Йордан Брадел е първият доцент по съдебна медицина

Д-р Йордан Брадел е първият българин, който е обявен за доцент по съдебна медицина. На него дължим и създаването на Българското дружество Червен кръст.

Роден е на 1 април 1847 година в град Елена, като произхожда от известен и богат местен род. Негов дядо е Йордан Хаджииванов Разсуканов, повече известен като хаджи Йордан Брадата - виден участник във Велчовата завера (виж карето).

Започва образованието си в родния град и продължава във Втора Одеска гимназия, която завършва през 1869 г. със златен медал. По спомен на Захари Стоянов Брадел е бил съученик и съквартирант на Христо Ботев в черноморския град. В двутомника "Христо Ботев в спомените на съвременниците" от Ст. Каракостов, както и в обемистия албум "Хр. Ботев" (съставители Р. Стоянова и Н. Жечев, 1970 г.) е поместена една оцеляла снимка на Ботев с негови съученици, между които е и Брадел, пише сайтът history.elena.bg.

Впоследствие Йордан завършва медицинския факултет на Московския университет и участва като лекар в Сръбско-турската война, Руско-турската война от 1877-1878 година и Сръбско-българската война. След завършването си Брадел е лекар в Маринската болница в Москва, но избира да се прибере у нас и да се включи в балканските войни като доброволец. Изпратен е в болницата в град Смедерево, където лекува ранените сръбски войници и местното население. Дейността му е забелязана от Руското дружество Червен кръст и от правителството на Сърбия. За достойните изяви той е награден с руски и сръбски ордени.

След войната е отново ординатор - в "Басманното отделение на болницата за чернорабочи" и преподавател в държавното фелдшерско училище в Москва. Впоследствие д-р Йордан Брадел участва и в Руско-турската освободителна война. След Освобождението на България през 1879 г. Брадел се завръща в родината завинаги. Почти веднага е назначен за управител на Александровска болница в София.

Година по-късно е избран за народен представител във Второто обикновено народно събрание (1880 г.) с листата на Либералната партия и става подпредседател на Петко Р. Славейков. Депутатската му кариера не продължава дълго и той подава оставка по здравословни причини.

Като част от професионалния си път служи като главен лекар при Министерството на вътрешните работи (1883 г.), в Гражданското медицинско управление (1885 г.) и в IV Медицински съвет (1886 г.), след което се оттегля на частна практика.

Брадел е редактор на първото българско медицинско списание "Медицинска сбирка" и в продължение на две години е преподавател по съдебна медицина в Софийския университет. Той е първият лекар в България, който през 1896 г. получава званието доцент по съдебна медицина.

Йордан е един от най-пламенните поддръжници на идеята за създаване на Българско дружество Червен кръст. Той заминава за Швейцария и участва като официален български делегат на международната конференция на Червения кръст в Женева. Води агитация и разговори за признаването на дружество на Червения кръст в България. В резултат през юни 1885 г. то вече е факт и е утвърдено с указ на княз Александър т Батенберг. Сред ръководителите му е и д-р Йордан Брадел, който нееднократно е избиран за член на централното ръководство.

Малко е печатното наследство от доктор Брадел. Това са две обширни информации за IV Световен конгрес по хигиена и демография, състоял се в Женева през 1882 г. и за V Международен хигиеничен конгрес в Хага - 1885 г., обнародвани съответно в "Медицински сборник", год. I и във вестник "Здраве" от юни и юли 1885 г.

Със забележителните си успехи Йордан Брадел става член и на Българското книжовно дружество (сега Българската академия на науките).

През 1899 година се разболява тежко и няколко месеца по-късно издъхва, преди да е навършил 52 години. Но името му остава в историята като един от хората, спомогнали за развитието на българското здравеопазване.

Йордан Брадата подготвя Велчовата завера

Йордан Брадата е дядо на Йордан Брадел и също има значимо място в българската история.

Той започва да се занимава с търговска дейност, като търгува с коприна, и така разширява богатството и влиянието си. На свое дворно място построява малка църква и я освещава с името "Рождество Пресвети Богородици", като пристройките към нея служат за девически манастир.

Хаджи Йордан Брадата не само има добро материално състояние и е селски чорбаджия, но проявява и изключителна активност в обществения и политическия живот и зараждащата се съпротива срещу османския поробител. Участието му във Велчовата завера е свързано както с подготовката, така и с потушаване на въстанието. Той не е просто един от съзаклятниците, а се налага като най-активната личност на идеята за съпротива през 20-30-те години в целия Еленски край. До голяма степен на него се дължи създаването на комитетите в редица от околните селища и махали, разпоредбата на задълженията при организирането и въоръжаването им - в самата Елена, в селата Буйновци, Кършовци и други.

Липсват сведения как точно е станало задържането на хаджи Йордан в началото на месец април 1835 година. Очевидно е, че разкритията го заварват в Елена. Едно от преданията говори, че се е "крил из къпиновските лозя около 15 дни и най-после бил издаден и хванат в колибите Харваловци до село Средни колиби".

Така Йордан Брадата завършва живота си като една от видните жертви на Велчовата завера. Тя е опит за въстание на българите в Търновско и Силистра през 1835 година. Преди планираната дата на бунта заговорът е разкрит и организацията, свързана с него, е разбита от османските власти с активната помощ на Русия. Кръстена е на заможния търговец Велчо Атанасов-Джамджията.