Иван Балабанов е един от най-успешните предприемачи

Иван Балабанов е един от най-успешните предприемачи в българската история.

Роденият във Враца индустриалец наследява предприятията на баща си Тодор, но вместо да разчита само на развитата търговска дейност, той надгражда усилията на родителя си.

Балабанов развива памукотекстилна фабрика "Бахава" в Мездра и водноелектрическа централа в село Брусен край Мездра. Сред лидерите в дейността му е предприятието "Българска горска индустрия" в благоевградското село Бараково, в което има и италиански капитали. Строи дъскорезница в град Белово, наследява и председателството на Индустриалния съюз. За повечето от успехите му помага образованието във Виенското висше училище за световна търговия.

Бащата Тодор е роден във Враца през 1852 г., първоначално започва като търговец на кожи, копринени пашкули, прежда от точена свила и други манифактурни стоки. Член-основател е на местния революционен комитет. След Освобождението става инициатор и дългогодишен председател на Съюза на българските индустриалци. Изпратен е от баща си да чиракува при Янаки Чохаджиев. Със спечелените пари откупува от общината правото да събира данъци и така натрупва необходимите средства, за да се захване със самостоятелна търговска дейност. Установява монопол върху износа на кожи и коприна в Марсилия, Милано, Цариград и Малта. През 1884 г. открива своя кантора във Враца и е агент на БНБ в града. Той е читалищен деец, благодарение на който е построена първата сграда на читалището.

През 1885 г., две години преди да се роди синът му Иван, се заселва в София и името му се свързва с бурния икономически възход на младата държава. Построява жп линията от Перник до Радомир, участва в строежа на софийския Лъвов мост, през 1894 г. основава модерната спиртна фабрика в град Мездра. Работи в съдружие с по-малкия си брат Кото, но двигател на идеите е Тодор. Строят модерни сгради във Враца и в София, включително по столичните улици "Търговска", "Дондуков", "Леге", "Раковска" и "Клементина". В негова къща до Руската църква се помещава прочутото писателско кафене в стил сецесион, съборено през 70-те години на ХХ век, разказва "24 часа".

Синът Иван не само поема делата на баща си, но интелигентно ги развива. През 1917-1920 г. построява хотел "Империал" в София, на ъгъла на улиците "Леге" и "Съборна", по проект на архитект Кирил Маричков. Това е първата стоманобетонна сграда с рамкова конструкция в България. 5-етажната сграда в стил барок и сецесион е една от най-внушителните столични сгради, с централно отопление, луксозни апартаменти, бани и телефони. Входната порта е с богати орнаменти и украсена каса, а и днес можем да открием над тях инициалите на бащата ТБ.

Балабанов-младши се изявява като голям благодетел на град Мездра. С негови средства се изгражда класното училище, което в наши дни носи името "Христо Ботев", както и черквата "Св. Георги", изографисана през 1932 г. от един от най-големите майстори на съвременната българска живопис Дечко Узунов. Дарява средства за довършване на сградата на читалище "Развитие" във Враца, където се настанява Врачанският областен театър, а понастоящем е Драматично-куклен театър.

Пример за дарителството взема от баща си, който по-рано през годините предоставя парцел в центъра на София за построяване на църква, подпомага и изграждането на храма при духовната семинария, както и на църквата в Мездра и църквата "Свети Царей" във Враца, дарява средства и на училищата в родния си град. През 1920-1921 г. децата и съпругата на Тодор Балабанов даряват имота си в центъра на Враца.

Иван Балабанов е избран за първия почетен гражданин на тогавашното село Мездра през 1943 година, а също три години по-късно в негова чест е наименуван булевард в населеното място. През 2010 г. в частен дом в Бараково е открит музей "Иван Т. Балабанов".

Опирайки се на своя предприемачески дух, Иван Балабанов изпраща съгледвачи на варненското пристанище, когато през 1921 г. хиляди белогвардейци пристигат в България, прогонени от болшевишката власт. Сред тези образовани и висококултурни хора, включително бивши дворяни, земевладелци, музиканти и пр., той открива близо 600, на които осигурява безплатен транспорт и покана за работа в бараковската фабрика. Белогвардейците променят облика на Рилското корито, те са отлични специалисти, но наред с това издигат нивото на образователната и културната дейност - учредяват се три фабрични театъра (български, руски, украински), оркестър, библиотека, киносалон, родилен дом, болница със седем стаи, три читалища, детска градина. Има добре поддържана пожарна команда, както и казино. Общо във фабриката през този период се трудят работници от четиринадесет националности. На всички е осигурена служебна квартира, на част от белоемигрантите са предоставени терени да си построят къщички по подобие на тези, които са изоставили в родината си, пише още "24 часа".

През 30-те години на ХХ век във фабриката живее и работи поетът Никола Вапцаров, сключва брак с Бойка, а новороденият им син Йонко се разболява и умира. Тук се ражда и живее талантливият поет Биньо Иванов (1939-1998), а на фабриката посвещава свои стихове.

След 1946 година Балабанов напуска България и живее в Австралия, а след това в Италия. Земният му път приключва през 1969 г. в Милано на 82-годишна възраст, но остава в историята като един от най-успешните индустриалци в нашата страна преди настъпването на комунистическия режим през 1944 година.