Кина Кънчева е куриер на революционерите ни

Сестра на революционера Ангел Кънчев, сподвижничка на великата Баба Тонка и куриер на Българския революционен централен комитет е Кина Кънчева. Името й не е сред най-популярните личности у нас, но дейността й е изключително важна в битката за освобождение на България от турски робство.

Кина е родена е през 1854 г. в Трявна в семейството на тревненския майстор-зидар Кънчо Ангелов и Гана Пандурска, които по-късно се преместват в Русе. Неин брат е Ангел Кънчев, а по-малката й сестра се казва Иванка Горова и също е революционерка. Кина е образована за времето си жена с учителска професия.

Повратен момент в живота й е гибелта на нейния брат. На 5 март 1872 г. Ангел Кънчев прави опит да се прехвърли тайно в Румъния, но на русенското пристанище е издаден и е обграден от османската полиция. За да не бъде заловен жив, слага сам край на живота си. Последните му думи са: "Да живее България!". Този трагичен момент кара сестра му да се включи в националноосвободителното движение.

Сближава се с Баба Тонка Обретенова и дъщеря й Петрана Обретенова и с тяхна препоръка става куриер, като пренася писма, оръжие, вестници, книги между Гюргево и Русе. Когато по-късно сестра й Иванка се омъжва за Димитър Горов - виден стопански и политически емигрант във Влашко, помагащ и финансиращ българските революционери, куриерската й дейност се засилва още повече. Живее при семейството на сестра си в Гюргево и години наред снове между двата революционни града.

Димитър Горов и сестрите Иванка и Кина се качват на парахода "Радецки" на пристанището в Гюргево и съпровождат четата на Христо Ботев до Банат. Там изпращат четата по бойния й път, като Кина се оказва последната жена, която вижда Ботев жив. Националният ни герой дава на доверения си приятел Димитър своите прощални писма до семейството и приятелите и телеграма, с която съобщава за делото си. Писма изпращат и други четници, като Йордан Кършовски, който предава и златния си пръстен и часовник. Тези документи Иванка и Кина успяват да пренесат, скривайки ги в косите си.

Димитър изпраща телеграмата и след това е арестуван при завръщането им в Гюргево. След обявяване на Освободителната война Димитър Горов разпродава на безценица целия си имот в Румъния. Преминават река Дунав с руските войски през юни 1877 г. и се установяват за няколко дни в Русе, след което се връщат в родната Трявна. Иванка заболява тежко и остава заедно с Кина в града, където умира, а Горов продължава с руската военна част.

Освобождението е дълго бленувано за Кина Кънчева, но й носи и разочарование, тъй като държавата не показва признателност към нея. Народното събрание й отпуска пенсия от 30 лева.

По това време Кина става убедена русофилка. След детронацията на българския княз Александър I (август 1886) революционерката влиза във връзка с комитета на българските русофили, емигрирали в Букурещ след абдикацията, пренася позиви и кореспонденция. Заедно с Наталия Каравелова и П. Узунова организира акции против действията на русенския управител Димитър Мантов при Русенския бунт през 1887 г. Опитът за военен преврат е организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на 9-августовския преврат от 1886 г., довел до абдикацията на княз Батенберг. В заговора се включват групи офицери от гарнизоните в Силистра и Русе, но бунтът не получава голяма подкрепа и е потушен за няколко дни. Със заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования, участвали в преврата, са разформировани, а бойните им знамена - изгорени.

В условията на въведено извънредно положение участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г. в местността Левент табия край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков.

Година след бунта Кина се омъжва за Александър Кесяков - опълченец, който взима участие в боевете при Стара Загора. След тази битка е зачислен в девета опълченска дружина и се сражава при овладяване на силно укрепените позиции на турските части край Шейново. Награден е с Георгиевски кръст и произведен прапоршчик през 1878 г. от руската армия. След Освобождението служил в българската войска.

Кина и Александър имат син Ангел (Анчо) Кесяков - починал през 1950 г. в Русе, който приживе е поет символист и е следвал в Софийския университет. След смъртта на съпруга си Кънчева получава малка наследствена пенсия, която не стига за препитанието на нея и детето й и отново се чувства забравена от държавата.

Куриерката на българските революционери издъхва на 30 септември 1932 г. Нейният син Ангел посочва тази година, но според други източници Кина напуска тленния свят на 30 ноември 1938 г.