Емилия Коюмджиева е една от първите жени палеонтолози

• Има публикувани 2 монографии и над 100 статии и съобщения
• Изучава неогена - геоложки период, започнал преди 23 милиона години 

Иво АНГЕЛОВ

Емилия Коюмджиева е сред първите жени палеонтолози в България, като повече от 30 години допринася за развитието на науката и за обогатяването на музея по палеонтология към Софийския университет.

Емилия Коюмджиева е родена на 10 октомври 1929 година в София в семейството на издателя и преводач Иван Симеонов Коюмджиев и преводачката Тотка Ненова. Завършва средното си образование в Първа девическа гимназия през 1948 година.

Любовта й към естествените науки я кара да избере да следва специалност "Геология" в Софийския университет (1948-1953). Като студентка Емилия се отличава с голямо старание и изследователско любопитство. Проф. В. Цанков оценява тези качества и ерудираната дама става негов дипломант, а по-късно и аспирант. През 1959 г. Емилия Коюмджиева успешно защитава дисертация на тема "Стратиграфия на миоцена от басейна на р. Огоста".

Научните й интереси са насочени главно към изучаването на неогена (геоложки период, започнал преди 23 млн. години и завършил преди 2,6 млн. години) в България и по света. Гениалната българка е авторка на повече от 100 научни статии. През 1960 година публикува монография от поредицата "Фосилите на България - том VII. Тортон (Виено-панонски тип)", а през 1969 година "Фосилите на България - том VIII. Сармат, Молюски".

Палеонтологията е биологическа наука за изкопаемите вкаменелости на животни и растения от минали геоложки епохи. Изяснява условията, причините и закономерностите на еволюцията им и изучава биологичните проблеми. Названието палеонтология идва от гръцки и означава наука за древните организми (palaios - древно, ontos - същество и logos - учение). За първи път това название е било използвано прз 1825 г. от френския учен Бленювил, но добива широко разпространение, след като Григорий Иванович Фишер фон Валдхейм започва да чете лекции по палеонтология през 1834 г.

Въз основа на фосилите може да се определи дали дадена част от геоложки слой е бил морски или континентален. Възможно е и да се установи геоложката възраст на проучваните слоеве и да се правят сравнения между еднаквите по възраст пластове независимо от разстоянието между тях.

Първите публикации върху изкопаеми птици от България се появяват в началото на 80-те години на миналия век и те са дело на чуждестранни изследователи. Като направление палеоорнитологията в България се обособява чрез изследванията на проф. Златозар Боев, който проучва фосилни и субфосилни птици от повече от 110 находища в страната. В периода от 1958 до 1959 г. Коюмджиева работи като технически изпълнител в "Енергопроект", а след това като проектант III степен. При създаването на Научноизследователския геологически институт към Комитета по геология и минерални ресурси през 1960 г. тя е избрана за научен сътрудник, а след сливането му с Геологическия институт при БАН преминава към последния, за което пише Европейската комисия в България за кампания, посветена на жените и момичетата в науката у нас.

От 1974 г. е ст.н.с. II ст., а от 1982 г. е ръководител секция "Палеонтология". През 1988 г. Емилия Коюмджиева защитава дисертация за научната степен "доктор на науките" на тема "Миоценски молюски от СЗ България (таксономия, палеоекология и екостратиграфия)". През периода 1974-1982 г. работи 3 години като геолог в геоложката група на БАН в помощ на Кубинската академия на науките по проект за изготвяне на геоложка карта на страната.

Професионалните й умения не остават незабелязани и дамата учен членува в редица организации - Българската национална комисия по стратиграфия, Българския национален комитет по Международната геоложка корелационна програма към ЮНЕСКО и Ръководството на Регионалния комитет по стратиграфия на средиземноморския неоген.

Освен че участва в уреждането и обогатяването на Музея по палеонтология и исторична геология в Софийския университет, взема участие и с част от своята колекция в експозицията "Палеонтология" на Националния природонаучен музей в София.

Коюмджиева издъхва само на 59-годишна възраст след продължително боледуване.

Ето какво пишат от Българското геологическо дружество след кончината й:

"Твърде малка, тя проявява склонности към изучаване на чужди езици и с лекота много бързо овладява руски, френски, немски и английски език, което й позволява още като дете да чете и превежда чужда художествена литература, която била и израз на любовта към четенето, което я съпътства до края на живота й. Повече от 30 години от своята творческа дейност Е. Коюмджиева посвещава на проблемите на палеонтологията, стратиграфията и палеогеографията на неогена в България, върху които има публикувани 2 монографии и над 100 статии и съобщения.

Тя беше български национален отговорник по вече завършилите международни проекти "Корелация на неогена от Източна Паратетис", "Серия палеогеографски карти на неогена от Югозападна Европа" и член на Международната редакционна колегия за последния проект.

Със своите солидни знания и голяма ерудиция Е. Коюмджиева беше винаги желан участник на многобройни национални и международни научни мероприятия и конгреси, конференции, симпозиуми и конгреси по проблемите на неогенската система.

През последните 2-3 години (1986-1989) освен с напрегната научна дейност Е. Коюмджиева беше ангажирана и с работата по съставянето на Геоложка карта на НР България в М 1:100 000 като консултант и съставител на картни листове, също и като член на оперативната редакционна колегия по картата.

Наследството, което е оставила, е незаличим пример на всеотдайност, скромност и честен творец и човек.

Смъртта на ст. н. с. д-р Емилия Иванова Коюмджиева е голяма загуба за българската стратиграфия и палеонтология. Отдаде своята творческа и изследователска наука и труд, оставяйки дълбока и трайна диря в науката, трасирана с непреходни научни постижения".