Марко Рясков въвежда ипотечните заеми у нас
Комунистите на два пъти го изпращат в трудововъзпитателни общежития
Блестящ финансист и за кратко управител на Българската народна банка, Марко Рясков остава в историята и с въвеждането на ипотечните заеми у нас.
Когато е едва на 26 години, постъпва в Централното управление на банката, и по-точно в инспекторския отдел. Там младежът участва във въвеждането на ипотечните заеми, сравнително нова за страната практика. По негово предложение проблемът с масовата липса на документи за собственост на земите е решен, като собствеността се установява от комисии от видни жители на съответното село.
Във връзка с въвеждането на ипотечните кредити Рясков специализира в Германия, където заминава в края на 1909 г. Най-напред специализира в Баварска ипотечна и търговска банка в Мюнхен, а през 1910 г. - в Рейнска ипотечна банка в Манхайм. През февруари 1910 г. се завръща в България и е назначен за управител на клона на Българска земеделска банка в Плевен, където за първи път прилага отпускането на ипотечни кредити на селски стопани. По време на Междусъюзническата война (1913 г.) евакуира архива на банката, а помещенията й са превърнати във военна болница. Без страх, остава в Плевен, където дочаква края на войната.
Марко Рясков е роден в Габрово на 2 декември (стар стил 19 ноември) 1883 г. Ето какво пише той за своя род: "Майка ми Златка - дъщеря на ножаря Костадин Войнов - е свършила петокласното училище в родния си град Габрово. Баща ми Илия - син на кожухаря Марко Рясков - е свършил само четвърти клас на Априловската гимназия. Той напуснал училището, за да даде възможност на по-младия си брат Никола (достигнал впоследствие до генералски чин) да довърши гимназията. Баща ми постъпил като чирак при председателя на Кожухарския еснаф, за да работи и учи кожухарство. Като калфа е работил при баща си. По-късно си отворил самостоятелно бакалски дюкян.
Чичо ми Никола е бил учител в Дряново, член на четата на Бачо Киро, след разбиването на която при Дряновския манастир той избягал и се укривал в къщичката на една махленска бабичка.
Родителите ми бяха прекрасни хора, много добри, но и много взискателни, където трябваше, и уместно строги към мен. А чичо ми Никола беше за мен идеален образ. Той беше много културен, високоинтелигентен човек, като военен минаваше като един от най-способните и дейни в своята област офицери. Завършил Висшата артилерийска школа в Петроград, него считаха за организатор на нашата артилерия. Той ми импонираше със своето неуморно трудолюбие. Негово знаме беше да служи всеотдайно на родината.
На родителите си и на съветите на чичо ми Никола дължа най-много добитите в течение на времето добродетели - привързаността и безграничната ми обич към родината и семейството, постоянството, трудолюбието, упоритостта в работата, безукоризнена честност", пише в книгата "Марко Рясков - спомени и документи", която е издадена от БНБ и е част от поредицата "История на финансите и банковото дело. Наследство".
Бащата на Марко е бил съден по времето на Митхад паша и е лежал три години в затвора във Видин и в Диарбекир заради пренасяне на оръжие от Румъния за четата на Стефан Караджа. По време на Априлското въстание участва в четата на Цанко Дюстабанов и след разбиването й е бил заловен и изпратен в затвора в Търново. Там дочаква Освободителната война, преди да бъде съден.
Начално образование Рясков получава в Палаузовото и Падалското училища в Габрово. В Априловската гимназия учи до четвърти клас, а през 1899 г. баща му го изпраща в единственото тогава Търговско училище в Свищов. След завършването му (1903 г.) отива да продължи образованието си в Антверпенския висш търговски институт (днес част от Антверпенския университет) в Белгия. Доброто познаване на френския език и останалите специални предмети от Търговското училище в Свищов му помага да завърши тригодишния курс на обучение за две години и през 1905 г. завършва института с диплома с "почетно отличие".
След завръщането си в България, на 1 август 1905 г., постъпва като книговодител в Бургаския клон на Българска земеделска банка. Година по-късно му е предложено да постъпи в новооткритата Българска кредитна банка в София. Две години работи и специализира в Берлин (Германия). След повторното си завръщане в България отбива военната си служба в Търново в продължение на 4 месеца, а след това постъпва в Българска земеделска банка.
