Рафаил Попов е бащата на археологията у нас
Когато малкият Рачо проплаква в Търново на 27 август 1876 г., едва ли дори родителите му - попадия Иванка и отец Пенчо Рачов Троянеца, подозират, че ще се превърне в един от най-великите българи.
Макар Рафаил Попов да не е от най-разпознаваемите родни личности, без неговото бележито дело нито пещерите, нито археологията в България щяха да са това, което познаваме в наши дни.
Сигурно вече се чудите как Рачо става Рафаил? В дома на семейството с 4 деца в Търново временно са настанени висш офицер от руските войски и попът на полка. Двамата стават кръстници на бебето, като заменят името му Рачо с библейското Рафаил.
След гимназията в родния си град идва следването в Софийския университет по специалност "Естествени науки" и у Рафаил се събужда интерес към разкопките и започва изследвания в пещерите Духлата и Малката край родното му Търново.
Завършва висшето си образование през 1901 година и веднага е назначен за учител по естествени науки в Шуменското мъжко педагогическо училище. По това време, вече силно увлечен от пещерните разкопки и археологията, Рафаил активно се занимава с проучването на регионите около Велико Търново, Шумен и Мадара. В крепостта при Мадара открива фрагмент от мраморен зодиак, върху който ясно личат четири от зодиакалните знаци - Водолей, Риби, Овен и Телец.
Само година по-късно основава археологическо дружество. Министерството на народната просвета му възлага да проучи околностите на Шумен и особено добре да огледа околностите на село Мадара - именно там се намира станалият по-късно широко известен гигантски скален барелеф, наречен Мадарски конник.
"Този край ми беше непознат. Естествено, първата ми грижа трябваше да бъде да се запозная с близката и по-далечната околност на града. Първият излет, който направих с учениците, беше на платото до Пивовара. Тук учениците ми посочиха пещерите при Крумовите порти и мястото на пещерата Зандана", заявява Попов пред вестник "Шуменско слово" в броя от 28 септември 1940 г.
През 1905 г. Попов прави най-значимото си археологическо откритие - Чаталарската Омуртагова колона, която е кръстена на едноименното близко село Чаталар, което в наши дни се казва Хан Крум. Надписът на гръцки език върху нея е издълбан по нареждане на хан Омуртаг. Според превода на великия български историк Васил Златарски написаното гласи:
"Великият хан Омортаг е хан от бога в земята, дето се е родил. Като остая в лагера на Плиска, той построи аул (бел. ред. - военно укрепление) на Туча и уголеми силата си спрямо гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туча отзад аула; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои хана от бога да притиска с ногата си императора, докато тече Туча и докато тя задържа многото български противници, и като покорява враговете си, в радост и веселие да проживее сто години. А времето, когато той биде построен, беше по (пра)български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион".
За великото си откритие Попов е награден от княз Фердинанд с орден "За гражданска заслуга" пета степен, както и с похвално писмо от министъра на народната просвета проф. Иван Шишманов за извънучилищната му дейност.
През 1909 г. бъдещият министър-председател Богдан Филов ходатайства пред Министерството на просветата младият учител да бъде командирован за две години в Берлин на специализация по праистория, палеонтология и геология. След завръщането си в България Рафаил провежда множество археологически разкопки в около 20 населявани от човека пещери - Деветашка пещера, Темната дупка, Моровица, Бачо Киро край Дряново, Цар Крумови порти край Шумен и др. В резултат от разкопките в пещерата Темната дупка (Карлуково) пръв доказва наличието на палеолитна култура на Балканския полуостров.
Следват нови и нови разкопки - пещера Моровица, село Гложене, могила село Езерово, Босилеградско и Деве-Баргън при Търново-Сеймен. По време на Балканската война Рафаил Попов е повикан в главната квартира на войските в Лозенград, за да му спомогне за запазването на ценни старинни паметници от Източна Тракия. По време на друг значим боен период - Междусъюзническата война, Попов е във Втора армия, но поради заболяване го връщат в София в Четвърта военнополева болница. След оздравяването му го зачисляват в нея, където остава до края на войната да служи като санитар.
Друг плодовит за него период е 1924-1927 г., когато е назначен за ръководител на разкопките около с. Мадара, могилите около Мадарското плато и Мадарския скален релеф. По това време районът на Мадара започва да трупа все повече популярност и се посещава масово от учащи и учени. Освен от Рафаил Попов разкопките се ръководят и от проф. Гавраил Кацаров, Карел Шкорпил и Ив. Великов. Попов има съществен принос Бачо Киро да бъде електрифицирана, като става първата пещера у нас, която е облагородена и пригодена за посещение от туристи.
Като естествено продължение на делото му през 1929 г. основава Българско пещерно дружество, където винаги остава член със секретарска или председателска длъжност.
По същото време става и директор на Народния археологически музей в София, като е на поста в продължение на 9 години. Особено ценна обществена дейност по време на директорството му е неговата работа по уреждане на народни исторически паркове около бележитите български исторически места Абоба-Плиска, Преслав, Мадара, със субсидии предимно от цар Борис III. Идеята на Рафаил е тези места никога да не пустеят и да не бъдат забравени от поколенията.
Известният писател и общественик Стилиян Чилингиров пише за Попов: "Той така беше се сродил с него (Шумен), че сам се сметаше повече шуменец, отколкото търновец. Пък и шуменци го сметаха като свой. Те надали са обичали другиго така както обичаха него. И аз смело бих могъл да кажа, че в негово лице те загубиха един от най-достойните си съграждани. Видех се с Рафаил Попов нещо месец преди неочакваната му смърт. Първата ни дума беше пак за Шумен. И последната помежду ни".
Рафаил Попов издъхва на 15 август 1940 г. на 64-годишна възраст, като оставя вдовица с двама синове и малка дъщеря.
