Реклама
https://www.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/17900058 www.bgdnes.bg

Лазар Добрич създава "Трапецът на смъртта"

Оцелява при опасен скок, лекарите предвиждат, че няма да проходи, но се вдига на крака 

Единственият българин, удостоен с най-високото световно отличие "Сеньор" в областта на цирковото изкуство 

Реклама

"В една тъмна ноемврийска нощ на 1898 година пищяща със сирената си линейка заковава пред служебния вход на парижкия театър "Фоли Бержер" в "Монмартър". Двама санитари товарят на носилка труп, покрит с бяло платно. Пред болница "Кошен" ги посреща сънлива медицинска сестра, поглежда разсеяно и отсича: "Няма защо да бързате. Той е мъртъв". На път за моргата човекът под платното издава тих стон. Жив е. Бързо към операционната. Този ранен бях аз".

Така започва книгата "Смъртният скок", която разказва за Лазар Добрич - един от най-великите български артисти в цирковото изкуство.

Година по-рано влиза в парижкия театър като зрител с евтин билет, а през 1898 г. вече е гвоздеят на програмата. Лазар прави опасен скок със салто и трябва да се приземи върху спасителна мрежа. Но една от колоните се чупи и Добрич буквално рухва на земята. Лекари му предричат, че може да оживее, но ще остане инвалид за цял живот. Чувайки тези думи, Добрич отвръща: "Тогава няма смисъл да ме лекувате. Няма защо да живея". Но волята му за живот е по-силна - не само се възстановява, но и прави още по-блестяща кариера и създава и най-великия си номер - "Трапецът на смъртта".

Лазар Добрич е роден в софийското село Равно поле на 23 юни 1881 година, а брат му Александър Добрич също е цирков артист, както и борец и атлет.

"Няма мога, няма не мога! Ще стана известен!", казва младият Лазар, а майка му и баща му му дават благословията си.

Реклама

На 18 години Лазар печели стипендия в политехническото училище в Ание (Франция), но скоро след това напуска и се присъединява към цирковата трупа на румънския гимнастик Димитреску, с която дебютира на 1 октомври 1897 г. в Брюксел и в която играе до 1901 г. Именно по това време преживява тежкия инцидент, след който успява отново да се вдигне на крака.

Добрич става най-нашумелият български цирков артист, педагог и режисьор от началото до средата на ХХ в. За акробатичните му изпълнения се говори не само в Европа, но и в Америка.

През 1900 г. на Световното изложение в Париж, артистът за пръв път прославя името на България - изпълнява прочутото салто мортале от покрива на "Фоли Бержер" и влиза завинаги в историята на световния цирк.

През 1905 г., когато е на 24 години, представя за първи път създадения от самия него знаменит номер "Трапецът на смъртта" в берлинския цирк "Шуман". В това изпълнение Добрич въвежда във въздушната гимнастика специална апаратура, която е негово изобретение. По-късно тази апаратура е широко използвана в цирковата практика. В първите години на века българският талант работи последователно в цирковете "Ренц", "Чинизели", "Волнер", "Барнум Байлай", "Хамершмид", "Пиер-антони", "Браун" и др. Гастролира в много държави на три континента - Европа, Азия и Америка.

След края на Първата световна война започва активна циркова дейност и в България.

През 1919 г. с брат си Александър построява в София цирк "Колизеум", който съществува до 1926 г. Между 1933 и 1941 г. акробатът е редактор на вестник "Цирков глас". През 1933 г. създава и цирк "Роял-Добрич", чийто директор е до 1948 г., когато циркът е одържавен и преименуван на цирк "Родина". Лазар Добрич остава негов директор до 1956 г., като по време на житейския си път обучава поколения циркови артисти у нас. В периода 1956 - 1961 г. е назначен за главен режисьор в дирекция "Български циркове".

Голяма част от цирковите артисти в следвоенна България излизат именно от неговата школа. През 1950 г. основава мъжка акробатична и гимнастична трупа (съществувала до 1965 г.), а през 1958 г. - и женска акробатична трупа (продължила да има дейност до 1972 г.).

По време на дългия си цирков път Добрич става автор на редица впечатляващи номера - "Жокейска езда", "Отвесни въжета", "Петорен трапец", "Перш", "Стълба на крака" и "Танц върху опъната тел".

Не закъсняват и наградите за успехите, които артистът постига. През 1950 г. получава Димитровска награда. Това е най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата. Наречена е на комунистическия лидер и министър-председател на България (1946 - 1949) Георги Димитров. Далеч по-престижно е следващото отличие. През 1956 г. става единственият българин, удостоен с най-високото световно отличие "Сеньор" в областта на цирковото изкуство.

Любовни успехи

Легенди се носят за любовните успехи на Лазар - по време на турнетата с цирка артистът срещал екзотични дами от няколко континента. Забулени жени, китайки с пленителни погледи, както и акробатки и танцьорки пленявали бързо сърцето му. В Италия се сгодява за руска графиня, а акробатката Лили е голямата му любов. Но в крайна сметка в Америка се жени за ездачката Едит. За нещастие един ден тя пада от коня, чупи си крака и кариерата й на акробатка приключва. Едит изпада в депресия и се разделят с Добрич. Единствената му дъщеря е кръстена на него - Лазаринка, а внукът му се казва Лазар. Няколко дни след като внучето се ражда, Лазар Добрич издъхва и напусна тленния свят на 6 февруари 1970 година.

Реклама
Реклама
Реклама