"За мен стана ясна целесъобразността да се развие дългосрочният кредит, като се даде възможност на земеделските стопани да се ползуват с такъв кредит въз основа на собствените им недвижими имоти, без да прибягват до заеми с поръчителство, които се оказали в много случаи съсипателни за тях.
Направих доклад до Управителния съвет на банката, с който препоръчах да се развие ипотекарният кредит. Моето предложение се възприе", разказва приживе Рясков.
По време на Първата световна война е мобилизиран във военното министерство, където организира счетоводството на интендантството. По едно постановление на Министерския съвет за банките е освободен от мобилизация и се връща в Българска кредитна банка. След края на войната германският персонал на банката напуска страната, която е окупирана от френски, италиански и английски части. Сградата на банката е заета от френското командване и е принудена да се премести в помещения, пригодени за нуждите на банката.
Професионалният му път нагоре продължава, когато в началото на февруари 1935 г. е назначен за управител на Българската народна банка (БНБ) и участва в делегацията по преговорите за разсрочване на плащанията по българските заеми в Англия, Австрия и Германия.
През април 1935 г. му е предложен постът на министър на финансите в кабинета на Андрей Тошев. Приема предложението, но при условие да бъде временно на този пост. На 15 ноември 1935 г. подава оставка по здравословни причини. Остава в министерството до края на годината, за да подготви законопроект за данъчното облагане.
Като мнозина българи от интелигенцията, идването на комунистите му носи проблеми. На 13 септември 1944 г. Марко Рясков е арестуван в дома си в Панчарево, отведен в мазето на общината, а след това откаран в Дирекция на милицията в София. Бива разпитван месеци наред, като прекарва това време в Централния софийски затвор и в килиите на дирекцията заедно с депутати, министри и други бивши държавни служители.
В края на 1944 г. и началото на 1945 г. започват заседанията на Народния съд и арестуваните очакват да бъдат извиквани за връчване на обвинение и осъждане. Към Марко Рясков не е предявено обвинение и на 9 април 1945 г. заедно с още около 300 души е откаран в ТВО ("Трудововъзпитателно общежитие") в Бобовдол. Там участва в строежа на железопътната линия Дупница - Бобовдол. Освободен е на 9 септември 1945 г. - почти 1 година след арестуването му.
Веднага след това е назначен отново за директор на Българска кредитна банка, която е станала собственост на Съветския съюз, тъй като по-голямата част от капиталите й са били германски. На 15 декември 1948 г. Рясков, след почти 40 години работа в банката, подава оставка от поста си на директор, за да не бъде уволнен след сливане, което става през февруари 1949 г. Тъй като банката вече не съществува и финансистът повече не е необходим, за да поддържа дейността й, на 19 октомври 1949 г. той и семейството му са изселени от София в Севлиево.
На 29 април 1951 г., през нощта срещу Великден, е арестуван и откаран в Горна Оряховица, в затвора на Държавна сигурност. Там е подложен на многобройни разпити, набеден, че е британски агент. На 13 май 1951 г. е откаран в Централния софийски затвор, където е подлаган на многобройни разпити в продължение на месеци. След като не се намират причини за внасяне на обвинение и подвеждане под съд, Рясков е изпратен в ТВО Белене за срок от 5 години. Тогава е бил на почти 68 години, страдащ от диабет и други заболявания.
След смъртта на Сталин през 1953 г. започва освобождаването на лагерниците от Белене, като на тяхно място настаняват лица с влезли в сила присъди. В края на 1953 г. в ТВО Белене остават 7 души, между които е и Рясков. На 6 януари 1954 г. е закаран в Софийския затвор и отново подложен на разпити. На 11 февруари е освободен от затвора, като подписва декларация, че няма да разгласява по никакъв начин за какво е бил разпитван и въдворяван в ТВО.
След достойно изживян живот, съпроводен от множество страдания, които понася стоически, Марко Рясков издъхва на 1 март 1972 г. на 88-годишна възраст.
