Реклама

Четири години по-късно Лазаров се завръща в Божурище, където оглавява конструкторския отдел и успехите му започват да придобиват други измерения. На основа на конструкцията си на ДАР-6 и заимстване от конструкциите на немски самолети българският инженер създава ДАР-9 "Сингер". Моделът е пуснат за серийно производство през 1941 г., като са създадени общо 42 броя.

Междувременно Лазаров завършва разработка на боен разузнавателен самолет "ЛАЗ-3", чийто изпитания през 1942 г. приключват с успех. Последният модел, конструиран във фабриката на военното летище в Божурище, е "ДАР-10А".

Неизбежни са сравненията между Асен Йорданов и Цветан Лазаров. Докато Йорданов прави постиженията си зад граница, то вторият твори в България. Йорданов е първият, но Лазаров е най-продуктивният.

Най-големият успех за плевенчанина настъпва след Втората световна война. През 1946 г. югославското Министерство на народната отбрана обявява конкурс за учебен самолет, на който инж. Лазаров се представя с новия си едноплащен самолет "ЛАЗ-7". Той завършва въздушното возило само за 40 дни и печели второ място. Конструкцията, с която участва България, носи инициалите на създателя - "ЛАЗ-7", като по поръчка на Югославия са произведени два прототипа ("ЛАЗ-7-1" и "ЛАЗ-7-2").

Две години по-късно създава "ЛАЗ-8" - лек пътнически четириместен самолет. Това е първият български пътнически самолет с 4 места, който преминава успешно летателните тестове и на 1 май 1949 г. прелита над провеждащата се манифестация.

В тези времена в Държавната политехника се създава специалност "Самолетостроене", а инж. Цветан Лазаров е избран за професор и завеждащ катедрата. При него успешно завършват обучението си 127 аероинженери. Лазаров е и първият, който поставя основите на научните аеродинамични изследвания в България.

Периодът му в ловешката самолетна фабрика (1941-1954 г.) е най-плодотворният за инж. Лазаров. С него е свързано проектирането и производството на споменатите самолети "ЛАЗ". Пикът са 150-те "ЛАЗ 7-М" с нов двигател, останали в историята като последните серийно произведени самолети в България.

През последните години от живота си той работи усилено върху едноместен тренировъчен самолет "ЛАЗ-12" и хеликоптер "ЛАЗ 10 Х". Професорът умира, преди да успее да завърши проекта си за "ЛАЗ-14" - първия учебен самолет с реактивен двигател.

До последния си дъх на 13 януари 1961 г. Цветан Лазаров не успява да види повече самолет, конструиран в България. За високите му постижения в областта на авиацията получава най-високи държавни отличия.

Против е машините му да са бомбардировачи

Когато е началник във фабриката в Ловеч, Лазаров е против задачите, които му възлагат от Военновъздушните сили. Униформените искат да превърне учебните самолети ЛАЗ в бойни машини, предназначени за бомбардиране, но той не е съгласен.

"На мен ми бе дадено задание да направя учебен самолет. Направих го. След това поискаха да му сложа две картечници. Сложих му ги. Под крилото монтирах и бомбоносач за 100-килограмови бомби. Поискаха да оборудвам самолета за нощно летене. Оборудвах го. Ако ми бяха казали да му сложа звънче, и това щях да му сложа. Но това вече не е самолет за обучение на летци", казва авиоинженерът.

Спор за кода LZ

Използването на "ЛАЗ" за име на самолетите поражда спорове.

Някои хора не са съгласни да се използва част от фамилията само на един човек, тъй като машините се сглобяват от екипи от повече хора.

Непотвърдена информация гласи, че кодът LZ (повиквателните знаци на радиостанции и кореспонденти, които излъчват от България или са разположени на български кораби, самолети и други транспортни средства) е в чест на Лазаров. Но друга версия гласи, че LZ e абревиатура от инициалите на българския пилот Лазар Цанев.

Реклама