Кирил Веренишки създава първия трактор
Кирил Веренишки е изключително талантлив майстор занаятчия, който се превръща в машиностроител и предприемач.
На него дължим създаването на първата българска вършачка и трактор, като откритията му се случват през първата половина на ХХ век.
През 1927 г., когато е на 29-годишна възраст, открива работилница "Стругъ" в град Фердинанд (днес Монтана), където се изработват и поправят различни земеделски и индустриални машини. Обява за откриването на работилницата е публикувана в местния вестник "Наше слово" през април същата година. Сред най-впечатляващите технически постижения на работилницата са изработените в нея вършачки и трактор, като това са едни от първите български земеделски машини.
Веренишки е като легенда в региона и околните села, като мнозина го приемат като много добър майстор, който впечатлява с изобретенията си. След преврата през 1944 година работилницата на Веренишки е харесана от комунистическата власт и е национализирана. Успешната работа на майсторите е прекратена през декември 1947 г., когато по силата на член 1 от Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия работилницата преминава в ръцете на държавата.
Три години по-късно национализираната работилница е предадена на Машинно-тракторна станция - Михайловград (днес Монтана). Известно време Веренишки остава да работи там като майстор по ремонта на земеделските машини - трактори и вършачки, но условията не му позволяват да разгърне своите способности и напуска работа. Напуска мястото, което сам е създал.
Още в ранните си години Кирил проявява любознателност и наклонност към занаятите и изобретенията - сам построява дървен велосипед, с който изминава разстоянието от 8 км от родното си село Долна Вереница до град Фердинанд. Появява се на бял свят на 28 май 1898 г. в семейството на Иван Колов - земеделец, и Кремена Иванова - домакиня. Израства като единствено момче в многолюдното семейство, но остава сирак и не успява да получи добро образование. Завършва 3-то отделение в родното си село, след което става чирак, по-късно калфа в железарска работилница в Фердинанд, преди да поеме по успешния път на реализирането си.
На 22-годишна възраст завършва машинно-технически курс в Държавно земеделско училище в с. Кнежа и получава свидетелство от Министерството на земеделието и държавните имоти по управление на земеделски оръдия и машини. В следващите години продължава да работи, като усъвършенства и своята квалификация - подготвя се за изпити и получава две майсторски свидетелства. Първото през 1924 г. за "Майстор по железаро-монтьорския занаят", а второто две години по-късно, когато е провъзгласен за "Градски майстор по шлосерство и стругарство". Свидетелствата са издадени след успешно положени изпити пред Русенската търговско-индустриална камара.
В създадената от него работилница, която по-късно е заграбена от комунистите, се извършва прецизно всякакъв вид стругарска работа, поправят се земеделски и дърводелски машини, мелнични сита, дараци, чепкала, автомобили, маслодайни, цигларски и други машини. Приемат се стари и изгорели вършачки за генерален ремонт. Работата се извършва бързо, точно и трайно, на износни цени. Като дългогодишен механик Кирил Веренишки дава безплатни съвети и упътвания на всички, които желаят да се снабдят със земеделска и друга техника. В "Стругъ" се изработват нови вършачки с дървена конструкция от 3-5 конски сили със сачмени лагери, зъбен барабан, вътрешен апарат за дребна и мека слама, приготвени специално за местните условия. Работното му място е обзаведено с най-новите комплекти машини и инструменти.
Чак през 1939 г. - доста след Веренишки, русенската фабрика "Мюлхаупт" произвежда вършачка.
Заедно с производството на вършачки възниква и необходимостта от задвижваща сила, която да приведе в действие техните механизми. За това в работилницата се изработва трактор, по неизвестен проект, чиито технически данни и експлоатационни качества, също не са известни. Изработеният от Кирил Веренишки трактор е засвидетелстван на снимка, съхранявана в Националния земеделски музей в София и датирана към 1936-37 г. Същата датировка има и снимка с няколко вършачки, една от които е задвижвана от трактор на Веренишки. Данните показват, че машината на майстора е произведена повече от едно десетилетие преди официално определяния като "първи български трактор Мофаг-2" от 1949 г. - дело на "Завод-15" в Карлово.
Със своята промишлена дейност Кирил Веренишки се стреми да облекчи тежкия и непривлекателен труд на своите съселяни и на земеделците от град Фердинанд и околията. Вследствие на променената социално-икономическа обстановка в страната не успява да осъществи докрай своите планове и проекти в машиностроенето, но оставя името си сред първите производители на земеделска техника в България.
През април 1936 г. Кирил Веренишки участва с изработена от него вършачка на IV мострен панаир - Пловдив, където са представени 1800 изложители. Машината е транспортирана с влак от гара Фердинанд до гара Пловдив и обратно. За своето участие получава премия от 100 000 лева и почетна грамота.
В личен план се жени за Ивана, която е дъщеря на заможния фердинандски жител Атанас Камарашки. Построяват собствена къща и работилница зад Държавната болница във Фердинанд и имат четири дъщери - Виолета, Младенка и близначките Лидия и Лилия.
След национализацията на работилницата му Кирил Веренишки се преселва със семейството си в София, закупува жилище до Министерството на земеделието и постъпва на работа в машиностроителния завод "23 декември". В мазето на своя апартамент обзавежда работилница и продължава да изработва машини и приспособления - машина за изработване и циклене на паркет по италиански модел. Построява и въртящата се сцена на Софийската народна опера.
Жизненият му път приключва в София през 1973 г., когато е на 75-годишна възраст, и е изпратен на гробищата от своите близки, познати и признателни граждани.
